7 Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 30 май 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №449/2016 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата З. Х., подадена чрез нейния защитник, срещу въззивна присъда №21/28.03.2016г. на Разградски окръжен съд /ОС/, по внохд №60/2016г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и до ангажиране на наказателната отговорност на З. Х., при недоказаност на повдигнатото обвинение по чл.167, ал.2 от НК. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за накърняване на правния статус на подсъдимото лице от въззивния съд, който при игнориране на лимитираните очертания на повдигнатото обвинение и без неговото изменение, по реда на чл.287 от НПК, е приел, че „около 15 часа на 24.10.2015 година”, а не „вечерта”, както е описано в прокурорския акт, З. Х. е предложила на М. С. и В. Ш., имотна облага /по 50 лева/, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на Е. Х. –кандидат за кмет на [населено място], издигнат от партия „Движение за права и свободи”. Аргументира се и неспазване на императивните предписания на чл. чл.13 и 14 от НПК при изграждане на вътрешното убеждение на решаващия орган, предпоставило неверни правни изводи за консумиран с поведението на З. Х. престъпен състав на чл.167, ал.2 от НК, с поставен акцент на необоснованото кредитиране на изтъканите от противоречия показания на М. С. и В. Ш., и на недопустимото пренебрегване на заявеното от подсъдимата, и от разпитаните свидетели С. П. и К. П. за случилото се на 24.10.2015 година, като за илюстрация на претендираната едностранчивост и тенденциозност при анализа и оценката на доказателствата, се развиват житейски доводи, обективиращи несъгласие с установената в атакувания акт фактология, несъответна на доказателствените източници и на реалната действителност. В заключение се декларира несъблюдаване на разпоредбите на чл.339, ал.3, вр.чл.305, ал.3 от НПК, при изготвяне на въззивната присъда, съдържанието на която сочи на неизпълнение на задълженията на съда за подробно и задълбочено обсъждане на доказателствените материали. Алтернативно се предявяват искания за осъществяване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане на ОС - Разград или оправдаване на подсъдимата Х. за престъпление по чл.167, ал.2 от НК. В съдебно заседание на 19.05.2016г. подсъдимата З. Х. се представлява от договорен адвокат, който поддържа жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1 от 27.01.2016г., обявена по нохд №267/2015г., Исперихски районен съд /РС/ е признал З. А. Х. за невиновна в това, на 24.10.2015 година, в [населено място], да е предложила на М. С. и В. Ш., имотна облага /парична сума в размер на 50 лева/, с цел склоняване да упражнят избирателното си право, в полза на Е. Х. - кандидат за кмет на кметство [населено място] и на Б. Б. Ш. - кандидат за кмет на [община], издигнати от политическа партия „Движение за права и свободи” с бюлетина №2, на изборите за общински съветници и кметове на 25.10.2015 година, поради което я оправдал по повдигнатото от прокурора обвинение по чл.167, ал.2 от НК. Със съдебния акт, подсъдимата е призната за невиновна и за извършено на 31.10.2015 година, в [населено място], престъпно деяние по чл.167, ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №60/2016г., по описа на ОС-Разград, финализирала с атакувания съдебен акт №21 от 28.03.2016г., с който същата е отменена в относимата към обвинението по чл.167, ал.2 от НПК част и е ангажирана отговорността на З. Х. за престъпно посегателство по чл.167, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок по чл.66 от НК. Жалбата на подсъдимата Х. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, при очертаване на времевите параметри на осъщественото от З. Х. престъпление, предмет на обвинението по чл.167, ал.2 от НК, в присъдата. Съгласно нормата на чл.55 от НПК, първостепенно и неотменимо право на обвиняемия /подсъдим/ е да научи в какво се обвинява и въз основа на какви факти и доказателства. Само след изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да се защити при провежданото съдебно разследване, насочено към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи повдигнатото с прокурорския акт обвинение. В същия прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия орган, която е нужно да бъде формулирана по начин, че да постави рамката на доказателствения процес и на правото на защита по отношение на осъщественото престъпно деяние, със съответните характеризиращи го обективни и субективни елементи, и неговото авторство. Затова и процесуалният закон в чл.246 от НПК посочва задължителните реквизити на този акт и минималните изисквания към съдържанието му. В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат описани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимият и участието му в него, чрез посочване на времето, мястото, изпълнителното деяние /механизъм на извършване/, пострадалото лице, вредоносните последици, и релевиране на обстоятелствата, значими за субективните измерения на тези обективни дадености, в съзнанието на извършителя; да се представят доказателствата, подкрепящи фактическата обстановка; и визира приложимия наказателен закон чрез определяне на правната квалификация на престъплението. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. / ТР2/2002 г. на ОСНК на ВКС, Р37/93г. на 2 н.о. и Р300/92г. на 1 н.о. на ВС /. Прокурорският акт лимитира очертанията на обвинението и съдът е задължен с присъдата си да даде отговор на въпроса, дали подсъдимият е осъществил посоченото в него престъпно посегателство. Произнасянето с присъда по друго престъпление, невъзведено в обвинителния акт може да стане, само когато обвинението е изменено пред първоинстанционния решаващ орган, в съответствие с изискванията на чл.287 от НПК, и при съблюдаване на предвидените в процесуалната разпоредба условия и ред. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита в производството. Този институт е приложим в хипотези на събрани в хода на извършеното следствие пред първостепенния съд, доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление./ТР57/1984г. на ОСНК на ВС/. Подобни правомощия са извън обсега на компетентността на въззивния съд, доколкото при изискуемите се условия, предпоставящи прилагането на този институт, процесуалните участници се лишават от инстанция по фактите. Конкретиката по делото, очертаваща времето на осъщественото от З. Х. престъпно посегателство по чл.167, ал.2 от НК обуславя изводи за съблюдаване пределите на повдигнатото от прокурора обвинение, при постановяване на въззивната присъда от ОС – Разград. Наказателната отговорност на подсъдимата е ангажирана за престъпно деяние, засягащо политическите права на гражданите, извършено на 24.10.2015 година, което по темпоралните си характеристики съответства на описаните в съобразителната част и диспозитива на прокурорския акт факти, като удовлетворява предявените от процесуалния кодекс изисквания. Акцентираното в касационната жалба различие досежно момента, в който е направено предложението на М. С. и В. Ш. за предоставяне на парична сума в размер на 50 лева, с цел тяхното склоняване от Зихние Х. към упражняване на избирателното им право, в полза на определени кандидати /„около 15 часа на 24.10.2015 година” в атакуваната присъда, а не „вечерта”, както е отразено в мотивите на прокурорския акт/, не предпоставя промяна във формираното заключение. По своето систематично място във въззивния акт, констатираното „несъответствие” сочи на изследване на подробности и детайли в показанията на свидетеля М. С. при реализираната от съда доказателствена интерпретация, свързана с проверка на достоверността на съдържимите се в тях обстоятелства, чрез съпоставяне с твърдяното от С. и К. П., а не на обективирани обстоятелства за времевите параметри на инкриминираното деяние, релевантни за определяне на фактическия състав на престъплението и за правната му квалификация, в обсега на които не е необходимо точното посочване на отрязъка от денонощието, часа и минутите. При реализирания инстанционен контрол, настоящият състав не установи и релевираното дерогиране на процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК в доказателствената дейност на съда, обосновало обявяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинението. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на З. Х., показанията на М. С., В. Ш., С. П., и К. П., и писмената документация /протокол за полицейско предупреждение от 31.10.2015г., решения №№39/16.09.2015г., 55/22.09.2015г. и 57/23.09.2015г. на Общинска избирателна комисия-Исперих/, с нужната степен на интензитет обезпечава очертания от чл.102 от НПК основен факт - извършване на инкриминираното деяние и авторството. В обхвата на лимитираната доказателствена маса професионално са обсъдени и компетентно ценени процесуалната стойност на гласните доказателства, на които защитникът на подсъдимото лице обръща специално внимание. Разказът на свидетелите М. С. и В. Ш., разпитани в хода на досъдебното разследване и в съдебната фаза на наказателния процес, е житейски правдив и непредубеден, логично последователен и непротиворечив за значимите за неправомерното поведение на З. Х. обстоятелства - предлагане от подсъдимата, на инкриминираната дата /24.10.2015г./, на пари в размер на 50 лева, за да гласуват в полза на съпруга й Е. Х. - кандидат за кмет на кметство [населено място] и на Б. Б. Ш. - кандидат за кмет на [община], издигнати от политическа партия „Движение за права и свободи” с бюлетина №2, на изборите за общински съветници и кметове на 25.10.2015 година, и за последвалите на 31.10.2015 година, след първия изборен тур, заплахи за репресия, спиране на надбавките на малолетните им деца и изселване. Твърдяното от визираните лица, за оказано мотивационно въздействие с цел склоняването им да упражнят избирателното си право в полза на определени кандидати, е анализирано с проявен юридически усет, при съобразяване на тяхното социално положение и образователен ценз; с адекватно отчитане на характеристиките на словесния им изказ и несъвършенствата в него; и в кореспонденция с останалия материал по делото. Наличните несъответствия и пропуски в неподправените по своето съдържание волеизявления на тези свидетели, относими към ирелевантни за обвинението обстоятелства /закупените от магазина стоки и обслужилото ги лице; местонахождението на предизборния клуб на партия „Движение за права и свободи”; данните, идентифициращи момчето, помолено от неграмотния С. да напише жалбата до полицията/, и обосновали прилагането на процедурата по чл.281 от НПК, са обясними с притеснението, което е нормално те да изпитат при изправянето им пред съд; и с изтеклия период от престъпното посегателство против политическите права на гражданите, заличил частично спомените; като не ги дискредитират и не създават съмнения в тяхната истинност. Изведеното заключение за достоверност на депозираното от М. С. и В. Ш. за престъпния акт на 24.10.2015г., не се разколебава от твърденията на подсъдимата и свидетелите С. П., и К. П., за осъществено в инкриминирания ден, от З. Х. и съпруга й, посещение в [населено място], с продължителност от 15.30ч. до вечерта. Визираните гласни доказателствени средства са интерпретирани при съблюдаване на процесуалния статус на З. Х. - конституирана в качеството на обвиняема /подсъдима/ в наказателното производство, на правната природа на нейните обяснения - източник на доказателства и способ за защита, и на съществуващото приятелство между посочените лица; във взаимовръзка с хронологическата последователност на установените чрез тях факти и на техните времеви измерения. В контекста на направения коментар и за пълнота на изложението, настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че допълнително развитите от процесуалния представител на подсъдимата Х. доводи, с които се изразява несъгласие с описаната в атакуваната присъда конкретика, некорелираща на доказателствата по делото и на действителността, съпроводени със собствена субективна трактовка за случилото се на 24.10.2015 година, сочат на необоснованост, която е неотносима към очертаните в чл.348 и чл.354 от НПК касационни основания и правомощия. Съдебния акт на Разградски ОС отговаря и на предявените от разпоредбите на чл.339, вр. чл.301 и чл.305 от НПК процесуални изисквания. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираните норми законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на съдебния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните от участващите в производството оплаквания, базираща се на формираното на доказателствата вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като се предложи съответната подкрепяща го аргументация. В кръга на процесуалните задължения на компетентния орган е да посочи в мотивите на съдебния акт установените фактически положения, релевантни за повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен, всеобхватен анализ, и прецизна оценка на съществуващите противоречия в събраните доказателства, да изложи какви са правните съображения за взетото решение. ОС-Разград е изпълнил тези процесуални предписания. В обявената на 28.03.2016г. въззивна присъда са описани приетите за установени и значими за извършеното престъпление по чл.167, ал.2 от НК факти, като те са формирани след лаконично, но изчерпателно обсъждане и оценка на доказателствата по делото, при вземане на необходимите мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, и чрез стриктно спазване на задължението за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, което е гарантирало безпристрастната убеденост на съда, с последващи правни изводи по приложимия материален закон, и очертани аргументи, свързани с индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата Х.. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №21 от 28.03.2016г., постановена по внохд №60/2016г., по описа на Разградски ОС.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.