Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр.София, 16 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на
двадесет и първи май две хиляди и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША
РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
със
секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното
от
председателя
(съдията) САША
РАДАНОВА
наказателно дело под № 258/2009 година
Производството пред ВКС е образувано
по искане на осъдения С. Г. И. – подсъдим по нохд №
13/2008 год. на Чирпанския районен съд и внохд №
9/2009 год. на Старозагорския окръжен съд – за възобновяване на посочените две
дела, отмяна на постановените по тях присъда № 25 от 25. ХІ.2008 год. и решение
№ 31 от 3.ІV.2009 год., след което Ст. Ил. Г. или да бъде оправдан, или делото
да се върне за ново разглеждане от досъдебното разследване,
или въззивното решение да бъде изменено с
преквалифициране на извършеното от Г. деяние от престъпление по чл.198, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 НК в престъпление по чл.194,
ал.3 НК, наказанието да се намали на глоба и да се отмени приложението на чл.-68,
ал.1 НК.
В съдебно заседание осъденият и
защитникът му поддържат искането, преценено от представителя на ВКПр за неоснователно.
Върховният касационен съд установи:
Първоинстанционното нохд №
13/2008 год. е било образувано по внесен от Чирпанската районна прокуратура
обвинителен акт срещу С. Г. И. и К. Г. Х. за извършено от двамата на 3. ХІ.2006
год. в с. Г., Старозагорска област, в съучастие като съизвършители,
престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2
НК.
След образуването на делото и преди
приключването на съдебното следствие е било постигнато споразумение за
решаването му между прокурора от Чирпанската районна прокуратура З. и адвоката
от Старозагорската АК Ч. , защитник на подсъдимия Х, което споразумение съдът е
одобрил с протоколно определение от 26.V.2008 год., влязло в сила, съгл. чл.382, ал.9 НПК, на същата дата. В споразумението е
отразено съгласието на Х. с обвинението за това, че на 3. ХІ.2006 год. в с. Г.,
Старозагорска област, действайки в съучастие като съизвършител
със С. Г. И., е откраднал от С. И. А. посредством заплаха движими вещи с обща
стойност 93 лева, признавайки се за виновен в извършено престъпление по чл.198,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК.
Разглеждането на делото е продължило
от друг съдебен състав и е приключило с постановяването на присъда № 25 от 25.
ХІ.2008 год., с която подсъдимият С. Г. И. е бил осъден за грабежа, предмет на
обвинението, на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, търпими при общ
първоначален режим. Съдът е постановил още, на основание чл.68, ал.1 НК, И. да
изтърпи при общ първоначален режим и наказанието от 8 месеца лишаване от
свобода, наложено му с присъдата по нохд № 191/2004
год. на Чирпанския районен съд.
С решение № 31 от 3.ІV.2009 год. по внохд № 9/2009 год. на Старозагорския окръжен съд,
образувано по жалби от подсъдимия И от неговия защитник, първоинстанционната
присъда е частично изменена с намаляване наложеното на И. наказание на 6 месеца
лишаване от свобода.
Искането за възобновяване е
основателно.
Фактическите констатации на двете
съдебни инстанции, отнасящи се до участието на Ст. Г. И. в съпроводената със
заплаха и насилие кражба на инкриминираните вещи, нямат доказателствена опора.
За това, какво е било поведението на всеки от двамата братя-С. Г. И. и К. Г. Х.
, показания са дали свидетелите А. А. , И. Ст. И. и С. Ив. А. , и от това,
което те са казали, изобщо не може да се заключи, че Ст. Г. И. е дошъл в дома
на Ст. Ив. А. , за да вземе на всяка цена, дори и с насилие и/или заплаха
медните съдове, които семейството на А. е поело ангажимента да калайдиса.
Напротив, свидетелите единодушно са подчертали крайно агресивното държание само
на Х. , опитите на брат му да го тушира и предпази домакините от нараняване,
както и фактът, че Ст. Г. И. е взел медните съдове по настояване на Х. и след
като Ст. Ив. А. , в стремежа си да предотврати по-нататъшно развитие на
инцидента при вида на буйстващия и въоръжен с вила Х. , е показал на И.
местонахождението на вещите. Налагащият се извод е, че извършеният от двете
съдебни инстанции доказателствен анализ се основава на факти, които не са
установени чрез надлежните процесуални способи, довело до ограничаване правото
на И. като подсъдим да узнае, въз основа на какви доказателства, изведени от
кои доказателствени източници, е признат за виновен и осъден. Допуснатото
процесуално нарушение съставлява касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК,
налага възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, с оглед на което и на чл.425,
ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд
№ 13/2008 год. на Чирпанския районен съд и внохд №
9/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, ОТМЕНЯВА постановените по тях
присъда № 25 от 25. ХІ.2008 год. и решение № 31 от 3.ІV.2009 год. И ВРЪЩА
делото НА РАЙОННИЯ СЪД ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдията Саша
Раданова
Считам, че искането за възобновяване
е недопустимо. Независимо от крайната му цел-оправдаване на осъдения Ст. Г. И.
, или връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното
разследване, или изменяване на въззивното
решение с преквалифициране на извършеното от И. деяние от грабеж по чл.198,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК в кражба по чл.194,
ал.3 НК – с искането се оспорва правилността и на друг съдебен акт, който не е
негов, на искането за възобновяване, предмет. Става въпрос за влязлото в сила
на 26.V.2008 год. протоколно определение по същото дело, с което е одобрено
споразумение за решаването му по отношение на К. Г. Х. и което определение е
задължително, включително за правоприлагащите органи
с дадените в него отговори по въпросите, има ли извършено деяние и съставлява
ли то престъпление, кой е неговият автор и подлежи ли на наказателно
преследване – чл.413 във вр. с чл.381-384 НПК. След
като с посоченото определение е прието, че на 3. ХІ.2006 год. Христозов и И. са извършили в съучастие като съизвършители
грабеж на движими вещи за 93 лева, и с оглед задължителността на това
определение по изброените въпроси, разглеждането по същество на искането за
възобновяване би означавало на практика ревизия и на влязъл в сила съдебен акт,
различен от този, който е предмет на искането, елиминиране на неговата
задължителност и осъществяване, в крайна сметка, на една процесуално
недопустима дейност.