Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 27.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 2250 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ц. А., чрез процесуален представител, против Решение № 61 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 129/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 260058 от 19.11.2021г. по гр.д. № 7/2020г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявения от К. Ц. А. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558, ал.5 КЗ за разликата над присъдената сума от 60 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – П. К., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на предявения иск в претендирания размер от 100 000 лв., както и присъждане на сторените разноски. Позовава се на допуснато от въззивния съд нарушение на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението, което счита за несъответно на доказаните болки и страдания. Ответникът – Гаранционен фонд, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор. Третото лице-помагач М. И. А. / с предходна фамилия Х./ в законоустановения срок не представя отговор. С Определение № 937 от 01.11.2023г. по настоящото т.д. № 2250/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Производството пред Окръжен съд - Габрово е било образувано по предявен от К. Ц. А. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на майка му П. К., починала в резултат на настъпило на 09.10.2019г. ПТП в [населено място], [община], при което водачът на лек автомобил Мерцедес „Е 230“ М. И. Х., управлявайки превозното средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, изгубил контрол над автомобила и блъснал движещата се пешеходка П. К. К.. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за доказано настъпилото ПТП и вредите като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които Гаранционният фонд следва да обезщети, поради което е уважил предявения от ищеца А. иск за сумата от 60 000 лв., като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 140 000 лв., като неоснователен. Сезиран с жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв. въззивният съд след собствен анализ на събраните в производството гласни доказателства е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливото в случая обезщетение възлиза на 60 000 лв. По спорния във въззивното производство въпрос за справедливия размер на обезщетението съставът на Апелативния съд е взел предвид факта, че към датата на настъпване на ПТП ищецът е бил на 60 г., самостоятелен и въпреки привързаността към майка му, липсва зависимостта, която е налице при загубата на родител от малко дете - емоционална и физическа, формирана от необходимостта за отглеждане и полагане на непосредствени грижи за израстването и възпитанието на непълнолетен низходящ. В тази връзка, съдът е подчертал, че въпреки предизвиканото от смъртта на майка му душевно страдание, същото е в рамките на обичайното за подобна ситуация, макар и дълбоко, страдание, както и че отношенията между А. и възрастния му родител се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик, поради преждевременна смърт на член от семейството. В случая, според решаващия въззивен състав, не е налице хипотезата на осуетени очаквания на млад човек да ползва грижите на родителя или ищецът да е претърпял травма с интензитет и реакция на стресовата ситуация над обичайната за такъв случай, поради което е стигнал до извода, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен. Решението на Великотърновски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Предмет на касационното производство е въззивното решение в отхвърлителната част на иска по чл. 557, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ за размера над 60 000 лв. до 100 000 лв. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение съставът на апелативния съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е съобразил изцяло или в недостатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обжалваното решение въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелката Н. Ангелова, съпруга на ищеца, е установено, че когато последният разбрал от сестра си за смъртта на майка им, е изпаднал в шок; тежко е понесъл загубата, която не е превъзмогнал; пострадалата била здрава физически и психически, помагала на семейството на сина си, като през зимата оставала при дъщеря си, а през лятото ходела на вилните имоти, които притежавали – на сина си в [населено място] и на дъщеря си в [населено място]. При обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изразил принципни съображения, че е нормално синът на починалата да е бил привързан към нея, да я е уважавал и почитал, но е акцентирал на липсата на зависимостта, която е налице при загубата на родител от малко дете. Като е дал превес на факта, че починалата е била на 78 г., а ищецът на – 60 г., който отдавна има собствено семейство и подкрепата на сестра си и други роднини, както и че няма данни да е претърпял травма със сериозен интензитет и реакция на стресова ситуация като последица от понесената загуба, които да обосноват по-висок размер на обезщетението, без основания въззивният съд е отдал решаващо значение на липсата на специфични обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството. Същевременно, в недостатъчна степен са отчетени установените от свидетелските показания много добри и близки отношения между починалата и сина й, обстоятелството, че майка му е била единственият жив родител, която независимо от възрастта й е била в добро здравословно и психическо състояние, всеотдайна към децата си и техните семейства. Също така, в недостатъчна степен е ценено обстоятелството, че новината за смъртта й е шокирала ищеца, който трудно преживява загубата на майка си. Следователно, в случая са налице обстоятелства, отразяващи се на размера на обезщетението, недооценени от решаващия съд, между които са и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 557 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 09.10.2019г., настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 90 000 лв. Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 60 000 лв. до 90 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 400 лв., за въззивното производство в размер на 400 лв. и за касационно производство в размер на 500 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата от ответното дружество в полза на ВКС държавна такса възлиза на 2 400 лв. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 61 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 129/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 260058 от 19.11.2021г. по гр.д. № 7/2020г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявения от К. Ц. А. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557 КЗ за разликата над присъдената сума от 60 000лв. до 90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – П. К., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане, вместо което постанови: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Ц. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], на основание чл.537, ал.1 КЗ допълнително сумата от 30 000 лв., представляваща разликата над 60 000лв. до 90 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди смъртта на майка му П. К., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Х. Р. К., ВТАК, сл. адрес: [населено място], [улица], ет.І, допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 400 лв., за въззивното производство в размер на 400 лв. и за касационно производство в размер на 500 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗА. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2 400 лв. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 129/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в останалата допусната до касационно обжалване част, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 537 КЗ за разликата над сумата от 90 000лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане. Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - М. И. А. / с предходна фамилия Х./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.