Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50209

гр. София, 06.10.2022 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2474/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12782/08.06.2022 г. на Г. М. Т., Е. С. И., К. С. И. и Р. К. Д., чрез пълномощника адвокат А. П. П., срещу въззивно определение № 1294/17.05.2022 г. по в.ч. гр. д. № 325/2022 г. на Апелативен съд - София. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Дължи ли съдът продължаване на срока по чл. 63 ГПК, когато страната докаже наличието на особени непредвидени обстоятелства - внезапно тежко заболяване, което налага карантиниране.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
С въззивното определение е оставена без уважение подадената от Г. М. Т., Е. С. И., К. С. И. и Р. К. Д. частна жалба срещу определение № 1183/12.11.2021 г. по гр. д. № 46/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от ищците молба от 15.09.2021 г. за продължаване на срок с правно основание чл. 63 ГПК и е прекратено производството по гр. д. № 46/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че ищците са предявили иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67 и чл. 92 ЗС, с искане да бъде признато за установено по отношение на „А и В билдинг“ ЕООД, Е. К. А., К. Д. А. и Д. Д. А., че правото на строеж за изграждане на жилищна сграда в собствения на ищците недвижим имот в [населено място], [улица], с площ от 735 кв. м. е погасено по давност. С разпореждане № 355/26.07.2021 г. съдът е указал на ищците да отстранят посочените в разпореждането нередовности на исковата молба в седемдневен срок от съобщението : да уточнят обстоятелствената и петитумната част на исковата молба, , да обосноват правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск срещу ответниците -физически лица, за отричане вещното право на строеж върху цялата сграда. В зависимост от уточнените обективно и субективно съединени искове да представят доказателства за внесена държавна такса. С молба вх. № 8576/15.09.2021 г. /подадена на 14.09.2021 г./ процесуалният представител на ищците адв. В. Т. е поискал да бъде продължен срокът за изпълнение на указанията с 14 дни, считано от датата на изтичане на предходния срок - 14.09.2021 г., поради влошеното здравословно състояние на адв. А. П. и натоварения график на адв. В. Т.. В молба вх. № 9061/29.09.2021 г. /подадена по куриер на 28.09.2021 г./ адв. А. П. е посочила, че дължимата за разглеждане на иска държавна такса е внесена от ищците. Във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние същата е представила документ от 15.09.2021 г. за диагностицирането й с положителен антигенен тест за доказване на причинителя на SARS - CoV - 2 в назофарингеален секрет.
Съдът е приел, че упълномощаването на двама адвокати за осъществяване на процесуално представителство предполага оказването на взаимопомощ и заменяемост при извършването на надлежните процесуални действия. За отстраняване на указаните от съда нередовности на исковата молба обективно не е бил необходим срок, по-продължителен от предоставения от съда. Не са били налице и обстоятелства, които да са възпрепятствали извършването на процесуалните действия в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК. По делото няма надлежен документ, който да установява, че в периода от 07.09.2021 г. до 14.09.2021 г. адв. А. П. не е била в състояние да изпълнява задълженията си поради заболяване. Такъв документ е представен две седмици след подаването на молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК, но от него се установява, че такова заболяване е било диагностицирано на 15.09.2021 г. - т.е. след изтичане на процесуалния срок. Служебните ангажименти на адв. В. Т. също не могат да бъдат самостоятелно основание за продължаване на срока, тъй като същият е бил длъжен да предвиди риска от това, че в определен период от време е възможно да бъде ангажиран да извърши различни процесуални действия по други дела. В случая доверителите изрично са предоставили на упълномощеното адвокатско дружество правото да преупълномощава адвокати и адвокатски дружества на основание чл. 76 и чл. 77, ал. 2 ЗАдв. Не са били налице основания за продължаване срока по чл.63,ал.1 ГПК за изпълнение на дадените указания, нередовностите на исковата молба не са били отстранени в дадения от съда срок, поради което правилно производството е било прекратено от първоинстанционния съд.
Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.
Поставеният от касатора въпрос относно задължението на съда да удължаване на срока по чл. 63 ГПК, при наличие на особени непредвидени обстоятелства - внезапно тежко заболяване, не може да обуслови допускане на обжалваното определение до касация. В случая съдът е приел, че не са били налице обстоятелства по смисъла на чл.63 ГПК за продължаване на срока. Не се установява обстоятелството, че в периода от 07.09.2021 г. до 14.09.2021 г. адв. А. П. не е била в състояние да изпълнява задълженията си поради заболяване. Освен това, служебните ангажименти на адв. В. Т. също не могат да бъдат самостоятелно основание за продължаване на срока. Тези изводи на съда съответстват на съществуващата практика на ВКС, съгласно която когато в молбата за продължаване на срок не се сочат уважителни причини, обуславящи наличие на предпоставките по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, искането е неоснователно. Ангажираността на процесуалните пълномощници на страната по други дела не може да се квалифицира като независещи от страната причини за допуснатото процесуално бездействие през времетраенето на срока /в този смисъл - определение № 595/23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4009/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 574/09.10.2015 г. по ч. т. д. № 2043/2015 г. на ВКС, II т.о. и др./. Предвид изложеното в случая не се установява соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсват и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1294/17.05.2022 г. по в.ч. гр. д. № 325/2022 г. на Апелативен съд - София.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: