Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * пропуснати ползи

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119
София, 01.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 16.05. 2017 година, в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1056 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „С. М.”АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 63 от 11.01.2016 г., по т.д.№ 4192/2014 г., в частта, с която е потвърдено решение № 4023 от 05.06.2014 г., по гр.д.№ 16352/2011 г. на Софийски градски и по предявен срещу касатора, като ответник, установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че последният дължи на „С. Н.А.”САЩ сумата 421 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.08.2011 г. до окончателното и изплащане по запис на заповед, издаден от ЮЛ- търговец на 23.07.2010 г., без протест и разноски общо от 2 500 000 щатски долара, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК, по ч.гр.д.№ 3411/2011 г. на Софийски районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК е, аргументиран с отсъствие на активна легитимация за ищеца да предяви иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, предвид липса на издадена в негова полза заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3411/2011 г. на СРС. Допълнителните доводи в тази вр. са, че и самото заповедно производство е образувано и проведено по заявление на лице, лишено от процесуална правосубектност, доколкото заявител е не търговското дружество- касатор, а „С. Н.А.”- КЛОН СОФИЯ.
Със същите аргументи са наведени и доводи за нищожност на издадената заповед за изпълнение, изключваща наличие на предпоставките за предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК.
Поддържаната недопустимост на въззивния съдебен акт е обоснована и с произнасяне извън предмета на въведения с исковата молба правен спор - наличие на пропуснати ползи от несключване на сделка с дружеството- касатор, с липсата на представителна власт за ищцовото търговско дружество и с „некомпетентност на българския съд да реши предявения иск”.
Евентуалното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила пооснователността на въведените касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, излагайки подробни писмени съображения, поддържани и в пледоарията на процесуалния и представител, в проведеното по делото публично съдебно заседание. Основните съображения са, че исковата претенция по чл.422 ГПК, както и заявлението за издаване на заповед за изпълнение са предявени от самия търговец, притежаващ правната характеристика на ЮЛ, но чрез клона му в България, чрез който упражнява търговската си дейност на територията на страната и при надлежно учредена представителна власт на управителя на същия да представлява търговеца, вкл. по настоящото дело.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 75 от 06.02.2017 г., поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е основателна.
Не съществува спор в правната теория и последователната съдебна практика, че клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Поради това и клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в процеса, тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация. Като част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си- търговско дружество, клонът несъмнено не може нито да предявява самостоятелно искови претенции от свое име, нито да отговаря по предявени срещу него искове. Обстоятелството, че с разпоредбата на чл.20 ТЗ е създадена процесуална възможност, възпроизведена и в процесуалните правила за местна подсъдност - чл.108, ал.1, пр.2 ГПК, при спорове, произтичащи от преки отношения с клон исковете да могат да се предявяват и по седалището на клона не означава, че той може да бъде носител на права и задължения и да бъде страна в гражданския процес, тъй като по изрично разпореждане на закона и в сочената хипотеза се предявят от и срещу търговеца- ЮЛ.
Наистина, съобразно задължителната практика на ВКС – т.5 ТР№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция е предявена от или срещу неперсонифициран правен субект – поделение или клон на търговец, този порок във вр. с конституирана на страните е поправима нередовност на исковата молба, поради което съдът е длъжен да укаже и да даде срок за отстраняването му, в съгласие със служебно вмененото му от процесуалния закон задължение във всяко положение на делото да следи за процесуалната легитимация на страните.
Тези задължителни постановки, относими към същинското исково производство във вр. с отстраняване нередовността на исковата молба, чрез надлежното конституиране на страните, са неприложими в процеса по предявен иск, основан на чл.422 ГПК, предвид обусловеността му от заповедното производство, действието на постановеното съдебно решение по отношение на последното и специфичния му характер - част от изпълнителния процес. Уредено в действащия ГПК, като строго формално и целящо бърза съдебна защита, самото естество на заповедното производство изключва процесуална възможност за поправка редовността на заявлението – абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в определения законов срок, извън изрично посочената от законодателя хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК и невнесен пълен размер държавна такса, в който см. са и задължителните за съдилищата постановки в ТР № 4/ 18. 06. 2014 г., по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно според изричната разпоредба на закона заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, което означава да съдържа и името и адреса на заявител и на длъжник, носители на права и задължения. Следователно в случай, че някой от тях не притежава изискуемата се процесуална легитимация, то несъмнено е, че претендираното вземане не може да бъде предмет на съдебна защита нито в това производство, нито и в обусловените исково и изпълнително. Липсата на законово основание, позволяващо в сочената хипотеза – неправоспособна, но формално явяваща се страна - заявител в заповедното производство и издадена в нейна полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, да се презюмира, че искането е на търговеца - ЮЛ, изключва наличие на процесуална възможност за саниране на така констатирания порок в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, чрез оставяне исковата молба без движение, както неправилно е процедирал въззивният съд.
За да счете, че исковата претенция по чл.422 ГПК е допустима и да отхвърли като неоснователно възражението на ответника„С. М.” АД, [населено място], настоящ касатор, произнасяйки се по основателността и, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че доколкото чрез клоновете си, регистрирани по реда на чл.17а ТЗ, чуждестранните юридически лица осъществяват търговската си дейност на територията на Р. България - различна от тази на седалището на принципала, то се презюмира, че правата и задълженията по сключените сделки от тези клонове – неправосубектна част от предприятието на търговеца – ЮЛ, възникват пряко за последния. Поради това и позовавайки се на възприетото разрешение в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 137 от 10.10.2011 г., по т.д.№ 869 /2010 г. на ІІ т.о. на ВКС , според което посочването в исковата молба на неправосубектна страна – клона, вместо търговеца, действащ чрез него, не обуславя недопустимост на предявения иск, а единствено нередовност на исковата молба, Софийски апелативен съд е счел, че и констатираният в случая порок, изразяващ се в предявяване на установителния иск от клона на чуждестранната банка- търговец, е отстраним,вкл. и във въззивното производство, по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, съобразно указанията в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В подкрепа на изградения правен извод за неоснователност на въведеното от ответника защитно възражение за недопустимост на иска по чл.422 ГПК решаващият състав на въззивната инстанция е изложил и допълнителни съображения, че поправяне на тази нередовност – липса на процесуална легитимация за ищеца, не води до конституиране на нов ответник, а премахва само процесуалната пречка за развитие на производството, респ. за надлежното упражняване правото на иск, поради което разглеждането му по същество е задължително.
Затова и направеното с молба от 22.01.2014 г. уточнение от ищеца, че предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК следва да се счита за предявен от чуждестранното юридическо лице „ С. Н.А.” – САЩ, чрез клона му в [населено място], а не както първоначално е отразено в исковата молба - от КЛОН на „С. Н.А.” в [населено място] и са представени писмени доказателства за надлежно учредена представителна власт за търговеца, по отношение управителите на този клон, преупълномощили своя страна лицата, подписали исковата молба, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да се приема, че правото на иск е надлежно упражнено.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд за допустимост на предявения иск, намирайки го за процесуално незаконосъобразен.
Счита, че цитираната в тази вр. в обжалвания съдебен акт практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, е неприложима в производството по чл.422 ГПК, предвид ограниченото приложение на правилата на общия исков процес към заповедното производство, което го обуславя, в който см. е и възприето разрешение в определение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК № 646/ 17.11.2009 г., по ч.т.д.№ 552/2009 г. на І т.о., което споделя изцяло.
В случая видно от заявлението по приложеното ч.гр.д.№ 34111 / 2011 г. на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, заповедното производство срещу „С. М.”АД, [населено място], като издател на процесния документ – запис на заповед и Г. К. Г., като авалист, е инициирано от клона на чуждестранната банка - „С. Н.А.” - КЛОН СОФИЯ, с вписано седалище и адрес на управление на заявителя. Издадената заповед за изпълнение от 15. 08. 2011 г., въз основа на така заявеното искане, е също в полза на неправосубектния клон на чуждестранната банка „С. Н.А.” - КЛОН СОФИЯ, индивидуализиран чрез своя Булстат -[ЕГН]. който последен е ноторно, че дори и в определена степен да индивидуализира неправоспособното лице, не му придава нито качеството на ЮЛ, нито може да създаде необходимата процесуална легитимация на същото на страна в процеса.
Отделен в тази вр. е въпросът, че учредената от управителите на „С. Н.А.” - КЛОН СОФИЯ, представителна власт за заповедното производство на адв. А. А. Д. и С. П. Т. е само и единствено по отношение на клона на чуждестранната банка, а не по отношение на последната, като заявител в това производство, в което осъществените процесуални действия са христоматиен пример за лошо воден процес. Следователно при така установените по делото факти липсва основание да се приеме, че формална страна в заповедното производство не е бил клонът на търговеца, а самата Банка – надлежно регистрирано в САЩ юридическо лице.
При несъответствие между ищеца в производството по чл.422, ал.1 ГПК и формалната страна - заявител в заповедното производство – неперсонифициран правен субект, неразполагащ с надлежна процесуална легитимация да иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, установителната искова претенция се явява недопустима, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в частта му, предмет на подадената касационна жалба, а производството по делото прекратено в тази му част.
При приетата недопустимост на обжалваното въззивно решение не е налице основание за обсъждане останалите касационни оплаквания.
По отношение правните последици, произтичащи от прекратяване на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК относно издадената срещу длъжника заповед за изпълнение по чл.417 ГПК следва решаващият съд да съобрази задължителните постановки в т.13 на ТР № 4/204 г., по т.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски за касационното производство, възлизащи на сумата 15 575.32 лв. – заплатена по сметка на ВКС държавна такса.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 63 от 11.01.2016 г., по т.д.№ 4192/2014 г. и потвърденото с него решение № 4023 от 05.06.2014 г., по гр.д.№ 16352/2011 г. на Софийски градски съд, предмет на касационната жалба на „С. М.”АД, [населено място] с вх. №3093/29.02.2016г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА „С. Н.А.”САЩ, чрез „С. Н.А.”- клон София да заплати на „С. М.”АД, [населено място] деловодни разноски за касационното производство в размер на сумата 15 575.32 лева / петнадесет хиляди петстотин седемдесет и пет лева/ платена държавна такса по сметка на ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: