8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 24.06.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 25.05 , две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1837/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от пълномощника на [община] срещу решение №260 069 от 23.04.2021 г., постановено от АС-Варна по в.т.д. №648/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260005/14.09.2020 г., постановено по т.д. №40/2019 г. на ШОС, с което е бил уважен искът на „Титан БКС” ЕООД ЕИК[ЕИК], предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу касатора, за установяване, че [община] дължи на ищеца „Титан БКС” ЕООД сумата от 135 093,05 лева- представляваща част от дължимото концесионно възнаграждение за 2016 г. по Договор за концесия №25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него, по силата на който дружеството – ищец в качеството на концесионер се е задължило да извършва за сметка на концедента – [община] следните дейности: „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на [населено място], вкл. индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница“, които суми са част от задълженията по фактури: 1).№7060/02.02.2016 г. на обща стойност 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 11 259.49 лв., 2).№7636/22.08.2016 г. на стойност от 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 63.12 лв. и 3).№7637/22.08.2016 г. на стойност от 123 734.44 лв., сумата от която е изцяло неплатена и дължима, ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението за главница, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, №250 от 15.02.2019 г. по ч.гр.д. №466/2019 г. по описа на ШРС. Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК -противоречие на въззивното решение в отговорите на значимите за изхода по спора въпроси с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, както и че същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
От страна на процесуалния пълномощник на ответното дружество е депозиран писмен отговор с излагане на доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счетен за основателен искът по чл.422 ГПК, въззивният състав е изложил следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за концесия № 25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него, с предмет „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на [населено място], вкл. индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница”. Предвид изпълнението на задълженията на концесионера били издадени процесните фактури № 7060/02.02.2016 г., № 7636/22.08.2016г. и № 7637/22.08.2016 г., с обща стойност на неизплатеното по тях концесионно възнаграждение в размер на 135 093.05 лв., потвърдено от заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция и неоспорено от страните. За доказано е счетено, и че всички вземания на дружеството по посочения договор са станали обект на особен залог по силата на Договор за залог върху вземания от 25.06.2012 г., вписан в ЦРОЗ под №2012062501799, в полза на „Общинска банка“ АД. На 11.11.2016г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение на тези вземания, съгласно вписване № 20161111102370 в ЦРОЗ, а със съобщение изх.№ В 522/23.11.2016г. е уведомил за това [община] в качеството й на заложен длъжник. По силата на Договор за цесия от 15.05.2018 г. тези вземания са цедирани на „Нелсен чистота” ЕООД, ЕИК[ЕИК], заедно с привилегиите и обезпеченията. На 10.01.2019г. цесионерът „Нелсен чистота“ ЕООД е вписал по първоначално вписване № 2012062501799 заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, а в последствие с покана вх.№ 26-00-488/06.02.2019г. за доброволно изпълнение е отправил искане до общината да заплати сумата от 135 093,05 лева по посочена от него сметка на депозитар.
На 11.02.2019 г. е подписано споразумение между „Нелсен чистота“ ЕООД и ищеца, по силата на което страните се съгласяват и „Нелсен чистота“ ЕООД овластява „Титан БКС“ ЕООД да предприеме съдебни постъпки с оглед снабдяване с изпълнителен лист и събиране на вземанията си от общината, които са обект на особен залог в полза на „Нелсен чистота“ ЕООД.
Три дни след това – на 14.02.2019г. ищецът „Титан БКС” ЕООД- залогодател по договора за особен залог на процесните вземания инициира заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК против ответника [община] за присъждане на сумата от 135 093.05 лева. Със заповед № 250 от 15.02.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 466/2019 г. по описа на ШРС, съдът е осъдил общината да заплати на заявителя претендираната сума от 135 093.05 лева , ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 2 701.86 лев. На основание издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 399 от 15.02.2019 г. Въз основа на него е образувано изп.дело № 232/19г. на ЧСИ Р. Р., с рег. № 931 на КЧСИ, с РД ШОС. При същия ЧСИ е образувано и изп.дело № 265/19г. на основание вписванията за пристъпване към изпълнение, договора за особен залог и договора за цесия, с взискател „Нелсен чистота“ ЕООД и длъжник „Титан БКС“ ЕООД.
Относно въпроса за активната процесуална и материалноправна легитимация на ищеца „Титан БКС“ ЕООД, въззивният съд е приел следното:
Нормата на чл.32 ал.3 от ЗОЗ и тази на чл.44а ал.2 не предвиждат, че вземането преминава в патримониума на заложния кредитор.Пристъпването към изпълнение няма транслативен ефект по отношение на вземането, обект на особения залог. След като е вписал пристъпване към изпълнение заложният кредитор разполага с правомощията по разпореждане, вземане на мерки за запазване, управление и продажба на вземанията, като остава техен титуляр. Ето защо, според съда, в тази хипотеза заложният кредитор „Нелсен чистота“ ЕООД би могъл да действа като процесуален субституент на залогодателя „Титан БКС“ ЕООД, като реализира неговото материално право на вземане и то при бездействие от негова страна, каквото в случая не е налице. Съдът приема,че след като заложният кредитор е процесуален субституент на залогодателя, от това следва, че вземането принадлежи именно на ищеца „Титан БКС“ ЕООД, поради което той може да го претендира и по съдебен ред. Позовава се и на споразумението от 11.02.2019г., с което ищецът е овластен да събере вземането си от [община]
Съставът на въззивния съд е приел за неоснователна тезата на ответната [община], че „Титан БКС“ ЕООД, в качеството му на залогодател по договора за особен залог, не е активно легитимиран да предприема действия по събиране на заложеното вземане, вкл. и да предявява искове, тъй като е налице пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ спрямо това вземане от страна на заложния кредитор „Нелсен чистота“ ЕООД.
Според съда, предвид учредения особен залог в полза на „Общинска банка“ ЕАД на вземането на залогодателя „Титан БКС“ ЕООД към [община] по договора за концесия, приложими към процесните отношения се явяват и нормите на специалния ЗОЗ. Позовавайки се на чл.44а, ал.2 от този закон, съдът е приел, че с пристъпването към изпълнение заложеното вземане се възлага за събиране на заложния кредитор, и той, в качеството на процесуален субституент, има право на иск за реално изпълнение на вземането на залогодателя срещу заложния длъжник при наличието на определени предпоставки. Когато заложеното вземане е възложено за събиране на заложния кредитор по реда на чл.44а, ал.2 ЗОЗ, той може да упражнява от свое име всички права на залогодателя - притежател на вземането, за да получи изпълнение. Ако заложният длъжник доброволно плати по сметката на депозитаря – чл.44а ал.3 ЗОЗ, се изготвя сметка за разпределение на събраната сума по реда на ЗОЗ и заложният кредитор се удовлетворява. При липса на доброволно изпълнение заложният кредитор, като процесуален субституент на залогодателя, може да предприеме всички законово предвидени действия за събиране на вземането. Ако вземането е установено със сила на пресъдено нещо между залогодателя и заложния длъжник, заложният кредитор като процесуален субституент може да се снабди с изпълнителен лист и да инициира принудително изпълнение. Ако вече има образувано изпълнително дело по молба на залогодателя, заложният кредитор може да се присъедини по реда на чл.456 ГПК. В случай, че заложеното вземане не е установено със сила на пресъдено нещо, заложният кредитор може да предяви иск за осъждане на заложния длъжник да плати вземането в полза на залогодателя, като при доброволно плащане на присъдената сума погасителен ефект ще има изпълнението по сметка на депозитаря. При липса на доброволно изпълнение въз основа на съдебното решение заложният кредитор може да поиска издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство по ГПК. В тази хипотеза на процесуална субституция по чл.26, ал.2 ГПК заложният кредитор и залогодателят се явяват необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация /чл.26, ал.4 ГПК/.
В процесния случай, според въззивния съд, при уважаване на специалния установителен иск по чл.422 ГПК и стабилизиране на заповедта за изпълнение в полза на „Титан БКС“ ЕООД, заложният кредитор ще може да се присъедини към образуваното въз основа на нея изпълнително дело и да се удовлетвори по реда на чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД. Това от своя страна, според съда, налага извода, че няма пречка залогодателят да предяви този иск, следователно той разполага с активна процесуална и материалноправна легитимация по него. В подкрепа на тези свои изводи, въззивният съд се основал на практиката на ВКС - решение № 95/31.01.2020г. на ВКС по т.д. № 1757/18г., на първо т.о.
По възраженията за прихващане са изложени следните съображения и изводи:
За сумата от 69 317,56 лева, платена от [община] по три броя фактури от 21.09.2016г, 01.11.2016г. и 15.11.2016г., съставляваща стойността на ремонта на Булдозер DRESSTA, предоставен на концесионера с приемо-предавателен протокол от 04.06.2012г.:
Машината е предоставена на ищеца във връзка със сключването на Анекс от 12.04.2010г. към Договора за концесия от 23.07.2001г., по силата на който на „Титан БКС“ ЕООД са му възложени дейностите по стопанисване на Регионално депо за неопасни битови отпадъци за няколко общини, вкл. и [община] в качеството му на оператор на Депото. С приемо-предавателния протокол ищецът се е задължил да ползва машината по предназначение във връзка с осъществяваната от него концесионна дейност, да я поддържа съобразно техническите изисквания и да я върне в пълна техническа изправност в деня на приключване на концесионния договор. С протокол от 23.07.2016г. работна комисия, назначена от Кмета на общината във връзка с прекратяване на концесионния договор, е констатирала, че булдозерът е в разглобено състояние, с демонтирани охладителни радиатори, тръбопроводи към тях и без охладителна течност, че ходовата й част е за подмяна поради износване. Като резултат е констатирано, че в това си състояние машината не може да бъде експлоатирана. Представен е договор за възлагане на обществена поръчка от 19.02016г., сключен между [община] и „ЕСБ София“ ЕООД за извършване на подмяна на възли и ремонт на булдозера, както и три броя фактури и платежни нареждания за извършени плащания по договора на обща стойност 64 764,80лв. За основателни съдът намира възраженията на ищеца, че в приемо-предавателния протокол и протокола на комисията от 23.07.2016г. е посочен различен сериен номер на машината, а в договора за ремонта й – изобщо не е посочен такъв, поради което не може да се направи извода, че е отремонтирана именно процесната машина. Но дори и да се приеме, че при изписването на серийния номер е допусната техническа грешка, доколкото се касае за пропуск на последната цифра, то основателно се явява възражението на ищеца, че описаните в договора за ремонт и претендирани за прихващане ремонтни дейности не са извършени така, както са заявени. Съдът е отчел разминаване между техническите неизправности на машината, описани в протокола от 23.07.2016г. и предмета на договора за обществена поръчка от 19.09.2016г., с изключение на доставката и подмяната на ходовата част. Размерът на претендираните щети също не е доказан така, както е заявен. Виновно поведение на „Титан БКС“ ЕООД, свързано с неизпълнение на договорните му задължения, също не е доказано. Ето защо това възражение за прихващане е счетено за неоснователно.
По отношение на сумата от 54 480 лева, заплатени от [община] по две фактури от 25.08.2016г. за ударно запръстяване на тлеещи участъци от депото с обща площ от 25 дка въззивният съд е изложил следните съображения:
Поради възникнал на 01.07.2016г. пожар в Регионалното депо, в Протокола от 23.072016г. е отразено, че участъци от около 20 дка в южната част на клетка 2.1 и около 5 дка в северната част на клетка 2.2 не са запръстени и в тях има запалени и тлеещи участъци. С протокол от 11.07.2016г. комисията, назначена от Кмета на общината, с представител на „Титан БКС“ ЕООД е предложила да се предприемат действия по цялостно запръстяване на първа и втора клетка. Не се твърди обаче и не се представят доказателства, че понесената от общината щета в сочения размер от 54 480 лева се дължи на виновното неизпълнение на поети договорни задължения от страна на концесионера, както и че това евентуално виновно поведение е в причинно –следствена връзка с направения разход за запръстяване. В този смисъл, според съда, релевираното възражение за прихващане се явява неоснователно, като недоказано по основание и размер.
Въз основа на всичко гореизложено, обжалваното първоинстанционно решение е прието за законосъобразно, доколкото с него искът по чл.422 ал.1 ГПК е счетен за основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора няколко правни въпроса, от които, в съответствие с чл.280 ал.1, обуславящ изхода по спора се явява този, който обобщено се свежда до: налице ли е активна , процесуална и материалноправна , легитимация по иск по чл.422 ал.1 ГПК по отношение на лице, което претендира, че е носител на едно парично вземане, ако това лице, като залогодател, е заложило преди това същото вземане по договор за особен залог по ЗОЗ и заложният кредитор е пристъпил към изпълнение преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от страна на ищеца-залогодател. По този въпрос е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК, с оглед проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС : Р №95/31.01.2020 г. по т.д. № 1757/2018 на Първо т.о. на ВКС и други решения постановени по реда на чл.290 ГПК. Останалите въпроси представляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и по тях ВКС ще се произнесе при преценка основателността на КЖ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК счита, че е налице посоченото по-горе основание за допускане до касация, поради което и
О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260 069 от 23.04.2021 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №648/2020 г.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 701,86 лева в едноседмичен срок по сметка на ВКС и да представи в същия срок вносен документ в деловодството на същия съд.
След изпълнение на горното делото да се докладва на председателя на Първо т.о. на ТК на ВКС за насрочване в о.з..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |