1 Р Е Ш Е Н И Е № 601 София, 10 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2856/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н., чрез защитника му адв.Г., срещу въззивно решение № 230 от 03.10.2011г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 221/11г. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или приложението на чл.55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като е неоснователна.Прокурорът сочи, че правилно е приложен законът, след като съдът вярно e установил значимите фактически положения. Също така, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наложеното наказание, представителят на прокуратурата счита за законосъобразно и справедливо индивидуализирано при условията на чл.54 от НК. Повереникът на частните обвинители адв.Б., намира касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Н. и защитата му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват.Постъпила е писмена защита, в която се развиват съображения във връзка с възражението по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се обосновава извод за случайно деяние. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 12 от 04.05.2011г., постановена по нохд №752/10г., ОС-Ловеч е признал подсъдимия Д. М. Н. за виновен в това, че на 28.09.2009г. на път № 401, при км. 10+700, при управление на МПС –т.а. „Мерцедес Спринтер” с ДК № СА 37-32 ВА, собственост на [фирма], [населено място], с посока на движение [населено място], обл.Ловеч, е нарушил правилата за движение –чл.16 от ЗДП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК, подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С решение № 230 от 03.10.2011г., постановено по внохд №221/11г., Апелативен съд-Велико Търново е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата се сочат всички касационни основания, като в писмената защитата се развиват допълнителни съображения във връзка с твърденията за допуснато нарушение на материалния закон. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд, но независимо от това е извършила задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Апелативният съд е дал своята оценка на всички доказателства, включително и спорните по делото. Аналитичната дейност на съда сочи на задълбоченост при обсъждане на доказателствата и доказателствените средства, като същите са оценени както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Не могат да бъдат приети за основателни твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на процесуално-следственото действие оглед на местопроизшествието. Доводите на нарушения на разпоредбите на чл.156, ал.1 от НПК и чл.105, ал.2 от НПК са били развити и пред въззивната инстанция, която подробно е обосновала теза за тяхната неоснователност. По делото е установено по несъмнен начин, че огледът на местопроизшествие е извършен в присъствието на поемните лица, поради което следственото действие не е опорочено и не се налага изключването на протокола за оглед от доказателствената съвкупност. На следващо място, като процесуално нарушение се сочи, наличието на противоречие в диспозитива и мотивите на въззивното решение. Действително в посочената част от решението, въззивната инстанция е отразила, че „решаващият съд е достигнал до извод, че подсъдимият не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.343 от НК”. Независимо от това в случая не става въпрос за нарушение, а по-скоро за техническа грешка при изписване на мотивите. Проследявайки цялостното изложение по правната квалификация на деянието е видно, че е налице последователност и яснота досежно волята на съда. Въззивният съд изцяло възприема за правилни изводите на първата инстанция за това, че подсъдимият с действията си е осъществил състава на инкриминираното му престъпление, като изложените аргументи категорично обективират тази негова теза. Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, което обуславя касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Твърди се, че е налице случайно деяние, тъй като по делото липсват доказателства, подсъдимият да е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП. Следва да се отбележи, че подсъдимият е признат за виновен по обвинение за нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП , а не изречение първо, както се сочи в писмените бележки.Също така е недопустимо, поддържаната теза за допуснати нарушения на материалния закон да се обосновава с аргументи от мотивите на предходно постановена първоинстанционна присъда, която е била отменена от въззивната инстанция и делото е било върнато за ново разглеждане. Предмет на настоящата касационна проверка е потвърдителното решение на АС-Велико Търново по отношение на постановената от ОС-Ловеч присъда при второто разглеждане на делото. В рамките на доказателствената съвкупност, която е събрана от решаващите съдилища, изводите за допуснати нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия при управление на МПС са правилни и са резултат на вярна оценка на доказателствата и доказателствените средства.Аргументирано въззивният съд е обсъдил заключението на последната петорна автотехническа експертиза, което е обусловило и верни изводи за наличието на причинна връзка между извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение и настъпилият съставомерен резултат, поради което не е налице случайно деяние и разпоредбата на чл.15 от НК е неприложима. Апелативната инстанция подробно е изложила съображения за неприложимостта на института на случайното деяние, които се възприемат изцяло от настоящият съдебен състав, поради което не е необходимо преповтарянето им. Следва само да се отбележи, че предпоставките, визирани в чл.15 от НК са били обсъдени от съда в контекста на конкретиката по делото. На последно място в касационната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, като единственото конкретно възражение във връзка с това оплакване е свързано с отказа на съда да приложи чл.55 от НК. При индивидуализацията на наказанието, съдилищата вярно са отчели смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, включително и наличното съпричиняване от страна на пострадалата. Определеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Правилни са и изводите, че наличните смекчаващи обстоятелства не сочат на многобройност, поради което е неприложима разпоредбата на чл.55 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 230 от 03.10.2011г., постановено по внохд № 221/11г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: