8 Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 17.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3333 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.04.2013г. по гр.д.№14924/2010г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е определено паричното уравнение, което Н. Н. В. е осъдена да заплати на И. Л. Ч. за уравнение на дяловете по извършване на делбата. С определение №397/16.06.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно е прието, че не следва да се вземат предвид промените в пазара на недвижимите имоти и не следва да бъдат съобразени актуалните пазарни цени на делбените имоти, а оттам, че неправилно решението е основано само на заключение на съдебно-технически експертизи, приети в първата съдебна инстанция. Поддържа, че след като първоинстанционното решение е било обжалвано относно уравнение на дяловете, ако не бъде съобразена промяната в цената на имота решението за възлагане би противоречало на закона, тъй като делбата ще бъде извършена не по действителната стойност на имота. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Съделителката И. Л. Ч. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в представени в открито съдебно заседание писмени бележки. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е във фазата по извършване на делбата. С решение от 09.07.2003г., постановено по гр.д.№6535/2001г. по описа на СРС, 54 състав е допусната делба между И. Л. Ч. и Н. Н. В. на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], етаж ІІІ при квоти 3/8 ид.части за И. Ч. и 5/8 ид.части за Н. В.; дворно място-овощна градина, находящо се в [населено място], район “А.”, м.”З.”, съставляващо имот пл.№213, ведно с построената в него паянтова жилищна постройка при квоти за мястото по ½ ид.част за всяка от съделителките и при квоти за постройката: ¼ ид.част за И. Ч. и ¾ ид.части за Н. В.; недвижим имот, представляващ голина с №100066 по КВС на землището на [населено място], [община], находящо се в м.”К. пунар” при квоти по ½ ид.част за всяка от съделителките. С решение, постановено на 12.07.2010г. по гр.д.№6535/2001г. по описа на СРС, 54 състав делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ като в дял на И. Л. Ч. е поставено дворно място-овощна градина, находящо се в [населено място] с построената в него паянтова жилищна постройка и недвижимият имот-голина, находящо се в землището на [населено място]; в дял на Н. Н. В. е поставен апартаментът, находящ се в [населено място] и същата е осъдена да заплатки на И. Л. Ч. за уравнение на дяловете сумата 66550.50лв., като предявената от нея претенция за поставяне на апартамента в дял по реда на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./ е отхвърлена. Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Н. Н. В. с доводи, че неправилно е отхвърлена претенцията й по чл.288, ал.2 и 3 ГПК /отм./ и с твърдения, че неправилно е определено дължимото парично уравнение, тъй като размерът му е над дължимия, както и в частта по предявените претенции по сметки. В обжалваното решение е прието, че първоинстанционният съд е този, който постановява съдебния акт по извършване на делбата, като въззивният съдебен състав преценява материалната законосъобразност на първоинстанционното решение от 12.07.2010г. за наличие на правнорелевантните факти към приключване на устните състезания, към който момент следва да се ценят. Прието е, че нормата на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, според която въззивният съд като съд по същество следва да цени настъпили след предявяване на иска за делба факти, се отнася до хипотеза на волеви действия на страните или трети лица, не и до обективно настъпващи факти от категорията на промяна на пазарната стойност или наем на недвижими имоти. Изложени са съображения, че действителната пазарна цена на имота е стойността, отчитаща както конкретното техническо състояние на имота, така и икономическите параметри, обусловени от предлагане и търсене на пазара на недвижими имоти по регион, така че цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица по чл.157 ГПК/отм./, което е сторено и в първоинстанционното производство, като наред с това приетите преди постановяване на решението от 12.07.2010г. експертни заключения на СТЕ са в календарен период по-малък от 6 месеца и не са оспорени по надлежния ред от недоволната страна. С оглед на това и с оглед конкретното съдържание на въззивната жалба, в която не се сочи какъвто и да било порок на първоинстанционното решение е прието, че същото следва да бъде оставено в сила като неотносимите доказателства, вкл. изслушаната съдебно-техническа експертиза във въззивната инстанция е прието, че съдът няма задължението да обследва. Изложени са и съображения, че жалбоподателката Н. В. е заявила произволно, че й е определено парично уравнение в размер над дължимия, но дори не е посочила в какъв размер счита това да е така и по какви конкретно оплаквания, поради което не разколебава направения извод за допустимост на районния съдия, съображения, че обжалването в частта за определеното на жалбоподателката парично уравнение е неконкретизирано и при непроведено доказване на нещо друго, доколкото жалбата не съдържа точно указания за конкретни пороци на обжалваното решение, а само сочи, че се обжалва и се иска отмяна на решението в частта по определеното парично уравнение. В проведеното от настоящия състав по реда на чл.288 ГПК производство е установено, че въпросът представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение,е разрешаван от съдилищата противоречиво с оглед становището, изразено в обжалваното решение и в решения на тричленни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК/отм./. В решение №1199/03.11.2008г., постановено по гр.д.№3447/2007г. на ІV ГО на ВКС е прието, че по смисъла на чл.288, ал.5, предл. 2 ГПК/отм./ имотите се оценяват по действителната им стойност, която е средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността. В решение №1290/13.01.2009г., постановено по гр.д.№5488/2007г. на І ГО на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.188, ал.5 ГПК/отм./ задължава съда при извършване на делбата чрез възлагане на неподеляем имот по реда на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./ да определи действителната му пазарна цена към извършване на делбата, като в случая последното съдебно заседание е проведено пред въззивната инстанция на 30.05.2007г., а пазарната цена на делбения имот и сумите за уравнение на дяловете са определени въз основа на заключение на техническата експертиза, определящо стойността му към 2005г., което в решението е квалифицирано като съществено нарушение на разпоредбата на чл.288, ал.5 ГПК/отм./. В решение №487/05.07.2010г., постановено по гр.д.№1277/2009г. на І ГО на ВКС са изложени съображения, че доколкото въззивното решение следва да бъде отменено в частта по извършване на делбата, то делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за изслушване на нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност на имотите, тъй като от оценяването им са изминали около две години и с оглед динамиката на пазара на недвижимите имоти през този период съществува вероятност цената да се е променила значително. Настоящият съдебен състав смята за правилна практиката, изразена в решение 1199/03.11.2008г., постановено по гр.д.№3447/2007г. на ІV ГО на ВКС, решение №1290/13.01.2009г., постановено по гр.д.№5488/2007г. на І ГО на ВКС и решение №487/05.07.2010, постановено по гр.д.№1277/2009г. на І ГО на ВКС, с оглед на което дава следния отговор на поставения въпрос: Ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените недвижими имоти, да събере и цени доказателствата за тази промяна, тъй като тази промяна представлява обективно настъпил в хода на производството факт от значение за спорното право, който съдът съгласно чл.188, ал.3 ГПК/отм./, съответно чл.235, ал.3 от сега действащия ГПК е длъжен да вземе предвид. Съображенията за това са следните: Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. Ако съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество и стойността на този реален дял съответства напълно на стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното имущество се разпределя без да се извършва парично уравняване. Ако обаче определеният за някой от съделителите реален дял е на стойност, по-малка от стойността на квотата, определена с решението по допускане на делбата, неравенството се изравнява в пари. За да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял /в имот или пари/ с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение. Стойността на получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи момент и това е моментът,в който се извършва разпределянето на делбеното имущество. Ако стойността на получения от един съделител реален дял се определи към един момент, а стойността на дължимото на другия съделител парично уравнение-към друг момент и в изтеклия период от време пазарните цени на имотите са претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде преодоляно. Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се установи стойността на делбеното имущество към момента на извършването на делбата. Ако решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение, а в частта, с която е определено кой от съделителите какъв реален дял да получи е влязло в сила, паричното уравнение следва да бъде определено според стойността на делбеното имущество към момента на влизане в сила на първоинстанционното решение. В този случай въззивната инстанция следва да допусне изслушване на експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, към момента на влизане в сила на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е извършено разпределението на реалните дялове, ако от датата, към която е определена тази цена в производството пред първоинстанционния съд до датата на влизане на решението му в сила е изминал значителен период от време, независимо от причината за това. При наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд досежно избора на способ за извършване на делбата, същото не влиза в сила и доколкото делбеното производство е все още висящо, въззивният съд е длъжен при направено искане да установи актуалната пазарна цена на делбените имоти и да постанови уравнението на дяловете да бъде извършено в съответствие с тази цена, а ако от изслушването на експертизата за пазарната оценка на имотите е изминал значителен период от време и служебно да назначи нова експертиза с цел делбата да бъде извършена по действителната пазарна цена на имотите. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. След като решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от Н. Н. В. в частта по извършване на делбата с доводи за неправилност по отношение на избора на способ и по определяне на дължимите за уравнение на дяловете суми, неправилно въззивният съд е приел, че следва да преценява материалната законосъобразност на първоинстанционното решение от 12.07.2010г. за наличие на правнорелевантните факти към приключване на устните състезания без да съобрази обективно настъпилите промени на пазарната стойност на делбените имоти. При наведени във въззивната жалба оплаквания за несъответствие между действителната пазарна цена на имотите и цената, въз основа на която първоинстанционният съд е определил дължимото парично уравнение, въззивният съд следва да извърши преценка за съответствието на това уравнение с оглед промените в пазарните цени на недвижимите имоти в периода след изслушване на експертизата от първоинстанционния съд, въз основа на чието заключение е определено дължимото уравнение в обжалваното решение. Още повече, че и стойността на отделните имоти е определена в първоинстанционното производство към различен момент. От заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза с дата 28.09.2012г. се установява, че е налице промяна в пазарната цена на имотите, предмет на делбата-средната пазарна цена на апартамента в [населено място] към 26.11.2009г. е в размер на 334224лв., а към 28.09.2012г. е в размер на 198800лв.; средната пазарна цена на дворното място в [населено място] към 07.04.2010г. е в размер на 115600лв., а към 28.09.2012г.-79900лв.; средната пазарна цена на имота в [населено място] към 02.10.2009г. е в размер на 36000лв., а към 28.09.2012г.-18000лв. Неправилно въззивният съд е приел, че тази промяна не следва да бъде взета предвид и дължимото уравнение следва да бъде определено според стойността на имотите към момента на приключване на устните състезания в производството пред първоинстанционния съд, макар да е извършвал преценка за правилността на способа за извършване на делбата. Както вече беше отбелязано, стойността на дължимото уравнение следва да бъде определена според пазарната оценка на делбеното имущество към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. В случая след като преценката за начина, по който следва да бъдат разпределени допуснатите до делба имоти се извършва от въззивния съд, стойността на дължимото уравнение следва да бъде определена според заключението на изслушаната във въззивната инстанция експертиза. По реда на чл.293, ал.2 ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това Н. Н. В. бъде осъдена да заплати на И. Л. Ч. за уравнение на дяловете сумата 23255лв. Съображенията за това са следните: Делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ като в дял на Н. Н. В. е поставен апартамент в [населено място] на стойност 198800лв., а в дял на И. Л. Ч. са поставени недвижимите имоти, находящи се в [населено място] /на стойност 79900лв./ и в [населено място] /на стойност 18000лв./ или общо в дял на И. Л. Ч. е поставено имущество на стойност 97900лв. Общо стойността на частта на Н. Н. В. от делбеното имущество според квотите по решението по допускане на делбата възлиза на 175575лв., а частта на И. Л. Ч. възлиза на 121125лв. Налице е неравенство в дяловете в размер на 23225лв. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не могат да бъдат споделени съображенията на съделителката И. Л. Ч., че след отмяна на обжалваното решение делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане с цел изслушване на нова експертиза за актуалната пазарна цена на допуснатите до делба имоти. Както вече беше отбелязано, уравнението в дяловете следва да бъде извършено според цената на делбеното имущество към момента на извършване на делбата. В случая решението на въззивния съд в частта досежно извършеното по реда на чл.292 ГПК/отм./ разпределение на имотите не е било обжалвано /в тази част решението е влязло в сила на 17.06.2013г./, а в производството пред въззивния съд пазарната цена на имотите към момента на извършването на делбата е установена. Дори към настоящия момент с оглед настъпили след 17.06.2013г. събития състоянието на някои от имотите да е променено, тази промяна не може да бъде отчетена, тъй като е настъпила след влизане в сила на решението в частта, с която е извършено разпределението на имотите по чл.292 ГПК/отм./. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, постановено на 24.04.2013г. по в.гр.д.№ 14924/2010г. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 54 състав от 12.07.2010г. в частта, с която Н. Н. В. е осъдена да заплати на И. Л. Ч. сумата 66550.50лв., представляваща уравнение на дяловете им след прекратяване на съсобствеността, както и в частта, с която е определена дължимата от съделителите държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н. Н. В. да заплати на И. Л. Ч. сумата 23225лв. /двадесет и три хиляди двеста двадесет и пет лева/ за уравнение на дяловете им след прекратяване на съсобствеността, ведно със законната лихва от 17.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Н. Н. В. на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7023лв. /седем хиляди двадесет и три лева/. ОСЪЖДА И. Л. Ч. на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4845лв./четири хиляди осемстотин четиридесет и пет лева/, както и сумата 1331.01лв. /хиляда триста тридесет и един лева и 1ст./ на основание чл.78, ал.6 ГПК. Председател: Членове: