Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София, 22.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 485 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 1129 от 24.11.2011г.. по касационна жалба, подадена от К. Н. С. и Д. Я. С е допуснато касационно обжалване на решение № 24 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 2005/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е 1.обезсилено решение № 2188 от 07.07.2009г. по гр.д.№ 6775/2006г. на Варненски РС в частите, с които са отхвърлени исковете, предявени от Г. И. Г. срещу касаторите за прогласяване нищожността на договор за продажба по н.а. № 4,т.1 от 05.01.1999г. на нотариус П.Д. между нея и касаторите като сключен при липса на основание и поради привидност по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предложение второ и пето, 2. е отменено решението на РС в частите му, с които е отхвърлен иска на Г. И. Г. за прогласяване за нищожна на същата сделка поради накърняване на добрите нрави, иска по чл. 97 от ГПК /отм/ за признаване за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на 415/815 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІV-196-Д, кв. 14 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него жилищна сграда от две стаи антре стопанска постройка, клозет в двора и гараж и жилищна пристройка от две стаи и иска за делба на същия имот, предявен от касаторите и вместо това са уважени исковете за прогласяване за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави и за признаване за установено, че Г. е собственик на посочената идеална част, като за останалите 400/815 ид.ч., производството е прекратено с влязло в сила определение поради липса на спор. Със същото решение е отхвърлен иска за делба.
В касационната жалба се навеждат оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 8,ал.2 от ЗЗД поради нарушение на принципа на справедливостта, чл. 9 от ЗЗД защото не е отчетена свободата на договаряне между страните, на чл.20 от ЗЗД защото не е отчетена действителната обща воля на страните, възпроизведена освен в договора и в едностранни декларации, подписани от другата страна по договора и за не прилагане на чл.33 от ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на относими към спора писмени доказателства – частни документи, подписани от другата страна по сделката, разкриващи действителната воля на страните и за необоснованост на изводите за липса на еквивалентност и поради това накърняване на добрите нрави.
Ответницата по касация оспорва жалбата. Счита решението за правилно и справедливо, поради което моли да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “действителността на сделка по иск за прогласяване на нищожността й поради накърняване на добрите нрави само уговорените насрещни престации отразени в нот. акт ли следва да се преценяват, или следва волята на страните да се тълкува за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес”. По предявените искове е установено следното: С н.а. № 87/08.07.1988г. по реда на ЗСГ Г. И. Г. и Г. З. Г. са придобили дворно место от 815 кв.м.,съставляващо п. VІІІ-196 от кв. 14 по плана на [населено място], обл. В., идентичен с УПИ ХХІV-196-Д от кв. 14 ведно с находящата се в него жилищна сграда, състояща се от две стаи и антре, стопанска постройка и клозет в двора и гараж. Съпругът умира 1996г. и след вписване на отказа, направен от сина му, съпругата остава единствен наследник. С н.а. № 4,т.1 от 05.01.1999г. на нотариус П.Д. Г. Г. продава на касатора по време на брака му с касаторката 415/815 ид.ч. от дворно место от 815 кв.м.,съставляващо УПИ ХХІV-196-Д от кв. 14 по плана на [населено място] за сумата 381 600 неденом. лева, “която сума е и данъчната оценка на имота, изплатена изцяло и в брой”. С нот. заверена декларация № 2357/27.12.1999г. Г. И. е декларирала, че строителството на едноетажната пристройка с площ 47 кв.м. в същия УПИ е осъществено изцяло единствено и изключително със средства на съсобственика на дворното место К. С.. С декларация 7952/11.08.2003г.Г. И. е декларирала, че срещу извършеното през 1998г. от К. С. дострояване на пристройката от 37 кв.м. /покривна плоча и покрив/ тя му е прехвърлила ½ ид.ч. от дворното место. С нот. заверено заявление от 31.01.2002г. Г. И. и К. С. заявяват, че са съсобственици на дворното место, в което тя е отстъпила право на строеж за пристройка от 37 кв.м. Със спогодба по гр.д.№ 1207/2003г. подписалите това заявление са приели, че то е нищожно относно отстъпеното право на строеж за пристройката от 37 кв.м. Ищцата с исковата си молба на л. 14 от гр.д.№ 6775/2006г. на РС и уточненията към нея, включително и това пред въззивната инстанция на л. 163 от делото на ОС заявява, че след смъртта на съпруга си е търсила кой да довърши пристройката, която е започнала да строи срещу прехвърляне на част от дворното место. Договорът по н.а. № 4/1999г. уреждал плащане по устен договор за строителство, поради което счита, че има абсолютна симулация. Съседи й отказали, но ответника С. се съгласил и довършил сградата. Ищцата не оспорва, че С. е довършил сградата – плочата на покрива и покрива, но счита, че той не е изпълнил уговорката да й прехвърли правото на ползване върху целия имот и се позовава по иска за собственост на придобиване на имота по давност от сделката – 05.01.1999г. до предявяване на иска за делба – 19.09.2006г. Ответникът отрича да е имало уговорка, но поддържа позиция, че в изпълнение на такава е довършил плочата и покрива на пристройката.
От приетата от възивната инстанция СТЕ се установява, че към датата на сделката по н.а. № 4/15.01.1999г. стойността на 415/815 ид.ч. като застроени е 6432 щ.д., равняващи се на 10 818624 неденом. лв., а стойността само на 415/815 ид.ч. от земята без сградите е 4980 щ.д., равняващи се на 8 376 360 лв. Възприемайки тази експертиза, въззивният съд е приел, че липсва еквивалентност на насрещните престации по сделката, сключена с н.а. № 4/1999г., тъй като уговорената цена е 28 пъти по-ниска от пазарната цена, поради което сделката накърнява добрите нрави и е нищожна. Затова е прието, че Г. Г. е собственик на целия имот и предвид липсата на съсобственост е отхвърлен иска за делба.
По основанието за допускане до касация:
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави до колкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. До колкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.
По касационната жалба.
От твърденията на ищцата в исковата молба и уточнението й в молбата пред въззивната инстанция се установява, че тя е била мотивирана да сключи договора по н.а. № 4/1999г. за да се довърши пристройката към жилищната й сграда. От същите изходящи от нея молби е видно, че е предлагала поради липса на парични средства да възмезди този който довърши пристройката да му прехвърли ½ ид.ч. от дворното место, което е с площ 825 кв.м. В нот. акт е уговорено продажбата да се извърши по данъчна оценка на продаваната идеална част. Законът за местните данъци и такси и ЗННД изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса е плаща по нея, или уговорената по-висока цена. Щом не се нарушават тези императивни разпоредби и закона предвижда възможност да се договаря цена, равна на данъчната оценка, то не е налице значителна нееквивалетност на престациите. В този смисъл Р № 452/25.08.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г. на І гр.о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК/
Отделно от изложеното, действителната воля на страните е била да се прехвърли идеалната част от дворното место, като възнаграждение за извършеното строителство на плочата и покрива /виж молбата на л. 163 от делото на ОС/ Тази допустима от закона и съответстваща със свободата на договарянето цел е постигната чрез сделката продажба и начина по който е уговорена цената. Стойността на плочата и покрива е 2 155 879 лв., а стойността на прехвърлената идеална част от дворното место е 8,376 360 лв. Съотношението е по-малко от 1 към 4. При определяне на пазарната оценка на идеалната част от дворното место не е съобразено търсеното и предлагането само за идеална част от имот. Предвид изложените мотиви, съдът не приема, че сделката е нищожна поради нееквивалентност и накърняване на добрите нрави, поради което този иск се явява неоснователен. Решението, с което той е уважен е неправилно и следва да се отмени. Останалите два иска за нищожност на сделката поради липса на основание и поради привидност са заявени като евентуални. Възивната инстанция не се е произнесла по тях. С оглед отхвърляне на първия иск, въззивният съд дължи произнасяне по двата евентуални иска за нищожност. Произнасянето по тях е преюдициално и по иска собственост и за делба. Затова въззивното решение следва да се отмени изцяло, като се отхвърли иска за нищожност поради нарушение на добрите нрави, а за произнасяне по останалите искове, делото се върне на възивната инстанция
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 24 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 2005/2009г. на Варненски окръжен съд изцяло и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. Г. против К. Н. С. и Д. Я. С. за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави договор за продажба, оформен с н.а. № 4,т.1 от 15.01.1999г. на нотариус П.Д., /н.а. № 87,т.І/1999г. на Службата по вписване/, с който Г. е продала на ответниците 415/815 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІV-196-Д, кв. 14 по плана на [населено място], [община]
ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на въззивния съд по останалите предявени искове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|