7 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 4 март, 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1480/2014 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по протест на Апелативна прокуратура София и жалба на подсъдимия Д. С. И. от гр. К., чрез неговият защитник – адвокат К. Р., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 527/2014 г. Твърди се в протеста, че определеното наказание се явява явно несправедливо, а в жалбата, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на определеното наказание.. Повереникът на частните обвинители е изразил становище, че протеста и жалбата са неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и счита жалбата за неоснователна. Защитникът на подсъдимия Д. И. намира протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 295/23.07.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е изменил присъда № 3/20.01.2014 г., постановена по нохд № 485/2013 г., на Окръжен съд гр. Кюстендил, като е намалил наложеното на подс. Д. С. И. наказание на четири години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По протеста: Лишени от основание са възраженията по направения довод за явна несправедливост на наложеното наказание наложено от въззивният съд. При определяне на размера му от този съд, са били подложени на задълбочен анализ – стр. 8 от мотивите, всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точно е отчетено, че наред с приетите от първоинстанционният съд смекчаващи вината обстоятелства, подробно посочени в мотивите, следва да се вземе в предвид като такова и направеното самопризнание от подсъдимия. Поради това се явява законосъобразен извода, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в който смисъл определеният размер от четири години лишаване от свобода се явява справедлив. Изложените съображения са подробни, подкрепени от данните по делото, споделят се от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Приложението на чл. 54 НК при индивидуализацията му, напълно съответства на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му, на данните за личността на дееца. По - високо па размер наказание няма да способства за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Имайки в пред вид горното, съставът на Върховния касационен съд счита протеста за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. По довода в жалбата на подс. Д. И., за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивният съд съображения за неоснователността на възражението за недоказаност на обвинението, за собствеността на лекия автомобил, за неизследването на кръвта, за достоверността на новоназначената по време на съдебното следствие автотехническа експертиза, за разбора на данните от гласните доказателствени средства, включително и за самопризнанията на подсъдимия и кои от тях се кредитират, за безспорно установеното авторство на деянието. Неоснователно е твърдението, че с отказа да бъде уважено искането за експертиза на кръвта в МПС, са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. От една страна фактът, че подс. И. е управлявал лекия автомобил е бил безспорно установен в присъствието на органите на МВР и впоследствие от разследващия екип, поради което обективна необходимост от извършване на подобна експертиза не е възникнала, а от друга в хода на досъдебното производство не е правено такова възражение и искане. В допълнение към извода за неоснователността на това възражение следва да се добави, че подс. И. в с. з. на 10.12.2013 г. и 20.01.2014 г., пред Кюстендилския окръжен съд изрично е посочил, че той е управлявал МПС. С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По довода в касационната жалба за допуснато нарушение на закона: И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимия не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. Д. И., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в” чл. 342, ал. 1 НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от неговите самопризнания, показанията на свидетелите П., В., С., Х., П., от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие, от кредитираните експертни заключения. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация на деянието, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. И., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатите нарушения на правилата за движение и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение. В тази връзка се явява неоснователно генералното възражение досежно авторството на деянието. Направените самопризнания на подсъдимия И. в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите П. и В., пристигнали на мястото на произшествието първи и на базата на изготвената прецизна автотехническа експертиза, не дават никакво основание за съмнения относно авторството на деянието. По делото са приложени писмени доказателства които недвусмислено доказват, кой е собственика та лекия автомобил. Това, че не е бил открит от органите на досъдебното производство, с нищо не променя факта, че на инкриминираната дата подс. И. е управлявал този лек автомобил, извършвайки с него престъпното деяние, поради което и това основно възражение се явява неоснователно. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание: Неподкрепено от данните по делото е и немотивираното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд законосъобразно е утвърдил решението си да се наложи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК. Няма допуснати нарушения на правилата за индивидуализацията, подценени или неотчетени обстоятелства имащи значение за отговорността на дееца. Взети са били в пред вид всички обстоятелства характеризиращи извършеното деяние и неговата личност. Определеното по размер наказание от четири години лишаване от свобода е справедливо, съответно на целите на наказанието по чл. 36 НК и няма никакво основание за намаляването му. По тези съображения настоящият съдебен състав възприема решението на въззивният съд да определи размера на наказанието в посочения размер, защото обоснованата цялостна оценка на значимите за наказанието обстоятелства, подкрепят извода, че то е справедливо, съответно на тежестта на извършеното, настъпилите последици и на целите по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 295/ 23.07.2014 г., постановено по внохд № 527/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав. Председател: Членове: