Ключови фрази
обезщетение за имуществени вреди * допустимост на иск * обезщетение за бъдещи вреди * професионално заболяване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

София, 22.01.2013 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №702,постановено на 06.11.2012г. от Апелативен съд-В. по ч.гр.д.№555/2012г. е потвърдено определение №2827/05.10.2012г. по гр.д.№309/2012г. по описа на Варненския окръжен съд в частта,с която е прекратено производството по иска на П. З. З.-Х. за заплащане на обезщетения за бъдещи имуществени вреди,а именно: 3000лв. за L-T. за следващите 50 години; 7668.32 евро /14997.70 лева/-разходи за сцинтиграфия,която трябва да бъде правена всяка година до пет години от отстраняването на органа /до 2015г. вкл./;1200 лева-разходи за санаториално лечение веднъж годишно до петата година от операцията,т.е. за 4 години,считано от 2012г. до 2015г.; 16600 лева-разходи за кръвни и хормонални изследвания и преглед при ендокринолог на всеки три месеца или 4 пъти годишно още 50 години;10000 лева-разходи за преглед при ендокринолог в продължение на 50 години.
Определението е обжалвано от П. З. З.-Х. чрез процесуалния й представител М. С. З. в частта относно предявени обезщетения за имуществени вреди,чието настъпване е сигурно и размерът-установим,а именно за бъдещи вреди за периода от увреждането до 01.06.2015г.- сума в размер на 235лв. за L-T. за периода от 25.08.2011г. до 01.06.2015г./47 месеца/; сума в размер на 1917.08 евро /3749.43 лева/ за едно изследване сцинтиграфия на цяло тяло с йод 131 до 01.06.2015г.; сума в размер на 2822лв. за кръвни изследвания от 07.08.2012г. до 01.06.2015г. /34 месеца/; сума в размер на 1700лв. за прегледи при еднокринолог /преглед и ехография на шия / за периода от 07.08.2012г. до 01.06.2015г. Излагат се доводи за неправилност , необоснованост и незаконосъобразност на определението в обжалваната част с искане същото да бъде отменено и делото бъде върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа,че неправилно съдът е приел,че предявеният иск за обезщетяване на бъдещи вреди е недопустим,като този извод според жалбоподателката противоречи на практиката на ВКС,обективирана в решение №155/22.02.2010г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№3836/2008г., постановено по реда на чл.290 ГПК; решение №1858/27.10.2006г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№501/2004г.; решение №447/01.09.1989г. по гр.д.№420/89г. на ІV ГО на ВС и решение №462/09.01.2012г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№1304/2010г.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Поддържа също така,че въпросът за допустимостта на иска за бъдещи вреди е решаван противоречиво от съдилищата с оглед представеното с изложението определение от 31.05.2012г. по гр.д.№5466/2012г. на Софийски градски съд. Излага и съображения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса при установяване необратимо заболяване и доживотно медикаментозно лечение вследствие на професионално заболяване,разходите за лечение и изследване за бъдеще време бъдещи вреди ли представляват или са разходи относно вече настъпила вреда към момента на увреждането, установено с ЕР на ТЕЛК и в кои случаи се дължи обезщетение за бъдещи вреди, както и обвързани ли са те със срока на ЕР на ТЕЛК.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос по допустимостта на иск за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от професионално заболяване като е приел,че така предявеният иск е недопустим. По същия въпрос състав на Софийски градски съд,ТО в определение,постановено на 31.05.2012г. по гр.д.№5466/2012г. е приел,че независимо от промените,които могат да настъпят в работоспособността на ищеца,не е недопустимо да се претендира обезщетение за вредите за бъдещ период. Налице е следователно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК-поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
По останалите поставени от жалбоподателката въпроси според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по съображения,че същите касаят основателността на заявените претенции,каквито въпроси обаче на този етап от производството не са били поставени за разглеждане пред съда.
Както вече беше отбелязано,в представеното с изложението към частната жалба определение на Софийски градски съд,постановено на 31.05.2012г. по гр.д.№5466/2012г. е прието,че не е недопустимо да се претендира обезщетение за вредите за бъдещ период независимо от промените,които могат да настъпят в работоспособността на ищеца,докато в обжалваното определение е прието,че предявяването на иск за обезщетение за имуществени вреди за бъдещ период е недопустимо по причина,че необходимостта от претендираните разходи,размерът и действителното им извършване подлежат на доказване.
Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК определение на Софийски градски съд,ТО,постановено на 31.05.2012г. по гр.д.№5466/2012г.,като съображенията за това са следните:
Срокът на инвалидност при констатирано по предвидения в закона ред професионално заболяване се определя с ЕР на ТЕЛК,в което се посочва и процентът на работоспособността,констатираната диагноза, въз основа на които се определя и необходимостта от провеждане на определено лечение и други действия,свързани с последиците от заболяването и начина на неговото протичане. Срокът на инвалидността освен това се определя и с оглед динамиката на развитие на заболяването и възможността за възстановяване на работоспособността въз основа на експертна прогноза,основана на обичайното развитие на подобно заболяване. При издаване на ЕР на ТЕЛК са отчетени следователно всички фактори,които обосновават предвидимостта на здравословното състояние на лицето,а оттам и предвидимостта на разходите за лечение и други съпътстващи го дейности,което пък от своя страна обуславя допустимостта на иска за обезщетяването на вредите,за които вече е налице констатация, че ще настъпят с голяма степен на вероятност. Още повече като се има предвид,че подобни претенции се предявяват като периодични и изплащането на вече присъденото обезщетение бива прекратявано при констатиране на настъпили промени в здравословното състояние и работоспособността на пострадалото лице. Доколко във всеки конкретен случай необходимостта от извършването на конкретни разходи за определени медикаменти и изследвания и техният размер ще бъдат доказани е въпрос,който касае основателността на претенцията,а не нейната допустимост. Поради това според настоящия състав следва да се приеме,че предявяването на иск за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от професионално заболяване за целия период на инвалидизация,посочен в ЕР на ТЕЛК е допустимо.
Следва да се отбележи,че макар в постановените по реда на чл.290 ГПК решения,на които жалбоподателката се позовава в приложеното към жалбата изложение /решение №155/22.02.2010г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№3836/2008г.; и решение №462/09.01.2012г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№1304/2010г./ касационният съд да се е произнасял по същество по заявени претенции за обезщетение за бъдещи вреди,фактът,че производството по предявените искове е прието за допустимо сочи на установена константна практика в тази насока.
В случая в представеното с исковата молба ЕР №2229 от заседание №093 на ТЕЛК към МБАЛ [фирма]-гр.В.,издадено на 27.06.2012г. на П. З. З.-Х. е определен срок на трайно намалена работоспособност 76% до 01.06.2015г.,поради което претенциите за имуществени вреди за този период неправилно са приети от въззивния съд за недопустими. В тази част обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №702 на Апелативен съд-В.,постановено на 06.11.2012г. по в.ч.гр.д.№555/2012г.
ОТМЕНЯ определение №702,постановено от Апелативен съд-В. на 06.11.2012г. по в.ч.гр.д.№555/2012г. и потвърденото с него определение №2827/05.10.2012г. по гр.д.№309/2012г. по описа на Варненския окръжен съд в частта,с която е прекратено производството по иска на П. З. З.-Х. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди както следва - сума в размер на 235лв. за L-T. за периода от 25.08.2011г. до 01.06.2015г./47 месеца/; сума в размер на 1917.08 евро /3749.43 лева/ за едно изследване сцинтиграфия на цяло тяло с йод 131 до 01.06.2015г.; сума в размер на 2822лв. за кръвни изследвания от 07.08.2012г. до 01.06.2015г. /34 месеца/; сума в размер на 1700лв. за прегледи при еднокринолог /преглед и ехография на шия / за периода от 07.08.2012г. до 01.06.2015г. и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№309/2012г. и за произнасяне по същество по предявения иск в тази част.

Председател:

Членове: