Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. София, 29 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 469 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на адв. С. Р. от САК, защитник на подсъдимия В. А. В., срещу решение на Софийския апелативен съд (САС) № 144 от 28.03.17 г, по ВНОХД № 191/2017 г, с което е потвърдена присъда на Софийския градски съд (СГС) от 28.11.16 г, по НОХД № 5071/2015 г, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.05.2015 г, в [населено място], без надлежно разрешително е разпространил / продал на Г. С. А. / високорискови наркотични вещества: прахообразно вещество с амфетаминови производни, разпределено в четири обекта, с общо тегло 3, 50 гр, възлизащо на обща стойност 105 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 във вр. с чл. 54 НК, е осъден на „лишаване от свобода”, за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, и глоба, в размер на 6 000 лв. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че осъждането почива на дадени под натиск и отречени в съдебната фаза показания на св. А. и св. З., че доказателственият анализ е извършен в отклонение от процесуалните изисквания, като е отдаден приоритет на доказателствата, обслужващи обвинителната теза, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия В. или за намаляване на наложеното му наказание. В съдебното заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли за снизхождение. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Направеното оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно. Осъдителната присъда и решението, което я потвърждава, са базирани на кредитираните показания на св. З. и св. А., опровергаващи версията на подсъдимия, изводима от неговите обяснения. Констатираните противоречия в показанията на цитираните свидетели / пред съда и на досъдебната фаза / са отстранени по предвидения за това ред, визиран в чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Правилно е дадена вяра на твърденията им от досъдебното производство, когато са разпитани пред съдия, в какъвто случай законосъобразността на проведените разпити може да се счита за гарантирана. По реда на разпознаването е изяснено, че лицето, което са назовали „Вечко” / В. /, е подсъдимият В.. САС е обсъдил направеното пред него и идентично с развитото пред ВКС оплакване за упражнен по отношение на свидетелката З. полицейски натиск, и правилно е приел, че не следва да се кредитира, доколкото липсват данни посочената свидетелка да е била застрашена от наказателно преследване. Гласните доказателства, приобщени чрез нейните показания и тези на св. А., не са единствените, които уличават жалбоподателя. В подкрепа на обвинителната теза са и данните от протокола за обиск, който е годно доказателствено средство, както и показанията на полицейските служители, участвали при разкриване на престъплението, възприели съществена част от инкриминираните събития. Основателно е оплакването, че е недопустимо да бъдат ползвани гласни доказателства, изводими от разпити на свидетели / на досъдебната фаза /, приобщени по метода „copy paste”. Вярно е, че, когато лицата са наблюдавали едно и също събитие, техните възприятия биха били сходни, но това не освобождава разследващия орган от задължението да проведе разпити поотделно на всеки от тях. Това е така, защото, на първо място, условие за процесуалната валидност на гласните доказателства е тяхното събиране да бъде извършено при условията и по реда на НПК, и на второ място, защото автентичността на съобщеното от свидетеля не може да бъде отделена от индивидуалните му способности да наблюдава и да възпроизвежда събитията, предмет на показанията му. По настоящето дело, не са ползвани показания, приобщени по метода „copy paste”, поради което въпросът за процесуалната им валидност, в случая, не стои. Ползвани са показанията на полицейските служители: св. С. и св. К. от съдебно заседание, проведени устно и непосредствено, тоест, съобразно правилата на НПК. Що се отнася до възражението на защитата, че св. А. е извършил престъпление, но не е привлечен към наказателна отговорност, то не може да бъде обсъждано в настоящето изложение, тъй като е известно, че повдигането на обвинение и предаването на съд е правомощие на прокуратурата, което е извън обхвата на съдебния контрол. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените релевантни факти обвързват подсъдимия с извършеното престъпление по чл. 354 а, ал. 1, пр. 5 НК и такава е възприетата правна квалификация. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като липсва такава процесуална възможност, а именно: не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, при която осъдителните съдебни актове се отменят и подсъдимият се оправдава поради това, че е осъден за деяние, което не съставлява престъпление. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на жалбоподателя е взета предвид завишената степен на обществената му опасност, изводима от предходните му осъждания. Отчетена е и степента на обществена опасност на извършеното деяние, която също е завишена / касае се за деяние, което уврежда човешкото здраве и крие сериозни рискове за живота на лицата, снабдяващи се с наркотични вещества /. По делото липсват обстоятелства, които биха имали значение в насока на смекчаване на наказателната отговорност на жалбоподателя, които са останали извън вниманието на инстанциите по същество. Ето защо, определеното наказание „лишаване от свобода”, за срок от две години и шест месеца, при „общ” режим, настаняване в затворническо заведение от открит тип, и глоба, в размер на 6 000 лева, се явява съответно на обстоятелствата по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК, тоест е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. С оглед на изложеното, искането за по-нататъшно смекчаване на наказанието е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 28.03.2017 г, по в.н.о.х.д. № 191/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: