Р Е Ш Е Н И Е № 520 София, 20 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлияна Петкова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1676/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения П. С. за възобновяване на нохд № 1594/11г. по описа на РС-Петрич. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Сочи се явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от правоуправление, като се иска намаляване на неговия срок от две години на една година. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Осъденият С., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 392 от 10.04.2012г., постановена по нохд №1594/11г., Районен съд-Петрич е признал подсъдимия П. К. С. за виновен в това, че на 26.10.2011г. по пътя с.Първомай-гр.Петрич, управлявал МПС-л.а.”Опел кадет” с ДК № Е 75-41 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 % на хиляда, а именно 1,28 промила, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, б.”Б” от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. На основание чл.343г от НК, подсъдимият С. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години, като е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 26.10.2011г.. С горепосочената присъда, подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски. С въззивно решение № 330 от 30.07.2012г., постановено по внохд №252/12г., ОС-Благоевград е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Оплакването в искането на осъдения е за явна несправедливост на наложените му наказания и по-точно на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на признатите факти, решаващите съдилища са извели правните си изводи, преценявайки, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Наложените на подсъдимия наказания са определени от съдилищата при спазване правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК, които задължават съда да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. При констатираните многобройни смекчаващи обстоятелства/отчетени са и отегчаващите такива/, съдилищата правилно са преценили, че независимо от наличието на предпоставките на чл.58, ал.1 от НК, на основание чл.58а, ал.4 от НК следва да приложат разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като тя се явява по-благоприятна за дееца. Законосъобразно и справедливо , прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, съдът е индивидуализирал наказанието пробация по отношение на приложените по вид и продължителност пробационни мерки. Мотивите на първата инстанция във връзка с тази й деятелност, възприети изцяло от въззивния съд са убедителни и настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаряне в акта си, доколкото изцяло ги споделя. Досежно кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, настоящата инстанция намира за правилен извода на предходните инстанции, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, тъй като за постигане на специалната и генерална превенции, е необходимо налагането на кумулативно предвиденото за престъплението наказание, а именно лишаване от право да управлява МПС. Единствено неправилно е определена продължителността на негово изпълнение, като съдилищата не са отчели наред с останалите смекчаващи обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на това наказание, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е в параметри, граничещи с визираните като предпоставка за съставомерност на деянието, както и липсата на данни за нарушения на ЗДП, санкционирани по административен ред. Горното обуславя извод за наличието на явна несправедливост по отношение на наложеното наказание лишаване от правоуправление, поради което същото следва да бъде намалено от две години на една година и шест месеца, като този размер на санкцията ще обезпечи постигането целите на това наказание. При гореизложеното, искането за възобновяване се явява основателно и следва да бъде уважено, като касационната инстанция упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.3 от НПК да възобнови производството, измени въззивното решение по отношение на наказание лишаване от право да управлява МПС, като го намали, тъй като това е в полза на осъдения. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №252/12г., по описа на ОС-Благоевград. ИЗМЕНЯВА постановеното по горното делото решение №330 от 30.07.2012г. в частта, с която е потвърдена първоинстанционна присъда № 392 от 10.04.2012г., постановена по нохд №1594/11г., Районен съд-Петрич, досежно наложеното на П. К. С. наказание лишаване от право да управлява МПС, като НАМАЛЯВА размера на това наказание от две години на една година и шест месеца. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: