Р Е Ш Е Н И Е № 208 С., 07.05.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№820 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Й. и Д. Д. Й. от [населено място] срещу решение №90 от 14.04.2011г. по гр.д.№158/11г. на Великотърновския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил началния момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, като го е свързал с датата на обявяване на завещанието, от което черпи права ответникът, а не с датата на вписването му в службата по вписванията, от който момент реално жалбоподателите са могли да узнаят за наличието на такова завещание. Ответникът в производството И. Й. Д. не взема становище по жалбата. С определение №46 от 20.01.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса от кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.30, ал.1 от ЗН и какво е значението на обявяването на завещанието от нотариуса, както и на вписването му в службата по вписванията. По този въпрос настоящият състав намира следното: Правото по чл.30, ал.1 от ЗН да се иска намаляване на едно завещание до размера, необходим за допълване на запазената част от наследството, се погасява на общо основание с петгодишна давност. Съдебната практика е била изправена пред въпроса от кой момент започва да тече тази давност. В т.3, б.„г” на ППВС №7/1973г. е прието най-общо, че това е моментът, в който заветникът упражни правата си по завещанието. В последвалата практика на ВС и ВКС е уточнено, че упражняването на правата по завещанието е фактически въпрос и може да се изрази в правни и фактически действия – в този смисъл решение №679/25.11.96г. по гр.д.№848/96г. на ВС, І ГО. В редица съдебни решения се приема, че обявяването на едно саморъчно завещание от заветника може да се приеме като действие по упражняване на правата по него – решение №580/10.08.92г. по гр.д.№384/92г. на ВС, І ГО, решение №868/20.07.11г. по гр.д.№1685/09г. на ВКС, І ГО, решение №860/23.11.09г. по гр.д.№2161/08г. на ВКС, ІV ГО и др. Същевременно действието по обявяване на завещанието не бива да се абсолютизира, тъй като е напълно възможно един наследник да обяви завещание, без да знае неговото съдържание и следователно - без обявяването да означава непременно, че той упражнява правата по него. От друга страна наследниците, на които се противопоставя това завещание, могат изобщо да не знаят за неговото съществуване и при това положение за тях не би следвало да започне да тече погасителната давност за упражняване на правото по чл.30, ал.1 от ЗН. Затова съдът следва да държи сметка и за двата факта – налице ли са действия по упражняване на правата по завещанието и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това завещание. При отговора на поставения правен въпрос следва да се отчете и новата разпоредба на чл.112, б.”и” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./. С нея е предвидено вписване на обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Вписването се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот - чл.7 от Правилника за вписванията. При тази правна уредба наследниците винаги могат да извършат проверка в съответната служба по вписванията за налични саморъчни завещания и своевременно да узнаят за тях. Предхождащите действия по обявяване на тези завещания може и да не бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и недвижимите имоти, предмет на завещанията – арг. от чл.570, ал.2 от ГПК /стар чл.466/2 ГПК/. Ето защо вписването на едно саморъчно завещание създава по-голяма гаранция за узнаването му от наследниците, на които то се противопоставя, особено когато в него изрично са изброени завещаните недвижими имоти и не се създава проблем за определяне на местно компетентната служба по вписванията. Както обявяването на саморъчното завещание, така и вписването му представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т.3, б.„г” на ППВС №7/1973г. Във всеки конкретен спор, който се съсредоточава върху това от кой момент тече погасителната давност за упражняване на правото по чл.30, ал.1 от ЗН – от обявяването на завещанието или от вписването му, съдът следва да държи сметка за това кога наследниците, на които се противопоставя това завещание, са могли да узнаят за него. Когато няма данни обявяването на завещанието да е узнато от тези лица, следва да се приеме, че давностният срок тече от по-късния момент на вписването. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е потвърдил решение №892/28.10.10г. по гр.д.№1711/10г. на Великотърновския районен съд, с което е бил отхвърлен като погасен по давност предявеният от Й. Д. Й. и Д. Д. Й. против И. Й. Д. иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на саморъчно завещание от 08.03.01г., с което наследодателката Д. И. С. е завещала всичките си движими и недвижими вещи на сина си И. Й. Д.. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че завещанието е било обявено на 07.03.2005г. по искане на ответника, а е било вписано в службата по вписванията на 14.04.2005г. Правото да се иска намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част от наследството по реда на чл.30, ал.1 от ЗН се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който заветникът упражни правата си по това завещание. Упражняването на правата е фактически въпрос, който се установява по делото с доказателства. В случая упражняването на правата започва от обявяването на завещанието, тъй като от тази дата ответникът е обективирал намерението си да се ползва от него. Обявяването е акт на огласяване на съдържанието на завещанието и всяко трето лице би могло да узнае за него. Затова погасителната давност за упражняване на правото по чл.30, ал.1 от ЗН във връзка с това завещание започва да тече от датата на обявяването му – 07.03.2005г., а не от по-късната дата на вписването му. Спрямо датата на обявяването, предявеният на 16.04.10г. иск е погасен по давност. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че последното местожителство на наследодателката Д. С. е било в гр.В.Т., а имотът, за който се отнася оставеното от нея саморъчно завещание, се намира в [населено място], [община]. Завещанието е обявено от нотариус с район на действие [населено място], а е вписано в службата по вписванията в гр.В.Т.. В писмения си отговор на исковата молба ответникът И. Й. Д. признава, че се е снабдил с нотариален акт за собственост на завещания имот, тъй като се е опасявал, че ищците ще го придобият по давност, доколкото само те са го ползвали още преди смъртта на завещателката – т.е. самият ответник не е извършвал владелчески действия, които биха могли да се приемат като действия по упражняване на правата по завещанието. По делото няма данни ищците да са узнали за завещанието преди то да бъде вписано на 14.04.2005г. Именно това е датата, с която в случая следва да се свърже началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Няма данни ищците да са узнали за предхождащото обявяване на завещанието от нотариус в [населено място], затова тази дата не следва да се отчита при разрешаване на спорния въпрос за началото на давностния срок. Като е възприел тази дата като начален момент, от който ответникът е упражнил правата по оставеното в негова полза завещание и съответно – дата, от която тече давностният срок, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който да се произнесе по съществото на предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №90 от 14.04.2011г. по гр.д.№158/11г. на Великотърновския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: