Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София,
20.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря София Симеонова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Росица Ковачева
т.
дело № 363/ 2008 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. - Е. с фирма “В” - гр. В. срещу Решение № 38 от 20.ІІ.2008 г. по гр.д. № 16/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която искът е уважен, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Жалбоподателката сочи, че съдът не е обсъдил доводите й за преждевременното предявяване на иска, както и събраните доказателства, приел е за база на правните с. изводи Акт обр.14 и РКО за извършени плащания, без да съобрази авансовия характер на плащанията и обвързаността им с договореното пълно изпълнение, по който начин е изключил преценката на доказателствата. Жалбоподателката излага подробни съображения в подкрепа на довода за преждевременност на иска, тъй като уговореното възнаграждение се дължи след окончателното завършване на обекта и подписване на акт обр.16, следователно без да са изпълнени и актувани СМР, не е настъпил падежът на задължението за плащане, както съображения в подкрепа на довода, че уговореното възнаграждение 115 500 лв. се дължи за окончателното завършване на обекта, като авансовите плащания не са съответни на цената на изпълнените СМР и сумата 46 000 лв. е дължима не при съставяне на акт обр.14, а след изпълнение на следващите СМР до пълно завършване, което е пренебрегнато от съда. Жалбоподателката счита, че е необоснован и изводът, че работата е приета с подписване на акт обр.14, защото е останало неизпълнено цялото задължение - по степен на завършеност и срок за изпълнение - което й дава право да развали договора - чл. 262 ал. 2 ЗЗД, излага подробни съображения за допуснатата забава и значението й, и за неизпълнението на целия предмет на договора, както и за извършените довършителни работи. Жалбоподателката излага и съображения за размера на иска - съобразно чл. 269 ал. 2 ЗЗД и като се отчетат изплатените суми, и възражението за прихващане с изпълнени довършителни работи, счита, че няма задължения към ищците или че дължи 2 309.28 лв. - по заключението на в.л. Лазарова - стойността на извършената работа, определена съобразно уговореното възнаграждение за пълна степен на завършеност на обекта.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Х. - лично и като законен представител на малолетния Д. Р. Х. - двамата от гр. В., оспорва жалбата, като счита, че решението е правилно, че са спазени съдопроизводствените правила и не е нарушен материалния закон, като отношенията на страните следва да се уредят само въз основа на договора и правилно искът е уважен съобразно частичното изпълнение и степента на завършеност на обекта, установена с акт обр. 14, и уговорения график на плащане по етапи на строителството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по основателността на касационната жалба и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта, с която искът е уважен, на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК - разрешаван противоречиво от съдилищата въпрос за размера на възнаграждението за изпълнени от наследодател на ищците СМР по договор за изработка, прекратен по чл. 269 ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е оставено в сила Решение № 89 от 14. ХІ.2007 г. по гр.д. № 1007/ 2005 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е уважен искът на В. Г. Х. ,лично и като майка хи законна представителка на малолетния с. син Д. , срещу Е. ”В” - гр. В. за сумата 51 212 лв. поравно за двамата - възнаграждение по Договор за изработка от 9.ІІ.2005 г., сключен между Е. ”В” и Р. Д. Х. , б.ж. на гр. В. Търново, починал на 6.ІХ.2005 г. Изложени са съображения, че страните по договора са уговорили възнаграждение за изпълнени СМР 115 500 лв. и след като на 4.VІІІ.2005 г. е съставен акт обр.14, установено е, че към тази дата са изпълнени СМР за съответния подетап, и възложителката дължи сумата 106 000 лв., платила е 54 788 лв. и дължи разликата 51 212 лв. Съдът не е уважил възражението на възложителката, че поради неизпълнение от изпълнителя до 31.V.2005 г. на поетите задължения, тя е развалила договора, като е приел, че К. К. , изпратил уведомлението за разваляне, не е страна по договора и не е пълномощник на ответницата, и е заключил, че договорът е прекратен със смъртта на изпълнителя. По съображения, че е установено, че към 4.VІІІ.2005 г. дължимата сума е 106 000 лв., съдът не е уважил възражението на ответницата, че дължи само 2309.28 лв. - определеното възнаграждение при съобразяване съотношението между стойността на цялата сграда и стойността на изпълнените СМР, по заключението на в.л. Лазарова (л. 217).
Решението е неправилно поради нарушение на закона - чл. 269 ЗЗД. Сключеният на 9.ІІ.2005 г. между наследодателя на ищците и ответницата договор за изработка, е прекратен със смъртта на изпълнителя, чиито наследници не са се съгласили да продължат изпълнението - чл. 269 ал. 1 ЗЗД. За разлика от правото на изпълнителя да претендира възнаграждение за изпълнените СМР, когато постигне степента на завършеност, уговорена в р. І т. 2 от договора (като за приемане с акт обр.16), на която степен на завършеност съответства уговореното с договора възнаграждение, която не е постигната поради смъртта на изпълнителя, наследниците на изпълнителя имат право, на основание чл. 269 ал. 1 ЗЗД, да получат следващото се на праводателя им възнаграждение и при частично изпълнение - при недостигната степен на завършеност.
С оглед изложеното неправилно съдът, като е пренебрегнал уговореното от страните в договора - за степента на завършеност на обекта и за срока за изпълнение, само въз основа на Акта за приемане на конструкцията с протокол обр.14 от 4.VІІІ.2005 г., е приел, че са изпълнени СМР за съответен подетап и до датата 4.VІІІ.2005 г. възложителката дължи 106 000 лв., от която е приспаднал изплатените суми и е уважил иска за разликата 51 212 лв. Като е определил размера на възнаграждението за изпълненото от наследодателя на ищците строителство въз основа на заключението на експертизата, остойностило СМР по пазарни цени към датата на съставяне на Акт обр.14/ 4.VІІІ.2005 г., съдът е присъдил възнаграждението за изпълнени СМР по действителни цени, вместо по уговорените с договора цени.
Тъй като уговорената от страните с договора за изработка твърда договорна стойност се дължи при пълно изпълнение от строителя (като за приемане с акт обр.16), на наследниците се дължи възнаграждение, изразяващо се в съотношението между твърдата договорна стойност, отнасяща се за уговорената от страните степен на завършеност, и стойността на частично изградения обект (при недостигната уговорена степен на завършеност). Възражението на възложителката и искането възнаграждението да се определи съгласно цената, уговорена с договора, но при съобразяване, че същата е за напълно завършен обект, е основателно и неправилно не е възприето от въззивния съд.
От заключението на в.л. Лазарова (л.217) се установява, че изпълнените СМР при недостигната степен на завършеност на обекта, остойностени съобразно уговорената с договора цена за пълна завършеност на обекта, възлиза на 2 309.28 лв., като са приспаднати платените от възложителката СМР. Това е размера, за който искът по чл. 269 ал. 2 ЗЗД е основателен и за който следва да се уважи. Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката искане да се уважи и възражението й за прихващане със стойността на довършителни работи 13 876.40 лв. Възражението за прихващане е за довършителни работи, неизпълнени от изпълнителя, стойността на които възложителката счита, че следва да бъде приспадната при определяне на задължението й към наследниците. В този смисъл е доводът на адв. Ц в с.з. на 27.ІХ.2006 г. и в писмените бележки в първоинстанционното производство. Претендираните СМР жалбоподателката поддържа, че са изпълнени през периода 16.VІІІ.2005 г. - 31. ХІІ.2005 г., и от заключението на в.л. Лазарова и Б. от 21. ХІ.2006 г. и от заключението н В. Г. Х. , лично и като майка и законна представителна на малолетния с. син Д. Х. Х. срещу В. Г. М. - Е. с фирма “В” - гр. В. а в.л. Лазарова от 2.ІV.2007 г. се установява, че при определяне стойността на сградата в груб вид, за да се определи размерът на задължението на ищците, като съотношение между твърдата договорна стойност за пълна завършеност на обектите и стойността на частично изградените от изпълнителя обекти, не е включена стойността на довършителните работи, предмет на възражението за прихващане. Поради това възражението за прихващане е неоснователно - стойността на довършителните работи не е включена от вещите лица при определяне размера на задължението на възложителката към ищците. Това задължение вещите лица са определили съобразно Акт обр.14 от 4.VІІІ.2005 г. (предхождащ довършителните работи), приели са стойност на изпълнените в груб незавършен вид обекти, предмет на договора - 57 309.28 лв. - в която стойност не са включени довършителните работи, и след приспадане на изплатените суми, остава задължение на възложителката 2 309.28 лв. Същата е поддържала по делото, че дължи сумата 2 309.28 лв. ”при условията на направеното по делото възражение за прихващане”, с оглед което и съобразно изложеното, че стойността на довършителните работи не е включена в стойността на изградените обекти, няма място още веднъж да се уважи възражението за прихващане.
По изложените съображения решението в частта, с която искът е уважен за сумата 2309.28 лв. следва да бъде оставено в сила, а в частта над тази сума до сумата 51 212 лв., за която искът е уважен, като незаконосъобразно следва да се отмени и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК - да се постанови друго, с което искът за посочената разлика да се отхвърли.
С оглед този изход на делото решението следва се отмени в частта за разноските, като на ответницата се присъдя разноски за първоинстанционното производство съразмерно отхвърлената част на иска 1450 лв. и разноски за възззивното производство съобразно основателността на жалбата 983 лв. - общо 2433 лв. За касационната инстанция на жалбоподателката следва да се присъдят разноски 996.48 лв. съобразно уважената част на жалбата.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 38 от 20.ІІ.2008 г. по гр.д. № 16/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която искът е уважен за разликата над 2309.28 лв. до 51 212 лв., както и Решение № 89 от 14. ХІ.2007 г. по гр.д. № 1007/ 2005 г. на Великотърновски окръжен съд в частта за разноските и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. Х. , лично и като майка и законна представителна на малолетния с. син Д. Х. Х. срещу В. Г. М. - Е. с фирма “В” - гр. В. за разликата над сумата 2309.28 лв. до 51 212 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част - частта, с която искът е уважен за сумата 2309.28 лв., със законната лихва от 26. Х.2005 г.
ОСЪЖДА В. Г. Х. - от гр. В. да заплати на В. Г. М. - Е. с фирма “В” - гр. В. разноски по делото 2433 лв., както и разноски за касационната инстанция 996.48 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
+