Р Е Ш Е Н И Е №126 Гр. София, 18 септември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 504/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Плевен срещу присъда № 11/ 21.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2/2018 г., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, в който е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С протеста се прави искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с цел налагане на подсъдимия на административно наказание / в изпълнение на правомощията на съда по чл.336, ал.1, т.4 от НПК / , тъй като извършеното от него деяние осъществява състав на административно нарушение, предвидено в Закона за движение по пътищата. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се мотивира направеното искане за отмяна на присъдата на въззивния съд, като се изразява несъгласие с мотивите на съда за неприлагане на разпоредбата на чл.305, ал.6, вр. чл.301, ал.4 от НПК относно реализиране на административно наказателната отговорност на подсъдимия в рамките на наказателното производство.Както и с довода, че в производство по реда на глава 28 от НПК, не е предвидена законова възможност за налагане на административно наказание, на обвиняем, който е бил оправдан по предявеното му обвинение, извън предвиденото в особената част на НК. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста и искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел налагане на административно наказание на подсъдимия за извършено от него нарушение по чл.150 от ЗДП. Сочи, че окръжният съд е нарушил закона, като не е наложил на подсъдимия административно наказание при наличните данни за това, че извършеното от него деяние осъществява състав на административно нарушение. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Т. Г. не се явява и не се представлява от защитник. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест и като съобрази доводите на прокурора от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 78/27.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 252/2017 г., по описа на Районен съд – гр. Левски, подсъдимият Т. Т. Г. е признат за виновен относно това, че на 19.04.2017 г., около 00.45 ч., в [населено място], /област/, по [улица]в посока центъра на селото, управлявал МПС – лек автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 16-0352-000474/18.08.2016 г. на началник РУ МВР- гр. Свищов при ОД на МВР- гр. В. Търново, влязло в законна сила на 18.10.2016 г., за същото деяние – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на хиляда лв. С нова въззивна присъда №11/21.03.2018 г. по н.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд – гр. Плевен, присъдата на районния съд - № 78/27.11.2017 г., е била отменена изцяло и вместо нея е постановена оправдателна присъда, с която подсъдимият Т. Г. е бил оправдан изцяло по обвинението по чл.343в, ал.2 от НК, на осн. чл.304 от НПК. Касационният протест на прокурора е подаден в срока по чл.350, ал.1 от НПК и е допустим, като разгледан по същество се явява неоснователен. Основният довод в протеста се отнася до допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в неналагане на оправдания подсъдим на административно наказание за извършеното от него деяние, което съставлява административно нарушение, предвидено в чл.150 от Закона за движение по пътищата. Със ЗИД на НПК / обн. Д.В. бр.63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г. / е изменена разпоредбата на чл.301 от НПК относно въпросите , които съдът решава с присъдата, като е създадена нова ал.4, съгласно която при решаване на въпроса по чл.301, ал.1, т.2 от НПК – а именно съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация, съдът се произнася и дали извършеното деяние съставлява административно нарушение. Съгласно чл.305, ал.6 от НПК в тези случаи съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. В съответствие с тези законови промени е и промяната в правомощията на въззивния съд когато отменя първоинстанционната присъда, на осн. чл.336, ал.1, т.4 от НПК да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, съобразно посоченото в чл.305, ал.6 от НПК. По настоящото дело въззивният съд е отменил осъдителната присъда на първата инстанция, постановена спрямо подсъдимия Г. за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради субективна несъставомерност на извършеното деяние и го е оправдал, на осн. чл.304 от НПК. В мотивите към новата присъда окръжният съд е аргументирал невъзможността да упражни правомощията по чл.336, ал.1, т.4 от НПК - да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание за нарушение по чл.150 ЗДП и е отхвърлил искането на прокурора, направено пред окръжния съд в тази връзка. Изложените съображения са от една страна, че при образуването на наказателното производство такова правомощие за въззивния съд не е било налице и законодателната промяна е настъпила в хода на съдебното следствие, и от друга – че при образуването на производството пред първата инстанция, за съдията-докладчик са били налице предпоставките по чл.248, ал.2, т.4 от НПК /отм./за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, в което производство съдът няма правомощия за налагане на административно наказание, извън хипотезата на чл.78а от НК. Настоящият касационен състав споделя изцяло изложеното от въззивния съд съображение за правомощията на съдилищата от първата и въззивна инстанция в производството по глава 28 от НПК. На първо място следва да се посочи, че при наличие на предпоставки за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, в отменената редакция на НПК, която е била в сила при провеждане на производството пред първата инстанция, за съдията-докладчик е било налице задължение / предвидено в чл.248, ал.2, т.4 от НПК / да насрочи и разгледа делото по този особен ред. Аналогично задължение за съда е предвидено и в настоящата редакция на НПК /чл.252, ал.1 от НПК / при наличие на съответните предпоставки, да разгледа делото по реда на гл.28 от НПК, незабавно след провеждане на разпоредителното заседание. Следователно, в случаите когато по делото се установи, че са налице законовите основания за разглеждането му по реда на глава 28 от НПК за съда възниква задължение да го разгледа по този особен ред, а не по общите правила. В конкретният случай подсъдимият е бил предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, което е умишлено и за което се предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от петстотин до хиляда и двеста лв. От материалите по делото е установено, че от престъплението не са настъпили имуществени вреди и деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава. При тези данни, както са отчели и решаващите съдилища, са били налице предпоставките на чл.78а от НК и производството по делото е следвало да се проведе по реда на гл.28 от НПК. В това производство, съгласно разпоредбата на чл.378, ал.4 от НПК, съдът постановява решение, с което освобождава подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, оправдава го или прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. Съдът не разполага с правомощие когато оправдае подсъдимия и констатира, че извършеното деяние съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ да му наложи административно наказание, включително и в случаите предвидени в особената част на НК. Настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на подсъдимия. За съдията-докладчик от първия съд е било налице задължение да разгледа делото по реда на глава 28 от НПК, поради наличието на съответните предпоставки за това, респективно въззивното производство също е следвало да протече по този особен ред. Неспазването на това задължение от първия съд е недопустимо да се разглежда във вреда на подсъдимия, при положение, че образуването на въззивното производство е инициирано само от него. Следователно, за въззивния съд не е съществувала законова възможност да упражни правомощията по чл.336, ал.1, т.4 от НПК и да наложи на оправдания подсъдим административно наказание, за извършено от него нарушение по ЗДП, тъй като тези правомощия касаят само производството по общия ред, а не и особеното производство по глава 28 от НПК, с каквито правомощия в това производство съдът не разполага. Недопустимо е в рамките на диференцираната процедура по глава 28 от НПК да се прилагат по аналогия разпоредбите, уреждащи правомощията на съдилищата в производството по общия ред относно налагане на административно наказание, тъй като се касае до норми, които водят до влошаване на положението на подсъдимия. С оглед изложеното протеста на прокурора, с който се иска да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане с цел на подсъдимия Г. да бъде наложено административно наказание за извършеното от него деяние, което съставлява административно нарушение, предвидено в ЗДП, не може да бъде уважен. Това е така поради липса на съответни правомощия за съдилищата от първата и въззивна инстанция в производство по реда на гл. 28 от НПК, да налагат на оправдания подсъдим административно наказание, в случаите когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ, или се наказва по административен ред в предвидените в Особената част на НК случаи. По изложените съображения въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 11/ 21.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2/2018 г., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.