Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 28.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1085 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. З. Н., М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. срещу решението на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,постановено на 07.03.2011г. по гр.д.№3297/2000г.,с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение по същото дело,евентуално за неговото допълване като се постанови установителен диспозитив за правото на собственост спрямо всички ответници. С определение №1092/29.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 по въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка,която следва да бъде изправена от съда по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл.108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля,че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците,но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно-въпреки че в мотивите към въззивното решение е формирана воля,че те са собственици на процесния недвижим имот,този извод и така формираната воля не са отразени при отхвърлянето на предявения ревандикационен иск по причина,че фактическата власт върху имота не се упражнява от ответниците П. М. Т.,И. Е. В. и С. Е. В.. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението на СГС,постановено на 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г.,като в диспозитива на решението в частта по иска срещу ответниците П. М. Т.,И. Е. В. и С. Е. В. бъде постановен установителен диспозитив за правото на собственост върху процесния имот. Ответниците по така подадената касационна жалба М. С. Т.,И. Е. В.,С. Е. В. и П. М. Т. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение,постановено на 07.03.2011г. по гр.д.№3297/2000г. Софийски градски съд,ІІ-А въззивен състав е оставил без уважение молбата на Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението от 11.03.2010г. чрез постановяване на установителен диспозитив за правото на собственост на ищците и спрямо ответниците П. М. Т., И. Е. В. и С. Е. В.. Прието е,че съдът е сезиран с иск с основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот и като е приел за установено,че само М. Т. упражнява фактическата власт върху имота,то само спрямо нея искът е основателен,а спрямо останалите ответници следва да бъде отхвърлен. Прието е,че диспозитивът на решението отразява именно тези решаващи мотиви. Изложени са съображения,че искът по чл.108 ЗС е по правната си същност осъдителен,а не установителен ,предполага и установяване правото на собственост на ищеца като една от предпоставките за неговата основателност,но не означава,че ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота/ то искът следва да се уважи частично като се установи правото на собственост,но се отхвърли осъдителната част. Прието е,че право на ищеца е да избере пътя на защита на правото на собственост /дали да установи действителното правно положение спрямо друго лице,което владее имота му или да реализира правото си в пълен обем като предяви осъдителен иск. В случая е предявен осъдителен иск и след като втората му предпоставка не е доказана,то съдът следва да отхвърли иска изцяло. В производството по чл.288 ГПК е констатирано противоречие между така изразеното от въззивния съд становище с разрешението на поставения въпрос, дадено от ВКС в производство по чл.290 и сл. ГПК. В решение №347/30.07.2010г. по гр.д.№1151/2009г. на ІІ ГО на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК е прието,че при предявен иск по чл.108 ЗС след като в мотивите си въззивният съд е приел,че ищцовата страна е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание,то неотразяването в диспозитива на тази констатация представлява очевидна фактическа грешка. Настоящият състав възприема така изразеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК становище като съображенията за това са следните: Ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване принадлежността на правото на собственост и искане за предаване на владението. Силата на пресъдено нещо обхваща и двете искания-със сила на пресъдено нещо се разрешава въпросът кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява фактическата власт на правно основание. Тези два елемента формират предмета на спора и очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно съдът дължи произнасяне както по въпроса за принадлежността на правото на собственост,така и по въпроса за наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота от лице,различно от собственика. И когато в мотивите на решението е прието,че ищецът е собственик на имота,но предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен по причина,че ответникът не владее имота,в диспозитива следва да се отрази констатацията за принадлежността на правото на собственост. Липсата на такава установителна част в диспозитива сочи наличие на очевидна фактическа грешка,която следва да бъде поправена по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,аналогичен с чл.247 от сега действащия ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.192,ал.2 ГПК/отм./. Искът по чл.108 ЗС е предявен при условията на субективно съединяване по отношение на няколко лица-наследници по закон на С. В. Ж.,като спорът касае наличието на предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на предявилите иска наследници на З. Д. Ш.. В решението,постановено от СГС на 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г. е прието,че процесният имот принадлежи на предявилите иска лица по причина,че в тяхна полза в качеството им на наследници на З. Д. Ш. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ като по отношение на наследниците на С. В. Ж. е прието,че не е установено придобитият през 1975г. по замяна имот да е идентичен с процесния. Доколкото обаче по делото е установено,че само ответницата М. Т. владее имота,по отношение на нея предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е уважен като е осъдена да предаде владението на имота. По отношение на останалите наследници на С. В. Ж. е прието,че искът следва да бъде отхвърлен по причина,че не е установено да упражняват фактическа власт върху имота. При така формираната в мотивите към решението воля на съда досежно принадлежността на правото на собственост,неправилно съдът е приел,че е налице точно отразяване на тази воля в диспозитива на решението,с който по отношение на невладеещите наследници на С. В. Ж. искът е отхвърлен. След като изводът за принадлежността на правото на собственост по отношение на всички ответници е еднакъв и това изрично е отразено в мотивите към решението,именно тази воля на съда следва да бъде отразена в диспозитива,още повече,че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота и за останалите наследници. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго,като се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението на СГС от 11.03.2010г. и в същото бъде отразено,че по отношение на П. М. Т., И. Е. В. и С. Е. В. правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З.. Доколкото за П. М. Т.,И. Е. В. и С. Е. В. до постановяване на настоящето решение при липса на изричен диспозитив по отношение принадлежността на правото на собственост,който да ги обвързва със сила на пресъдено нещо,би липсвал правен интерес от обжалване на въззивното решение от 11.03.2010г., според настоящия състав делото следва да бъде върнато на въззивния съд за съобщаване на настоящето решение по реда на чл.247,ал.4 ГПК с оглед възможността да упражнят правото си на обжалване. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд,ГК,ІІ-А въззивен състав,постановено на 07.03.2011г. по в.гр.д.№3297/2000г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решението,постановено от Софийски градски съд,ГК,ІІ-А въззивен състав от 11.03.2010г. по в.гр.д.№3297/2000г. като на стр.7, ред 22 от решението /ред 6 от диспозитива/ след “кантора 408 1-А” се чете “ както и по отношение на И. Е. В. и С. Е. В., двамата от [населено място],ж.к.”Л.”,[жилищен адрес]0 и по отношение на П. М. Т. от [населено място],ж.к.”Л.-Г”,[жилищен адрес]”. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд,ГК,ІІ-А въззивен състав за съобщаване на настоящето решение по реда на чл.2427,ал.4 ГПК на И. Е. В.,С. Е. В. и П. М. Т.. След съобщаване на решението и изтичане срока по чл.283 ГПК делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по всички подадени касационни жалби срещу решението,постановено на 11.03.2010г. по гр.д.№ 3297/2000г. по описа на СГС,ГК,ІІ-А въззивен състав. Председател: Членове: