Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 20 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: К. Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №765 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура- гр. Пловдив и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец М. В. И. срещу присъда №104 от 11.12.2014 г., постановена по ВНОХД №1384/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. С присъда №231, постановена на 20.06.2014 г. по НОХД №3569/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив, подсъдимият Й. К. Я. е признат за виновен в това, че на 27.06.2012 г. в [населено място] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14- годишна възраст М. В. И., като на основание чл.150, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият С. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 27.06.2012 г. в [населено място] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14- годишна възраст М. В. И., като на основание чл.150, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили посочените по- горе престъпления при условията на съучастие. С присъдата двамата подсъдими са осъдени за заплатят на М. И. сумата от 2 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъпленията неимуществени вреди, сумата от 125, 36 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъпленията имуществени вреди и сумата от 200 лева- направени разноски за водене на делото, като предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни до пълния им размер. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят и разноски по водене на делото в размер на по 1354, 75 лева. С въззивна присъда №104 от 11.12.2014 г., постановена по ВНОХД №1384/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив първоинстанционния съдебен акт е отменен в осъдителните му части, като подсъдимите Я. и Г. са признати за невиновни по обвиненията да са извършили престъпленията по чл.150, ал.1 НК и уважените граждански искове са изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта й, с която двамата подсъдими са осъдени за заплатят и разноските по водене на делото. В останалата й част постановената присъда е потвърдена. В касационния протест се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК Поддържа се, че неправилно въззивният съд е анализирал доказателствените материали и е приел, че обвинението не е доказано. Оспорват се изводите на съда, че липсват доказателства, които да установят по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, като се поддържа, че то е доказано по убедителен начин от показанията на свидетелката И., които са подкрепени и от показанията на свидетелите С., З. и С.. Твърди се, че неправилно са ценени обясненията на двамата подсъдими, както и погрешно е прието, че те се подкрепят от показанията на свидетелите Б., К., Я. и Х.. Предлага се атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Оспорва се направения от въззивната инстанция доказателствен анализ, като се твърди, че той е непълен. В подкрепа на това оплакване се посочва начина на оценка на установените увреждания по крайниците на подсъдимия Г. и липсата на такава по отношение на част от уврежданията, установени по тялото на пострадалата. Оспорва се и анализа на събраните в хода на производството гласни доказателства, като се поддържа, че неправилно са ценени обясненията на двамата подсъдими и са игнорирани показанията на пострадалата свидетелка И., независимо, че те са били подкрепени от показанията на свидетелите З. и С.. На тези основания се предлага въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста, като възпроизвежда отново отразените в него оплаквания. Моли да бъде преценено, че неправилно въззивният съд е ценил обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетели, които са в близки отношения с тях и въз основа на непълен и неправилен доказателствен анализ е постановил изцяло оправдателна присъда. Предлага да бъде отчетено, че съществуват други гласни доказателства- основно показанията на пострадалата И., в които тя твърди, че по отношение на нея е извършено престъпление и същите се подкрепят от приети по делото съдебно- медецински и съдебно- психиатрични експертизи. На това основание се моли атакуваната въззивна оправдателна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационният жалбоподател И. и нейния повереник не се явяват и не ангажират становище по основателността на касационния протест. Защитникът на подсъдимия Г. моли протеста и касационната жалба да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че въззивният съд е направил пълен и задълбочен анализ на доказателствените материали, като правилно е изяснил релевантните за изхода на делото факти. Предлага да бъде оставен въззивния съдебен акт в сила. Защитникът на подсъдимия Я. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че след проведеното въззивно съдебно следствие решаващият съд вярно е изяснил фактите по делото и правилно е постановил оправдателна присъда. Моли същата да бъде оставена в сила. Подсъдимият Г. моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест и касационната жалба са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са анализирани правилно и въз основа на тях вярно са установени релевантните за изхода на производството факти. Правилно въззивният съд е констатирал съществени противоречия между показанията на разпитаните в хода на производството свидетели и обясненията на подсъдимите Я. и Г.. Вярно съдът ги е съпоставил и е отграничил обстоятелствата, по отношение на които те съвпадат и тези, за които са налице противоречия. Правилно съдът е приел, че по несъмнен и категоричен начин е установено, че подсъдимия Г. и свидетелката И. са се познавали преди инкриминираната дата и са били интимни приятели. Въз основа на всички доказателства законосъобразно е установено, че И. доброволно е потърсила контакт с Г. и след като е разбрала къде се намира доброволно отишла там. Вярно е установено и обстоятелството, че непосредствено преди инкриминираните събития двамата подсъдими са се разделили, като Г. е отишъл в масажното помещение (където И. го е последвала), а Я. е останал в друго помещение. Въззивният съд е направил детайлен анализ на противоречията на гласните доказателства и конкретно е съпоставил единствените преки такива- показанията на свидетелката И. и обясненията на двамата подсъдими, като правилно е установил съществените за изхода на производството факти. Законосъобразно съдът е отчел, че и свидетелските показания и обясненията на подсъдимия представляват годни доказателствени източници (независимо от процесуалното качество на лицата, които са ги депозирали) и могат да служат за установяване на релевантните факти. При съпоставянето им вярно въззивният съд е съобразил, че между И. и Г. е имало сексуален контакт, като в неговия ход са останали следи по тялото и на двамата. Правилно са анализирани показанията им и те са съпоставени с приложената по делото съдебно- медицинска документация, изготвените заключения на съдебно- медицински експертизи и разясненията на експертите, дадени в хода на съдебното следствие. Вярно е преценено, че обективните следи, установени по тялото на пострадалата изключват възможността тя да е била душена (както поддържа в показанията си) и същите кореспондират с обясненията на Г.. Техният вид и местоположение изключват възможността те да са причинени в резултат на активна защита от страна на И., а отговарят на обясненията на подсъдимия, че той е направил опит за осъществяване на полов контакт при положение на тялото, което съответства на откритите охлузвания. Не на последно място, в хода на производството, е установено увреждане на пръст на подсъдимия Г., което отговаря да е получено в резултат на доброволно действие на И. (поемане в уста на пръста на подсъдимия и последвало ухапване), а не в резултат на опит последната да се защити от нападение от страна на Г.. Правилно са анализирани и обясненията на подсъдимия Я., който е възприел факти и обстоятелства, случили се непосредствено преди и след инкриминираните действия на подсъдимия Г.. Вярно съдът е приел, че обясненията му подкрепят тези на Г. и опровергават показанията на свидетелката И.. По отношение на обвинението, относимо към подсъдимия Я. съдът правилно е преценил, че неговите обяснения за доброволен сексуален контакт между него и И. не се опровергават от други доказателствени материали, извън показанията на свидетелката, които не могат да бъдат кредитирани безусловно, по посочените по- горе причини. Правилно съдът е анализирал и показанията на свидетелите С. З. и С., като е отчел производния им характер и е посочил противоречията, между тях и показанията на И.. Съдът е отчел, че тези свидетели възпроизвеждат факти, които са им съобщени непосредствено след случилото се от И., които не кореспондират от една страна с нейните собствени показания, а от друга с обективните находки- увреждания по тялото й. Ето защо правилно въззивният съд е преценил, че тези гласни доказателства не могат да установят по несъмнен и категоричен начин, че И. е било обект на нападение (или нападения), осъществени от двамата подсъдими. Въззивният съд вярно е преценил, че по делото липсват доказателства, които да установяват по начина, посочен в разпоредбата на чл.303 НПК, извършването на престъпление от страна на двамата подсъдими. Законосъобразно е преценено, че макар и да съществуват доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза, те не опровергават обясненията на подсъдимите и въз основа на тях не може да бъде постановена осъдителна присъда. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че обвинението е недоказано и е постановил изцяло оправдателна присъда. Касационната инстанция не възприе оплакванията, отразени в касационния протест за неправилен анализ на доказателствата. Не може да бъде споделен извода, че неправилно не са били кредитирани показанията на свидетелите С., З. и С.. Тези доказателствени източници са ценени от въззивната инстанция, но е преценено, че същите не подкрепят безусловно доказателствената теза, не само поради производния си характер, но и поради наличните множество противоречия между тях и първичното доказателство- показанията на И. и заключенията на приетите по делото съдебно- медицински експертизи. Не може да бъде споделено и оплакването за безкритично кредитиране на обясненията на двамата подсъдими. Напротив, при преценката им, въззивният съд е следвал стриктно закона, като ги е оценил като годни доказателствени източници и ги е съпоставил с останалите доказателства и доказателствени средства. Правилно по отношение на обясненията е преценил, че същите кореспондират в по- голяма степен с останалите доказателства и конкретно с писмените доказателства и заключенията на съдебно- медицинските експертизи, чрез които са установени обективните следи по телата на Г. и И.. При вярно направената съпоставка на тези принципно противоречиви доказателства правилно въззивният съд е кредитирал обясненията на Г. и Я., а не е кредитирал изцяло показанията на И.. Касационната инстанция не може да сподели и оплакванията, отразени в касационната жалба на гражданския ищец и частен обвинител И., че не са обсъдени в цялост установените по дланта на Г. охлузвания и тези, констатирани по тялото на И.. Напротив, в мотивите на постановената присъда, съдът е отчел тези увреждания и е преценил, че първите е било възможно да са получени в рамките на любовна игра между двамата (информация, за която се съдържа и в обясненията на Я.), а вторите при последвалия опит за осъществяване на полов акт. При преценка на качеството на постановения въззивен съдебен акт трябва да бъде отчетено това, че съдът детайлно е изследвал тези увреждания и е достигнал до верния извод, че липсват такива, кореспондиращи с осъществено, според И., душене, а са налични такива, сочещи на факти, сходни с тези, съобщени от двамата подсъдими. Ето защо не може да бъде преценено, че заключенията на обсъдените писмени доказателства, съдържащи информация за уврежданията и заключенията на изготвените съдебно- медицински експертизи поддържат обвинителната теза и въз основа на тях може да бъде постановена осъдителна присъда. В заключение трябва да бъде посочено и това, че правилно въззивната инстанция е приела, че при липсата на категорични доказателства, които да опровергават тезата на подсъдимите и да установяват по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза обвинението следва да бъде преценено като недоказано и единствения възможен изход на наказателното производство е постановяването на изцяло оправдателна присъда. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставки да бъде отменена атакуваната въззивна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствената съвкупност. Същите са оценени задълбочено и правилно и въз основа на тях са направени верни фактически изводи. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №104 от 11.12.2014 г., постановена по ВНОХД №1384/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.