Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * доказателства * незаконен строеж * търпим строеж


5
гр. д. № 7027 /2013 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ



N 248/14

София, 18.02.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 7027/2013 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от А. И. Г. срещу решение № 1118 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 9990/2009 г. на Софийски градски съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
С определение № 286 от 12.05.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по процесуалния въпрос: задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците са собственици на недвижим имот УПИ ХХІІІ-1101, а ответникът по иска, сега касатор, е съсобственик на имот УПИ ХХХІІ-1102, двата в кв. 156 по регулационния план на м. „О.” [населено място]. В имота на касатора по вътрешната регулационна линия са построени незаконно жилищна сграда с дължина 13.75 м. и стопанска постройка с дължина 3.80 м. Жилищната сграда е построена през 1970-1971 г., а стопанската през 1983-1984 г., което е установено с гласни доказателства. С техническа експертиза, приета по гр. д. № 2326/03 г. на СРС, е констатирано, че жилищната сграда е с височина 3.25 м., като над етажа от към калканната стена е построена таванска стая с едноскатен покрив, която измерена до най-високата част на калката е с височина 6 м. Вещото лице е изразило становище, че тези постройки не създават пречки за спокойното ползване на имота на ищците. Изградените сгради имат масивна, монолитна конструкция, като жилищната сграда е изпълнена на площ от 80 кв. м., а стопанската на площ от 28 кв. м.
С геодезическа експертиза, допусната и приета в производството по гр. д. № 9990/2009 г. на СГС, е установено въз основа на извършено геодезическо измерване на съществуващите граници на УПИ V-1101, в кв. 156 по регулационния план на местността „О.-М.” част „Братска могила”, [населено място] и съвместяване на цифровите модели на регулационния и кадастрален план от ГДИС с геодезическата снимка в координатна система от 1970 г., че границата от регулационния и кадастралния план между УПИ V-1101 и УПИ ІV-582,1102 се припокриват, поради което не се различават на чертежа. От комбинираната скица се установява, че част от двуетажната сграда, построена в УПИ ІV-582,1102 навлиза в УПИ V-1101. Размерите на навлизането са в североизточната част 0.19 м. а в югоизточната 0.16 м., а площта на застъпване е 2.6 кв. м.
Съдът е приел по отношение на жилищната сграда, че тя е построена незаконно, изпълнена е на вътрешната регулационна линия, без да е спазено изискването за отстояние от същата, при навлизане в имота на ищците по продължение на вътрешната регулационна линия, поради което не може да бъде узаконена. Направил е извод, че тя няма статут на търпим строеж, тъй като този факт не е установен по предвидения за това ред. Извършил е косвен съдебен контрол върху представеното удостоверение за установяване на обстоятелството дали незаконния строеж е търпим и след като е приел, че е издадено от некомпетентен орган, е намерил че е нищожно и не е обсъдил изявлението в него. Обосновал се е с това, че обстоятелството по чл. 146, ал. 2 във вр. с § 16, ал. 1 ЗУТ се удостоверява от главния архитект, а в случая удостоверението е било издадено от кмета на СО-район С.. Приел е също, че без значение за търпимостта на сградата е и обстоятелството, че по действащия нов дворищно регулационен план е предвидено сключено застрояване в двата имота.
По отношение на стопанската постройка е приел, че не е установено дали е построена преди 07.04.1987 год., за да се приеме строежа за търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. По делото има данни, че в ръчна скица, изработена през 1982 г., са нанесени и двете сгради, но поради липса на сведение за точната дата на съставянето й не може да се направи обоснован извод, че е построена преди посочената в закона дата.
Изводите са необосновани, направени без да са обсъдени доказателствата в тяхната взаимна връзка и преди делото да е попълнено с относимите за спора факти.
Необоснован е и изводът за нетърпимост на жилищната сграда.
По отношение на нея e установено, че е построена през 1971-1972 г. на вътрешнорегулационната сграда и е била разположена на калкан със съществувалата в имота на ищцата стопанска сграда. Съгласно § 2. от ПЗР на З. отм., който е влязъл в сила 1977 г., не са подлежали на премахване незаконните строежи, построени до влизане в сила на това изменение на закона, когато сградите са построени за задоволяване на остри жилищни нужди.
На следващо място с приетата във въззивното производство тричленна експертиза е установено, че по действащия регулационен план, одобрен през 1977 г. и по предходния от 1959 г. съседните имоти са заснети и са с непроменени граници. В изработената ръчна скица от 1982 г. вътрешната регулационна линия тангира по сградите, построени на регулационната линия, като в имота на ищцата също има построена на тази линия стопанска сграда.
Навлизането на жилищната сграда на ответника е установено след извършено геодезическо измерване от оторизирана фирма по искане на ищцата. Резултатите от него са приети като доказателство по делото. Въз основа на тях вещото лице П. е изпълнил допълнителна експертиза и е установил, че навлизането е с общо 2.4 кв. м., разположени по продължение на вътрешната регулационна линия от т. 2 до т. 4, отразени на скицата към заключението (л. 99 от гр. д. № 9990/09 г.) По делото не е изяснено дали това отклонение от регулационната линия е в рамките на допустимите норми, действали при извършване на строителството, или ги надвишава.
Не е съобразено и това, че липсата на съгласие от страна на съседа за извършване на строеж на регулационната линия, не е обуславяло основание за премахване на незаконния строеж, който е бил допустим по застроителния и регулационен план, съгласно чл. 303, ал. 7 З. отм., при влизане в сила на който е била завършена жилищната сграда.
С приета експертиза е установено, че постройките не създават пречка и не ограничават спокойното ползване на имота от ищците. Установено е и това, че по действащия дворищно-регулационен план е предвидено сключено застрояване на двата имота.
Изводът на съда, че търпимостта на строежа не е установена с издадено удостоверение от кмета на общината, тъй като това е извън неговата компетентност, е било основание за изслушване на допълнителна техническа експертиза за установяване на този релевантен факт, а не за приемане, че той е останал недоказан от ответника, който носи доказателствената тежест за това.
Изводът по отношение на стопанската сградата е необоснован. Фактът, че е съществувала към датата на заснемането й в кадастралния план – 07.04.1987 г., се установява от хронологията на събитията. Кадастралния план се изготвя въз основа на аерофотозаснемане на терена или изработване на ръчна скица. Сградата е била заснета в изработения неодобрен кадастрален план от 1994 г. въз основа на изготвена през 1982 г. ръчна скица, която се съхранява в общината. Заснемането на сградата в ръчната скица обосновава извод, че тя е съществувала на терена през 1987 г., поради което по разпореждане на закона (§ 16 ал. 1 ЗУТ) е търпим строеж.
Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и без да прецени събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което то е необосновано. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде отменено. Производството по делото за втори път се разглежда от касационната инстанция, което е основание по чл. 295, ал. 1 ГПК след отменяване на решението да се реши спора по същество. Тъй като основанието за отмяна на въззивното решение налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, то на основание чл. 295, ал.2 ГПК делото следва да се внесе за разглеждане от настоящата инстанция като се допусне изслушване на допълнителна техническа експертиза, която да се произнесе по въпроса дали незаконно построените сгради са търпими по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.

По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 2 във вр. с чл. 267, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1118 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 9990/2009 г. на Софийски градски съд.
ВНАСЯ делото за разглеждане по същество пред настоящата инстанция.
ДОПУСКА изслушване на допълнителна техническа експертиза със задача да отговори на въпросите: 1. навлизат ли построените по вътрешната регулационна линия сгради в имота на ответника в този на ищците и дали това е в допустими норми за отклонение; 2. търпими ли са по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ построените в имота на ответника на регулационната граница сгради.
Експертизата да се изпълни от в. л. инж. П. С. П., от [населено място], [улица], при депозит 250 лв., който да се внесе от ответника по иска по с/ка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за това.

НАСРОЧВА делото за 17.03.2015 г. от 9.45 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: