О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 299 София, 30.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 206 по описа на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат С. А., като пълномощник на Г. С. Х., срещу въззивно решение № 687 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3759/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство „ПИК Нюз“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата над 5 000 лева до присъдения размер от 20 000 лв. и вместо него е постановено ново по същество, с което искът е отхвърлен за тази разлика, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от публикация в пресата, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата от 5 000 лв. Същото не е било предмет на жалба в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставени са следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „отговорността за поправяне на вреди от публикувани статии и материали в печатни или електронни издания, които съдържат обидни или клеветнически изявления и квалификации за определени лица, обективно произтича ли от качеството възложител на автора на материала, разпространил невярната информация в свой или чужд интерес“; 2. „когато публикацията е насочена срещу обществено известно лице, следва ли да се приеме, че по отношение на лицето обективно са завишени изискванията за почтеност“; 3. „когато публикацията е насочена срещу обществено известно лице, следва ли да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, поради което създадените неудобства и притеснения от публикуваните мнения и оценки следва да се преценяват и с оглед това“; 4. „след като липсват доказателства в подкрепа на разгласената информация, възложителят всякога ли дължи обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД за причинените вреди“; 5. „подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти, дали изразяването им е противоправно“; 6. „при определяне размера на обезщетението следва ли да се отчетат продължителността на публикуване на материала, както и броя гледания и посещения“; 7. „следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да съобрази дали публикуваните обстоятелства са коментирани и в други медии“; 8.1. „съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства“; 8.2. „задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор“; 8.3. „следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо счита доводите за основателни, респ. за неоснователни“; 9. „с оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи“; 10.1. „наличието на роднинска връзка между свидетел и страна, обуславя ли непременно основание за заинтересованост; следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел“; 10.2. „длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото“; 10.3. „длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед неговата заинтересованост, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото“. Сочи се противоречие с решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на трето г. о., решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., решение № 98/2010 г. по гр. д. № 5114/2008 г. на първо г. о., решение № 260/30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г. на четвърто г. о., решение № 123/30.05.2011 г. по гр. д. № 890/2010 г. на трето г. о., решение № 380/02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на трето г. о., решение № 232/20.03.2009 г. по гр. д. № 2716/2008 г. на четвърто г. о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на четвърто г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на четвърто г. о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на четвърто г. о., решение № 422/03.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. на първо г. о. и решение № 251/27.07.2015 г. по гр. д. № 6970/2014 г. на четвърто г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу дружеството – издател. В исковата си молба ищецът е твърдял, че на 08.08.2017 г. ответникът „ПИК Нюз“ ЕООД публикувал в електронния сайт, на който е издател –„Информационна агенция ПИК“, невярна информация относно личния живот на ищеца. Със съдържанието на материала „Ваканция! Г. Х. разпуска на К. с подкупния съдия Й. Р.“, с автор: ПИК 15:07| 08.08.2017 г. ответникът му нанесъл морални вреди и му причинил душевни страдания поради разпространяване на позорни обстоятелства, лъжливи твърдения и внушения за различна сексуална ориентация, за неморален начин на живот с привлечено към отговорност лице. Невярно било твърдението, че „Й. Р. бори стреса по плажовете на К. в компанията на естрадната легенда Г. Х., тихомълком е бил освободен от ареста преди повече от месец и се отправил на екзотична ваканция с естрадажията, която продължава вече трета седмица.“ Невярно било и следното твърдение: „Двамата са отседнали в петзвездния хотел Оазис, където цакат по 450 евро на нощувка в луксозен апартамент. Изключили са мобилните си телефони и пет пари не дават какво става в родината, макар разследването срещу Р. да е изключително сериозно“, както и следното: „Покрай ареста на Р. се разбра за любовната му връзка с певеца. Оказа се, че двамата са си купили апартамент в Гърция преди 8 години, но това лято решили да сменят квартирата и са си наели хотел“. Не отговаря, според него, на истината и изнесеното твърдение, че двамата са отседнали в петзвездния хотел „Оазис“, където „цакат“ по 450 евро за нощувка, нито че си е купувал имот в Гърция или че имал любовна връзка с Й. Р.. С обидните си думи ответникът целял да компрометира доброто му име в обществото, в музикалните среди и пред неговите почитатели и очерня публичния му образ на певец и автор на популярна музика. Тези позорящи обстоятелства достигнали и до неговата майка, която по това време преминавала тежък интензивен курс на лечение от тежка болест. Наложило се да обяснява пред близки, познати и почитатели, че няма посочената сексуална ориентация, че не си е купувал недвижим имот в Гърция, че твърденията за луксозния му живот там са неверни. Ответникът е възразил, че публикацията от 08.08.2017 г. съдържа информация, която е била разпространена в различни медии преди тази дата. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че твърдението за наличие на любовна връзка между ищеца и Й. Р. е твърдение за позорящо обстоятелство. Макар в глобален аспект любовната връзка с представител от същия пол да се възприема като нещо нормално и като една от допустимите форми на човешките отношения, която е въпрос на правото на личен живот, в българското общество все още такава връзка е морално укорима и голяма част от представителите на нашето общество я възприемат като нещо негативно и отблъскващо. В същото време по делото не са събрани доказателства, че посоченото твърдение е вярно, в разрез с добрата журналистическа практика. По отношение на неимуществените вреди несъмнено посоченото невярно позорящо обстоятелство, доведено до знанието на неограничен кръг хора чрез публикацията му в интернет пространството, е засегнало честта, достойнството и доброто име на Г. Х.. Установява се още от свидетелските показания, че той е понесъл тежко публикацията, към онзи момент се е наложило да посети и психолог и известно време да пие антидепресанти. Отчетено е обаче обстоятелството, че в същия период се установява той да е изгубил майка си, която преди това е гледал на легло, поради което не може да се приеме за установено, че влошеното му психическо състояние е именно и само заради процесната публикация. В същото време не е доказано публикацията да е довела до семейни проблеми или проблеми в отношенията с колеги и приятели, или ако такова засягане въобще има, то да е продължило през значителен период от време. Не се установява и същата да се е отразила на кариерата на певеца. По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е посочено, че е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на неговия конкретен паричен еквивалент. Освен въздействието на незаконния акт на издателя върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал и обемът на обществения отзвук. В случая, при съобразяване вида и характера на установеното противоправно поведение от една страна и доказаното засягане личността на ищеца, без да се установява сериозен отзвук на същото в семейството му или в обществото, нито особено продължително времетраене на търпените вреди, както и икономическото развитие на обществените отношения през 2017 г., въззивният съд е обосновал заключение, че справедливо обезщетение в случая би било такова в размер на 5 000 лева. Налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори и трети въпрос, които обобщени могат да бъдат формулирани по следния начин: дали при насочване на публикация срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения. В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на посоченото по-горе основание за преценка съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, включително представената с касационната жалба. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 200 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 687 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3759/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв. /двеста лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: