Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 607                           София, 13.11.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 374 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Т. Д. К. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, на влязлото в сила решение № 2* от 9.10.2008 г. по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Варненски районен съд, ХХ състав, с което е уважен предявения от С. П. Г. против Т. Д. К. ревандикационен иск по отношение недвижим имот, находящ се в гр. В., м.”Л” /”Л”/ с площ от 734 кв.м., а по скица 750 кв.м., представляващ неурегулиран поземлен имот № 2* в кв.14 на СО”А”, при посочени граници, както и по молба на „Е” О. , гр. В. за отмяна на същото решение, на основание чл.304 от ГПК. В молбата на Т. Д. К. са изложени твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК, довело до лишаването му от участие в процеса, а в молбата на „Е” О. , гр. В. че е съсобственик на имота и е следвало да бъде конституиран и призован в процеса. Ответникът в производството по отмяна С. П. Г. не е изразил становище по молбите. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, разгледа молбите и намира, че молбата на Т. Д. К. е основателна, а на „Е” О. , гр. В. неоснователна по следните съображения. Производството по делото се е развило по предявен от С. П. Г. против Т. Д. К. ревандикационен иск. В исковата молба е посочен адрес на ответника: гр. В., местност Б. чешма № 5* като съгласно удостоверение от 13.04.2007 г. и от 29.11.2007 г. на Община В. това епостоянния и настоящ одрес на Т. Д. К.. Изпратената на 15.06.2007 г. призовка е върната в цялост с отбелязване, че адреса не е открит. Призовката от 29.10.2007 г. е върната на 1.11.2007 г. със забележка, че на адреса не живее Т. Д. К., като са посочени и три имена и адрес на свидетел. Призовките от 30.11.2007 г. и от 28.02.2008 г. отново са върнати в цялост с отбелязване, че не е открито местонахождението на адреса. Съдът е приел, че призовката от 29.10.2007 г. установява, че ответникът не живее на адреса и е постановил призоваване при условията на чл.50, ал.1 от ГПК чрез публикация в Д. вестник. Изводът на съда, че призовката от 29.10.2007 г. удостоверява, че Т. Д. К. не живее на обявения от него постоянен и настоящ адрес е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК /отм./ изисква ако постоянния адрес на ответника е известен, същия да не може да бъде призован на него в продължение на един месец, като предпоставка за призоваването му чрез публикация в Д. вестник. В случая е извършено само едно посещение на адреса, т.е. не е изпълнено изискването да се установи, че лицето не може да бъде открито в продължение на един месец. Макар призовката да е редовно оформена от формална страна, в същата не е посочено от кого длъжностното лице е получило сведенията, че Т. К. не живее на този адрес, а и лицето, посочено като свидетел, видно от адреса му, не е сред съседите, които биха могли да дадат сведенията, поради което необосновано съдът е приел, че тази призовка удостоверява, че ответника не живее на посочения адрес. Следователно в конкретния случай не са били налице изискванията на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ и съдът в нарушение на процесуалната норма е предприел действия по призоваване на ответника чрез публикация в Д. вестник, поради което същия е бил лишен от възможността да участва по делото, т.е. налице е основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. „Е” О. , гр. В. основава искането си за отмяна при условията на чл.304 от ГПК на обстоятелството, че е съсобственик на имота, тъй като с нотариален акт № 1* том 1, дело № 154 от 5.04.2007 г. е придобил част от имота по сделка с ответника по иска Т. К. С право да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл.304 от ГПК разполага само лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, макар да не е участвало по делото, т.е. което е имало качеството необходим другар. При спор за собственост на недвижим имот съсобствениците се явяват обикновени, а не необходими другари и съответно в случая молителят „Е” О. , гр. В. не е обвързан от решението и съответно молбата му за отмяна е неоснователна. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, по молбата на Т. Д. К., гр. В., местност „Б” № 538 влязлото в сила решение № 2* от 9.10.2008 г. по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Варненски районен съд, ХХ състав. ОСЪЖДА С. П. Г., гр. В., ул.”А” № 20, ет.3, ап.113 да заплати на Т. Д. К., гр. В., местност „Б” № 538 разноски за настоящото производство в размер на 488.60 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е” О. , гр. В., бул.”Ц” 17, вх. А, ет.4, ап.8 за отмяна на основание чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение № 2* от 9.10.2008 г. по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Варненски районен съд, ХХ състав. Връща делото за ново разглеждане на Районен съд- В. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: