Ключови фрази
Договор за заем * договор за заем * защита срещу неприсъствено решение * установяване на факти * доказателствена тежест


Р Е Ш Е Н И Е


№ 142

гр.София, 27.04.2015г.

в и м е т о н а н а р о д а




Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април, две хиляди и петнадесета година в състав:


Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА



при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5917 описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.07.2014г. по гр.д.№1469 / 2014г., с което АС София е отхвърлил искове с правно основание чл.240 и 86 ЗЗД.
С определение от 23.01.2014г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за това кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл.240 ГПК и каква е доказателствената стойност на признанието на ответника.
Жалбоподателят А. Д. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение e неправилно и моли да се отмени като бъде уважен предявения от него иск.
Ответникът Е. Ж. Ф., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е отхвърлил предявения от А. Р. иск срещу Е. Ж. за заплащане на сумата 30 000 лева , предоставена от ищеца на ответника по силата на договор за заем, през месеците март и април 2009 г., ведно със законната лихва считано от 10.10.12 г., до окончателното й изплащане. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът отхвърлил е иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 3 187,90 лева, дължима за периода 26.09.11 г. – 10.10.12 г. , като недоказан.
Прието е по делото, че договорът е сключен в писмена форма – върху лист от бележник, като клаузите му са изписани от заемополучателя, а и номерът на банковата му сметка и подписа са положени на гърба на документа лично от ответника. Прието е, че предвид реалния характер на договора за заем, в тежест на ищеца е да установи по пътя пълното и главно доказване предаването исковата сумата на ответника, естеството на сумата – предоставянето й в заем , като с оглед цената на иска и предвид забраната по чл.164, ал.1 т.3 ГПК същото може да бъде установено единствено с писмени доказателства. Прието е, че представените по делото копия от два боря вносни бележки – от 17.03.2009г. и от 27.04.2009 , обективиращи внасянето на суми от жалбоподателя по сметка на ответника по жалба и по иска, не съдържат всички изискуеми реквизити- не носят печата на банката, поради което и не могат да установят завършването на фактическия състав на внасянето, чрез реалното предаване на сумата в касата на банката, респективно отнасянето й по сметката на ответника.
При така приетите за установени факти по делото и без да е обсъдено признанието на ответника, че е получил сумите, съдът е счел предявеният иск за неоснователен, тъй като в процеса не е установен фактът на внасяне на сума в размер на 30 000 лева от ищеца по банкова сметка на ответника. Прието е, че валидното наличие на всички съществени елементи на договора за заем за послужване, реален по своя характер не е доказано от ищеца, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен. Като обусловена от главната като неоснователен е отхвърлен и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 3 187,90 лева, дължима за периода 26.09.2011 г. – 10.10.2012 г
Касационно обжалване е допуснато по въпроса за за това кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл.240 ГПК и каква е доказателствената стойност на признанието на ответника.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е дал отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 24.06.2011г. по гр.д.№584/2010г., ІІІг.о. на ВКС, представено от жалбоподателя. В практиката са приема, че за да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора, като предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. Приема се, че признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти, като може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Посочва се, че ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
Въззивният съд неправилно е приел, че представените по делото копия от два боря вносни бележки – от 17.03.2009г. и от 27.04.2009 , обективиращи внасянето на суми от жалбоподателя по сметка на ответника по жалба и по иска, не могат да установят завършването на фактическия състав на внасянето, чрез реалното предаване на сумата в касата на банката, респективно отнасянето й по сметката на ответника, при направено от ответника съдебно признание, че е получил сумите. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, като настоящата инстанция постанови решение по съществото на спора.
По същество искът с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 30000лева е основателен и следва да бъде уважен . През април на 2009г. страните са сключили писмено договор за заем, според който заемодателят предава на заемателя сумата от 30 000 лева, която да му преведе по банкова сметка и която следва да бъде върната в срок до една година. При така обективираното съдържание на договора, задължението на заемодателя се явява изпълнено видно от представените по делото копия от два боря вносни бележки – от 17.03.2009г. и от 27.04.2009г. и признанието на ответника в отговора на исковата молба на неизгодния за него факт че сумата е получена. Няма твърдение, нито доказателства заетите парични средства да са върнати, поради което искът следва да бъде уважен изцяло със законните последици. В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че сумите са получени на друго правно основание, различно от твърдяното в исковата молба, но такова доказване не е налице.
Ответникът е в забава , считано от получаване на нотариална покана на 26.09.2011г., но искът по чл.86 ЗЗД не е доказан по размер, поради което следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 5 722,25 лева разноски за всички инстанции.
Предвид изложените съображения, съдът


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 14.07.2014г. по гр.д.№1469 / 2014г. на АС София, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. Ж. да заплати на А. Р. сумата 30 000 лева , предоставена от ищеца на ответника по силата на договор за заем, ведно със законната лихва считано от 10.10.2012 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 5 722,25 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. срещу Е. Ж. за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 3 187,90 лева, дължима за периода 26.09.2011 г. – 10.10.2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: