2 Р Е Ш Е Н И Е № 694 С. 17.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 280/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Т. Ф., срещу въззивно решение №1717 от 20.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2680/2008 г., с което е отменено решение №120 от 16.06.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №4258/2007 г. в частта, с който е отхвърлен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ и е уважен искът, като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал извършването на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието „уволнение”. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно, тъй като самият ищец в писмените си обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ е признал извършването на дисциплинарните нарушения. Ответникът по касационната жалба Д. А. К.,[населено място], оспорва жалбата. С определение №683 от 06.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1717 от 20.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2680/2008 г. Обжалването е допуснато по процесуалноправни въпроси относно това каква доказателствена сила имат писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193, ал.1 КТ, в които се признава извършеното нарушение. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и оглед на актовете, съставени от длъжностни лица на работодателя, на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници. Признанието по реда на чл.193, ал.1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл.193, ал.1 КТ се основава на неизгодността съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Съществуващата обаче възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „шофьор на тролейбус”. Дисциплинарното му уволнение със заповед №186 от 19.10.2007 г. е незаконно, тъй като не е доказано извършването нарушенията на трудовата дисциплина, въпреки извънсъдебното им признание по реда на чл.193, ал.1 КТ. Процесната заповед е издадена за нарушения по чл.190, ал.1, т.4 КТ, а именно за злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в констатирани при три извършени проверки от контролни органи на дружеството - работодател – на 12.09.2007 г., на 22.09.2007 г. и на 08.10.2007 г. препродавания на вече използвани билети. По начало дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя” се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или служителя, или за трето лице. Това нарушение е съставомерно когато има преднамерено извличане на облага. Установено е по делото, че процесните нарушения са извършени и не се оспорват от ищеца като последният е посочил причина за извършването им „недостига и безпаричието”. Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - работникът е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1717 от 20.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2680/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. К.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №186/19.10.2007 г. на И. директор на [фирма],[населено място], за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на тролейбус” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 3 398.52 лв., като неоснователни. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.