Ключови фрази
договор за предоставяне на ползването на идеална част от ревир * гори * съсобственост * неизпълнение на договорни отношения * право на ползване * лихва


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр.София, 03.05. 2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело №2899 образувано по описа на І г.о. за 2008 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. М. и Н. А. М., двамата от [населено място], против решението от 14.04.2008г., постановено по гр.д. №161/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 30.11.2007г. по гр.д. №887/2006г. на Районен съд-Смолян, с което е отхвърлен предявения от И. А. М. и Н. А. М. против ГПК”К.-СС”, [населено място], обл.С., иск за заплащане на цена по договор за ползване на идеални части от ревири.

Касационното обжалване е допуснато с определение №306 от 18.03.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса относно валидността на договор за предоставяне ползването на идеална част от ревир.

Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното влязло в сила решение, постановено на 10.05.2008г. по гр.д.№105 на Окръжен съд-Смолян, с което е прието, че договор за предоставяне на ползването на идеална част от ревир, правото на собственост върху която е възстановено по чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗВСГЗГФ, е валиден. За сключването на такъв договор няма законова забрана, респ. не е установен императивно начин на ползването, който да изключва възможността за сключване на договор за ползване на идеална част от ревир.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата ГПК”К.-СС” не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от И. А. М. и Н. А. М. против ГПК”К.-СС” искове за заплащане на сумата от 1065,28лв. на И. М. и на сумата от 1065,28лв. на Н. М., представляващи цена за ползването на идеални части от ревири по договор за предоставяне право на ползване на частни гори от 20.12.2002г., за стопанските 2002г., 2004г. и 2005г., ведно със законната лихва.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като договор за предоставяне ползването на идеални части от ревир е нищожен поради невъзможен предмет, заобикаляне и противоречие на закона.

Установено е, че с решение от 04.07.2000г. на Поземлена комисия – С. на наследниците на И. С. К. са възстановени общо 43,400дка гори, представляващи посочените идеални части от имоти №020008 и №020009 /ревири „Т.-Туралско” и „К.” в землището на [населено място], общ.С.,/, които идеални части са предоставени от И. М. на Г. производителна кооперация ”К.-СС” за временно ползване срещу заплащане на цена за всяка стопанска година в размер, формиран от общия годишен доход на ползвателя от ползването на дървесината и други ползвания, предмет на договора, след приемане на направените разходи, подробно описани. За страните не е имало спор, че договорът се сключва от М. от името и за сметка на З. И. М. – майка на ищците и законен наследник на И. К., на която е престирано изпълнението на договора от кооперацията за стопанската 2003г. По делото е безспорно също, че М. е изпълнила задълженията си по договора; че договорът е действал през процесния период и че за този период ответникът не е заплатил договорената цена. З. М. е починала на 26.08.2005г. и е оставила за законни наследници ищците по делото, нейни синове. Установено е със заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, че цената на ползването на предоставените ид.части от ревирите за процесния период е в размер на 2126,60лв.

Неправилно въззивният съд е приел, че договорът за ползването на идеална част от ревир, правото на собственост върху която е възстановено по чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗВСГЗГФ, е нищожен поради противоречие със закона – чл.3, ал.5 от ЗВСГЗГФ. Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира. С правната норма на чл.3, ал.4 от ЗВСГЗГФ е установена забрана за извършване на делба на гори и земи, възстановени в съсобственост при условията и по реда на ал. 2 и 3, не се допуска. С нормата на чл.3, ал.5 от ЗВСГЗГФ е предвидено, че обединяване на физи чески лица в кооперации или дружества за съвместно управление и стопанисване се извършва на основата на възстановено право на собственост по ал. 2 и 3. В чл.3, ал.5 от ЗВСГЗГФ е постановено дружествено или кооперативно стопанисване и управление на горите и земите от горския фонд, възстановени като идеална част от ревир. То не е постановено като задължително, каквото е било регламентирано в чл.103 от Закона за горите от 1925г./отм./. Отделно от това, преди да е започнало задружното или кооперативно стопанисване на горите, законът не отрича възможността на всеки от съсобствениците да стопанисва общата вещ за извличане на плодове, естествени или граждански. Гражданските плодове се събират от съсобственика – страна по договора, който е длъжен да предаде на останалите съсобственици припадащите им се части /чл.30, ал.3 от ЗЗД/, но това е въпрос на вътрешните отношения между съсобствениците, който не е относим към изпълнението на договора. Дали идеалните части от ревира, които са предоставени за временно безвъзмездно ползване с договора, принадлежат и на други лица, няма правно значение за изхода на спора, тъй като ответникът дължи изпълнение съобразно сключения от него договор. Това е бил спорният въпрос по делото и въззивният съд го е разрешил правилно. Неправилно обаче се е занимал с валидността на договора, без да има възражение от ответника. По делото не е имало спор за валидността на процесния договор, поради което като се е занимал с този въпрос и е основал решението си на разрешаването му, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на диспозитивното начало в процеса.

По делото не е имало спор, че наследодателката на ищците е изпълнила задълженията си по договора. Ответникът не е релевирал възражение за неоказано съдействие от другата страна за изпълнение на договора. Поради това неправилно въззивният съд служебно се е занимал с въпроса могат ли несобственици да ползват дървесина. Съгласно разпоредбите на Наредба №30 за ползване на дървесината от горите, на които се е позовал въззивния съд, право да ползват дървесина имат собствениците на горите или нотариално упълномощени от тях лица. По делото няма данни и доводи да не е осъществено ползването на дървесина, поради това, че другата страна не е изпълнила изискванията на посочената наредба, поради което не е осъществено ползването. Напротив – данните по делото са, че ответникът е осъществявал ползването и е осчетоводил сумите като дължими за ползването на идеалните части, предоставено с договора. Ответникът е поел задължението за заплащане на годишна цена на ползването, която за исковия период възлиза на сумата 2126,60лв. и не е заплатена. Доводите на длъжника, че договорът не е сключен с всички наследници на бившия собственик на идеалните части от ревирите, не са относими към спора, тъй като касаят вътрешните отношения между съсобствениците. Ответникът не е изпълнил задълженията си в уговорения срок, поради което исковете за заплащане на уговорената цена следва да бъдат уважени в установения от вещото лице размер – поравно на всеки от ищците с оглед на наследствените им права – по 1063,30лв., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и се постанови решение за уважаване на исковете до размера, установен с експертното решение. В останалите части до претендираните размери от по 1065,28лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска, отхвърлителното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, на касаторите следва да бъде присъдена общо сумата 85лв.- заплатена държавна такса за касационното обжалване.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 14.04.2008г., постановено по гр.д. №161/2008г. на Окръжен съд-Смолян, в частта, с която е оставено в сила решението от 30.11.2007г. по гр.д. №887/2006г. на Районен съд-Смолян за отхвърляне на предявените срещу ГПК”К.-СС” искове от И. М. и Н. М. в размер на по 1063,30лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ГПК”К.-СС”, [населено място] лъка, общ.С., да заплати на И. А. М. от [населено място], [улица] на Н. А. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вход Б, ап.133, по 1063,30лв. на всеки един от тях, представляващи цена за ползването на идеални части от ревири в землището на [населено място], общ.С. по договор за предоставяне право на ползване на частни гори от 20.12.2002г., за стопанските 2002г., 2004г. и 2005г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2006г. до окончателното изплащане, както и общо на двамата сумата 85лв. – разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: