8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
[населено място] 13,07, 2016г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№3786/14г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. срещу решение №1404/04.07.2014г. по в.гр.д.№1310/14г. по описа на Софийски апелативен съд 10 състав,с което е потвърдено решение №877/10.02.2014г.,постановено по гр.д.№1648/13г. по описа на СГС ГО I-6 състав,с което изцяло е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ - за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 28 000 лв. за настъпило на 11.07.2012г. застрахователно събитие „Кражба на МПС“, ведно със законната лихва като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност,поради нарушения на материалния закон, за необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за обжалване в хипотезата на чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се,че въззивният съд е приел за доказано наличието на изключен риск като основание за отказ за изплащането на застрахователното обезщетение,без да обсъди наведените във връзка с това обстоятелство възражения и доводи на касатора,а именно: наличие на несъответствие между фактическите състави на предвиденото в чл.15.2 от ОУ основание за отказ /противозаконно отнемане/ и посоченото в постановлението на СГП от 15.06.2012г. деяние /обсебване/; невъзможност твърдяното обсебване да е осъществено на сочената от ответника дата,поради това,че преди,към и след момент МПС се е намирало във владението на застрахования; недоказаност на твърдяното престъпление. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл инцидентно по въпроса за наличието на престъпление,без да се позове на присъда на наказателен съд,противно на разпоредбата на чл.17 ал.1 от ГПК.Поради неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.211 от КЗ във връзка с клаузите на Общите условия, касаторът счита,че въззивният съд е достигнал до подмяна на волята на страните и до незаконосъобразния и необоснован извод за доказаност на твърдението на ответника,че е застраховано МПС,което е било обект на кражба извън страната /в Италия/ - факт, обуславящ наличие на изключен риск,респ. – отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.Считайки,че не могат да му бъдат вменявани никакви нарушения на негови задължения по застрахователния договор, касаторът е поискал въззивното решение да бъде касирано , а искът му - уважен с решение по съществото на спора от Върховния касационен съд. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касация [фирма] застава на становище за неоснователност на касационната жалба при правилност и законосъобразност на решението на САС по съображения,аналогични на поддържаните такива в производствата пред двете инстанции.Иска жалбата да бъде оставена без уважение,като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Ищецът по делото Н. В. Н. е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ – за присъждане на застрахователно обезщетение за настъпило на 11.07.2012г. застрахователно събитие „Кражба“ на собствения му автомобил БМВ 730D,застрахован при ответника по валидна застраховка с покритие „Пълно автокаско“. За обосноваване претенцията си ищецът е изложил доводи за неоснователност на отказа на ответника за плащане с позоваване на клаузата на т.15.2 от Общите условия,касаеща изключен риск „застраховане на противозаконно отнето в или извън страната МПС“.Тези доводи са свързани с твърдения,че към датата на твърдяното от ответника противозаконно отнемане на МПС в Италия същото се е намирало в страната,управлявано е било от ищеца,който законно е бил придобил правото на собственост върху него три месеца по-рано; твърдяното деяние не би могло да се квалифицира като „противозаконно отнемане“ в смисъла на ОУ,а като „обсебване“,което изключва приложението на посочената клауза от ОУ; всички поети от ищеца задължения по застрахователния договор,така,както са уговорени, са били изпълнени.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска,като е приел,че не е налице щета,подлежаща на обезщетяване. Така постановеното решение е обжалвано от ищеца пред въззивната инстанция .
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел,че за застрахователя не е възникнало задължение да покрие претендираната от ищеца пълна загуба на МПС,доколкото с клаузата на т.15.2 от ОУ е изключена отговорността му при доказаност,че застрахованият с или без негово знание е застраховал противозаконно отнето в или извън страната МПС.Посочил е,че застрахователният договор е сключен след като лекият автомобил е бил обявен за издирване в Италия и по линия на И. на територията на България,което обстоятелство е щяло да препятства възникването на застрахователното правоотношение,а ищецът е могъл да се уведоми своевременно за това по надлежния ред.
С определение №85/01.02.2016г.,като е прието,че в атакуваното въззивно решение съдът не е обсъдил релевираните от касатора конкретни и обосновани възражения срещу защитната теза на ответника,както и не е формирал в мотивите си собствени правни изводи по тях,настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на решението във връзка с процесуално-правния въпрос относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,да обсъди доводите на двете страни и да мотивира решението по съществото на правния спор.Обжалването е допуснато при хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По правния въпрос , във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението.
Съгласно задължителната практика на ВКС,постановена при действието на стария ГПК /която не е загубила значението си и понастоящем,въпреки предвидената с разпоредбата на чл.272 от ГПК от 2007г. правна възможност/ - ППВС №7/65г. и ТР №1/04.01.2001г. въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събраните по надлежния ред пред двете инстанции доказателства,като въз основа на тях формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет, при обсъждане на всички доводи и възражения на страните,а пропускът да стори това представлява съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на въззивното решение.Тези задължителни за съдилищата указания са актуални и са възприети и във формираната при действието на новия ГПК по реда на чл.290 от ГПК задължителна за долните съдилища съдебна практика – решение №114/15.05.2010г. по гр.д.№4232/2008г. на IV г.о.,решение №10/04.07.2011г. по гр.д.№533/2010г. на III г.о., решение №331/04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на IV г.о., решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на II т.о.,решение №154/31.08.2012г. по гр.д.№746/2010г. на I г.о., решение №147/11.01.2013г. по т.д.№46/2012г. на II т.о.,решение №221/18.01.2013г. по т.д.№1270/2011г. на II т.о.,решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/13г. на II т.о. и др. Като не се е съобразил с разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК и цитираната задължителна съдебна практика относно вмененото му задължение да анализира събраните по делото доказателства съобразно всички наведени от страните доводи и възражения,въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,довело до погрешни правни изводи, което е основание за отмяна на постановеното от него решение.
По съществото на касационната жалба:
В писмения отказ да плати претендираното от застрахования по валидно сключен договор застрахователно обезщетение застрахователят се е позовал на обстоятелства,представляващи според т.15.2 от Общите условия за застраховката „Каско“, изключен риск.От представеното от застрахования Постановление №4606/15.05.2012г. на СГП за отказ да се образува наказателно производство ответникът е направил извод за установеност на факта,че застрахованото МПС е било противозаконно отнето от неговия собственик в [населено място], Италия на 26.01.2012г. В допълнение е посочил и,че е налице неизпълнение на задължение на ищеца да уведоми застрахователя за всяко противозаконно отнемане на МПС преди сключването на застраховката,както и за обявяването му за издирване от компетентните органи. Тези доводи са поддържани и в хода на процеса,като са обосновани с клаузите на т.53,т.54,т.54.1 и т.54.2 от ОУ.Последните установяват право на застрахователя да прекрати застрахователния договор и да задържи платените до момента премии при съзнателно премълчаване или неточно обявяване от страна на застрахования при сключването на договора на известни му обстоятелства, които са от съществено значение за риска , отговаряйки на поставени от застрахователя въпроси,включително при данни за противозаконното отнемане на МПС преди сключването на застраховката или обявяването му за издирване от компетентните органи. Допълнително в писмения си отговор на исковата молба ответникът се е позовал и на клаузата на т.58.9 от ОУ,отнесена към разпоредбата на чл.207 ал.2 от КЗ/отм./ , предвиждаща задължение на застрахования при настъпване на застрахователно събитие да уведоми незабавно застрахователя за всяка претенция,която трети лица могат да имат върху застрахователното обезщетение , което се твърди,че ищецът не е изпълнил.
От събраните в хода на производството пред първата инстанция доказателства е установено,че ищецът е придобил собствеността върху процесното МПС на 25.10.2011г. с валиден писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от праводател - физическо лице на територията на РБългария. Към този момент е разполагал и с експертна полицейска справка,установяваща,че номерът на двигателя не е бил манипулиран с оглед отстраняването на съмнения за евентуално негово противозаконно отнемане.Застрахователната полица е сключена на 10.04.2012г. при разсрочено плащане на застрахователната премия. Първите две вноски са платени,неплатени са останали трета и четвърта в общ размер 798,66 лв.От свидетелските показания е установено,че след закупуването му до момента на противозаконното му отнемане – 11.07.2012г. автомобилът е бил управляван от ищеца и няма данни да е напускал територията на страната. На 11.05.2012г. при рутинна полицейска проверка е констатирано,че същият е бил обявен за издирване от Италия във връзка с подаден от италианска лизингова компания сигнал за извършено от лизингополучателя – Д. П. на 26.01.2012г. обсебване на вещта.На 12.05.2012г. автомобилът е иззет.С Постановление на СГП от 15.06.2012г. по пр.пр.4606/12г. е отказано да бъде образувано наказателно производство,поради липса на данни автомобилът да е бил предмет или средство на извършено престъпление на територията на страната и същият е върнат на ищеца.На 11.07.2012г. е извършено противозаконното му отнемане от владението на застрахования Н. Н.,за което последният своевременно е уведомил полицейските органи и застрахователя.
При така установените и безспорни между страните факти неправилно въззивният съд е приел,че застрахователят следва да бъде освободен от задължението му да плати на ищеца дължимото застрахователно обезщетение.
Общото правило на чл.211 от КЗ/отм./ поставя правото на застрахователя да се освободи от отговорност за плащането на застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск в зависимост от три възможни основания.Първите две от тях имат субективен характер,доколкото предпоставят определено поведение на застрахования – умишлено причиняване на вредата /т.1/ или неизпълнение на предвидено в закона или застрахователния договор задължение,което е значително с оглед интереса на застрахователя /т.2/,а третото препраща към изрично предвидени в закона разпоредби,обективно изключващи отговорността на застрахователя,без оглед поведението на застрахования /т.3/.Извън това общо правило и с оглед разпоредбата на чл.9 от ЗЗД,установяваща свобода на договарянето, страните могат да въвеждат изключения,при които застрахователят отнапред заявява,че няма да носи риска от настъпването на някои вреди изобщо или при определени условия,като тези случаи трябва изрично,ясно и недвусмислено да бъдат отразени в Общите условия за застраховката,съгласно изискването на чл.186 ал.5 т.1 от КЗ/отм./.
В случая отказът на ответника при настъпилото застрахователно събитие да плати дължимото обезщетение за причинените на застрахования вреди е основано на т.15.2 от Общите условия и на т.2 на чл.211 от КЗ/отм./.В посочената клауза на ОУ изрично е предвидено,че не се покрива пълна загуба на застрахованото МПС при доказване,че с или без знанието на застрахования моторното превозно средство е било противозаконно отнето в или извън страната. Съгласно дефиницията в т.16, разд.XVIII от ОУ,страните по договора са приели терминът „противозаконно отнемане на МПС“ да се свързва с фактическите състави на „кражба“,“грабеж“ или „противозаконно отнемане на МПС за ползване“,но не и с понятието „обсебване“ по смисъла на т.14 от същия раздел на ОУ. Доколкото от съдържанието на Постановлението на СГП за отказ за образуване на наказателно производство,могат да бъдат извлечени данни за някакъв престъпен състав,осъществен преди сключването на застраховката,те касаят именно състава „обсебване“,което не може да бъде отнесено към хипотезата за отказ , предвидена в т.15.2 от ОУ. Отделно от това по делото липсват доказателства за извършено деяние,признато по съответния процесуално-правен ред за престъпление,противно на изискването на т.15.2 от ОУ за доказаност.Такава би могла да е налице единствено при наличие на влязла в сила присъда /чл.300 и чл.17 ал.1 от ГПК/. След като противозаконно отнемане на застрахованото МПС извън страната не е доказано /а такава е и констатацията на прокурора,отказал да образува наказателно производство и разрешил връщането на автомобила на неговия собственик/ ответникът,в качеството му на застраховател по полицата „Каско“, не е имал правото да откаже плащането на застрахователно обезщетение,позовавайки се на клаузата на т.15.2 от Общите условия за застраховката.
Не е налице и основанието за отказ,предвидено в чл.211 т.2 от КЗ/отм./. Клаузата на т.53 вр. т.54.1, т.54.2 и т.50.1 от ОУ се отнася до въведено задължение на застрахования при сключването на застраховката да отговори писмено на поставени от застрахователя въпроси,обявявайки по този начин данни и обстоятелства,които са му известни и които са от съществено значение за риска,конкретно: случаи на противозаконно отнемане на МПС преди сключването на застраховката и обявяване за издирване на МПС от компетентните органи.От така възприетата от страните формулировка следва,че се касае до задължение,неизпълнението на което обуславя правото на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.211 т.2 вр. чл.189 ал.4 от КЗ /отм./ - съзнателно неточно обявяване или премълчаване. За да би могъл застрахователят да се възползва от така уредената правна възможност следва да бъде установено наличието на няколко предпоставки: застрахователят да е поставил на застрахования при сключването на договора определени въпроси,свързани с посочените обстоятелства; писменият отговор на застрахования да е неточен или да липсва отговор; да е налице субективен елемент при осъществяването на това деяние – застрахованият да е знаел за обстоятелствата и въпреки това ги е изопачил или затаил; да е установимо,респ. доказано по делото,че именно неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.В случая нито една от посочените предпоставки не е установена по делото – в представеното предложение-декларация за сключване на застраховка „Каско“ липсва поставен от ответника въпрос,свързан с относими към случая факти,по който ищецът да е дал невярна информация или да е премълчал такава; не е установено ищецът да е знаел към този момент /10.04.2012г./ ,че законно закупеният от него автомобил е бил обявен за издирване /това е разбрал едва при полицейската проверка на 10.05.2012г./; не е установено и наличие на причинна връзка между това обстоятелство и настъпването на събитието. Това налага извода,че за ответника не е било налице основание да упражни правото си по реда на чл.211 т.2 от КЗ/отм./.
Не би могло да се приеме като значително с оглед интереса на застрахователя,предвиденото в т.58.9 от ОУ задължение на ищеца,в качеството му на застрахован, да уведоми незабавно застрахователя за всяка претенция,която трети лица могат да имат върху застрахователното обезщетение /като каквото ответникът счита италианското дружество/, доколкото нито е обосновано,нито е доказано съотношение на причинност между неизпълнението на това задължение и настъпилото застрахователно събитие. Наличието на причинна връзка е предпоставка за възникването и упражняването на правото на застрахователя да откаже плащане,съгласно задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК – решение №15/12.04.2012г. по т.д.№454/2011г. на II т.о.,решение №185/05.03.2014г. по т.д.№350/2012г. на I т.о. , решение №49/29.07.2013г. по т.д.№840/2012г. на I т.о. и др. Доколкото такава липсва в случая отказът на ответника и на това основание се явява необоснован и недоказан. Сочената хипотеза като цяло е и неприложима,доколкото липсва законно основание за предявяване на конкретни права на италианското дружество по отношение на дължимото на застрахования обезщетение.
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения от Н. иск,поради което решението,с което въззивният съд е потвърдил отрицателното за него решение на първоинстанционния съд,като неправилно, подлежи на касиране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъде зачетена разпоредбата на чл.208 ал.3 от КЗ/отм./, в съответствие с която е изготвено приетото в първата инстанция заключение на авто-техническата експертиза,установила пазарната стойност на автомобила към датата на събитието в размер на 28 000 лв. Към тази дата са били платени само две от разсрочените вноски от застрахователната премия.Общият размер на трета и четвърта вноски - 798,66 лв. /като неплатени/ следва да бъде приспаднат от размера на вредата на основание чл.202 ал.3 от КЗ/отм./ и с оглед изрично заявеното от застрахователя искане за удържането на неиздължената част от премията.Така дължимият от него размер на обезщетение възлиза на 27 201,34 лв.,за която сума искът подлежи на уважаване.Решението на САС следва да се отмени в частта му до размер на тази сума,като до този размер искът следва да се уважи,а за разликата до пълния предявен размер решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени съразмерно направените за производството разноски , съгласно представен списък и доказателства за извършването им в размер на 9248 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1404/04.07.2014г. по в.гр.д.№1310/14г. по описа на Софийски апелативен съд 10 състав в частта,с която е потвърдено решение №877/10.02.2014г.,постановено по гр.д.№1648/13г. по описа на СГС ГО I-6 състав,с което е отхвърлен предявеният от Н. В. Н. срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ - за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 11.07.2012г. застрахователно събитие „Кражба на МПС“ до размер на 27 201,34 лв., ведно със законната лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Н. В. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.173 вх.Е ет.8 ап.171 сумата 27 201,34 лв.,представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 11.07.2012г. застрахователно събитие „Кражба на МПС“, ведно със законната лихва,считано от 04.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата,както и 9248 лв. разноски за производството.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|