Р Е
Ш Е Н И Е
№ 393
гр. София, 12
октомври 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
съдебно заседание на двадесет и пeти септември
две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА
ПАШКУНОВА
При
участието на секретаря Иванка
Илиева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Гроздан
Илиев.
дело №
418/2008 година.
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.
Образувано
е по касационен протест против решение
№
52/08.06.2009 г., постановено от Военно апелативния съд на Република България
/ВАС/ по в.н.о.х.д. № 46/2009 г., с което е потвърдена присъда № 8/26.02.2009
г. по н.о.х.д. № 8/2009 г. на Плевенския военен съд /ПВС/.
С
протеста е релевирано допуснато нарушение на закона –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
В
съдебното заседание представителят на Върховна касационна прокуратура, по
съображения за незначителност на деянието, не поддържа протестът .
Подсъдимият
и неговия з. , считат, че при постановяване на решението не е допуснато претендираното нарушение на закона, поради което протестът
не следва да се уважава.
Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните,
провери въззивното решение и в пределите на
правомощията по
чл.
347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С
потвърдената от ВАС присъда № 8/26.02.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 8/2009
г. ПВС е признал подсъдимият лейтенант И. В. И. за невинен в това:
-за
времето от 00, 00 ч. на 05.12.2007 г. до 21, 00 ч. на 09.12.2007 г. като
курсант в НВУ „В. Левски” – Велико Търново да се е отклонил от задължения по
военна служба по измамлив начин, като представил на капитан М. С. Р. – командир
на 13 курсантска рота на НВУ „В. Левски” – Велико Търново неистински официален
документ, служебна бележка от отделение по трансфузионна
хематология при МОБАЛ „Д–р Ст. Черкезов” АД – гр. В., удостоверяваща неверни
обстоятелства, а именно, че на 26.11.2007г. е дарил безвъзмездно кръв и има
право на два дни домашен отпуск, въз основа на който документ е бил пуснат в
домашен отпуск за 5 дни на основание Заповед № 1208/04.12.2007 г. на Началника
на НВУ „В. Левски” – Велико Търново и Заповед № 0410/19.11.2001 г. на Началника
на Главния щаб на сухопътните войски и извършеното не съставлява по - тежко
престъпление, затова на основание чл. 9, ал. 2 НК го оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 383, ал. 1 НК-поради явната незначителност на
обществената опасност на извършеното деяние.
Касационният
протест е неоснователен. Макар да не се поддържа в съдебно заседание, с оглед
изискването на чл.293 НПК следва да бъде разгледан по същество.
Претендираното с протеста нарушение по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК не се оправдава от фактическа и правна
страна.
При
установените фактически положения, относно инкриминираното деяние и личността
на подсъдимият, направените от въззивния съд изводи
за несъставомерност на извършеното не са
незаконосъобразни.
Не
противоречи на закона, разбирането на въззивната
инстанция, че в конкретното му проявление, деянието на подсъдимият само
формално осъществява признаците на състава по чл.383, ал.1 НК, тъй като
обществената опасност на извършеното е явно незначителна. Този извод е направен
след съвкупна оценка на всички обстоятелства, относими
към фактическият състав на деянието и тези за личността на подсъдимият, като
негов извършител.становено е, че инкриминираното
деяние е извършено по време когато подсъдимият, като курсант е преминавал
обучението свързано с подготовката му за изпълнение на функционалните
задължения, произтичащи от кадровата военна служба. Или на този етап при
подсъдимият все още не е завършен процесът на формиране на качествата,
характеризиращи военнослужещия от командирския състав на армията. Присъщите за
младите пълнолетни увлечение и лекомислие, са водещи в тяхното поведение, каквото
е било и това на подсъдимият. Стореното от него е типичен пример на
недооценяване последиците от деянието извършено в обстановка, изискваща
съвършено друг тип поведение. Въззивният състав
правилно е съобразил, че от съществено значение за определяне степента на
обществен опасност е и частта от която е извършено отклонението от военна
служба, както и направения извод, че необходимата за съставомерност
на деянието степен на обществена опасност би била налице, ако деянието бе
извършено, чрез напускане на поделение, където се поддържа постоянна бойна
готовност. К. е взел предвид и останалите обстоятелства, характеризиращи
инкриминираното деяние, а именно, че неговото извършване не е довело до
нарушения на учебния процес и носенето на вътрешната служба, отклонението е за
период от време през който местопребиваването му е било известно на
командването на военното учебно заведение, както и с оглед на това, че
характеристичните данни за подсъдимият, включително и след производството му в
първо офицерско звание, са много добри, съдът обосновано е приел, че от
деянието не са настъпили вредни последици, изискуеми
за неговата съставомерност. На този извод не могат да
се противопоставят неподкрепени с доказателства, но претендирани с протеста данни за това, че деянието е
извършено от подсъдимият, като офицер и съпроводено с настъпване на съставомерни последици, характеризиращи изискуемата
от закона степен на обществена опасност. В тази част, както протеста, така и
отразеното в особеното мнение са мотивирани със съображения, които по принцип
характеризират отклоненията от военна служба по чл.383, ал.1 НК, като деяния с
по-висока степен на обществена опасност от типичните случай обхванати от
състава на чл.381 НК. Възприемането на тези съображения означава неприложимост
на чл.9, ал.2 НК, при деяния формално осъществяващи основния или квалифицирани
състави на отклоненията от военна служба, каквато идея законодателно не е обективирана в материално правните наказателни норми,
уреждащи съставите на военните престъпления. Ето защо, при конкретно
установените фактически положения, настоящият състав не споделя и разбирането
изразено с протеста, за необосновано широко приложение на разпоредбата на чл.9,
ал.2 НК. Щом като са налице фактическите основания, обосноваващи правния извод
за малозначителност на деянието, съдът е длъжен да
направи изводът за несъставомерност и по този начин
да не допусне, неоснователно реализиране на наказателната отговорност по
отношение на извършители на деяния, формално съдържащи признаците на престъпен
състав, в случай като настоящия, които при други обстоятелства действително
имат висока степен на обществен опасност, съобразена по начало от законодателя
с предвидените в санкционната част на състава
наказания, за извършителите на престъплението.
Понеже в
случая реално липсва обществена опасност, обективирана
в степента, присъща на типичните случай на престъпленията по чл.383НК,
касационната инстанция също счита, че поради своята малозначителност
извършеното деяние е несъставомерно. Следователно, то
не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 НК, поради което протестираното
решение следва да остане в сила.
По
изложените съображения и като съобрази, че не е допуснато поддържаното с
касационния протест нарушение, Върховния касационен съд, второ наказателно
отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р
Е Ш И:
Оставя в
сила решение № 52/08.06.2009 г., постановено от Военно - апелативния съд на
Република България по в.н.о.х.д. № 46/2009 г., с което е потвърдена присъда №
8/26.02.2009 г. по н.о.х.д. № 8/2009 г. на Плевенския военен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.