5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 12 град София, 12.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................. и в присъствието на прокурора Пенка Маринова ............................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 2019 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Монтана против присъда от 16.09.2013 год. по в.н.о.х.д. № 111/ 2013 год. на Окръжен съд - Монтана, с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на нарушението на материалния закон. Претендира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия Т. М. П. (адвокат Н. Г.) изразява становище за потвърждаване на оправдателната присъда на въззивната инстанция и отхвърляне на касационния протест като неоснователен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда от 16.09.2013 год. по в.н.о.х.д. № 111/ 2013 год. Монтанският окръжен съд отменил осъдителна присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 766/ 2011г. на Ломския районен съд, пети наказателен състав в частта, с която подсъдимият Т. М. П. бил признат за виновен в престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК и го признал за невинен в това, на 09.03.2009 г. в [населено място], пред нотариус съзнателно да се е ползвал от документ с невярно съдържание – Протокол от 29.12.1997 г., като за неговото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по това обвинение. Окръжният съд изменил, на основание чл. 337, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, първоинстанционната присъда, като освободил подсъдимия Т. М. П. от наказателна отговорност за извършеното от него в периода 10 – 12.03.2009 г. в [населено място] продължавано престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и на основание чл. 78а от НК му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева. Касационният протест е основателен. Разглеждайки обвинението по чл. 316 от НК въззивният съд изложил правилни съображения, че инкриминираният документ бил неистински, но направил незаконосъобразни правни изводи за извършеното престъпление. Окръжният съд приел, че обвинението срещу подсъд. Т. М. П. било несъставомерно от обективна страна, тъй като имало несъответствие между текстовото изписване на обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Защото прокуратурата определила документа като такъв с невярно съдържание, какъвто задължителен елемент липсвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК, където предмет на престъпление били само неистинските документи. Изводът е неверен. Съдът може да оправдае подсъдимия само когато установи, че инкриминираното му поведение не реализира състав на престъпление или е инкриминирано поведение, което не е извършено на конкретно обозначеното място и време. Монтанският окръжен съд е бил длъжен да съобрази допуснатото на досъдебното производство отстранимо процесуално нарушение и да се възползва от правомощието по чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК да върне делото на фазата на „действия на прокурора след завършване на разследването”, вместо да оправдава подсъдимия. Мотивите към въззивната присъда съдържат фактическа обстановка, според която в качеството на ликвидатор на кооперация „Л.-94” подсъдимият П. представил на 09.03.2009 г. пред нотариус с рег. № 577 на Нотариалната камара протокол от 29.12.1997 г., въз основа на който (и на други документи) се снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, който продал на следващия ден. Инкриминираният документ (копие, л. 170, т. ІІ от д.п.) сочел като издател тричленна комисия по §29 от ЗИДЗСПЗЗ, но не бил подписан от един от членовете му, като на мястото на починалата на 04.06.1998 г. В. Г. подпис положил друг от членовете – свид. Б. Ц.. Тъй като отразеното в протокола волеизявление не било на тричленната комисия, а само на част от органа документът бил неистински и бил изготвен на неустановена по-късна дата от означената. В протокола било отразено, че на земеделска кооперация „Л.-94” се предавал целия първи етаж от административна сграда в [населено място]. Комисията всъщност издала два протокола от 29.12.1997 г., подписано от всички членове (свид. Ц., Г. и И. Т.), според които първият етаж от административната сграда (на бивше АПК, [населено място]) се предоставял на две земеделски кооперации: „Л.-94”, с управител свид. Н. Б., (копие, л. 161, т. ІІ от д.п.) и на „П.”, с управител свид. К. К. (копие, л. 160, т. ІІ от д.п.), като кооперациите разпределили помежду си ползването на помещенията. След промени в регистъра управител на „Л.-94” станал подсъдимият Т. М. П.. Доказателствата по случая представят инкриминирания документ за неистински, а в приложното поле на чл. 308 от НК (повдигнат в обвинение) попадат неистинските официални документи. Неправилното съждение на обвинителната власт за характеристиката на документа (че е с невярно съдържание) не може да доведе до несъставомерност на деянието, както неправилно е посочил окръжният съд в мотивите си. Отново там той е приел документа за неистински, но не го е свързал с логично умозаключение спрямо повдигнатото обвинение и поведението на подсъдимия. Следователно съдът е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от НК. Позовал се е на тълкуването на нормата, дадено с ППВС № 3/ 1982 г., според което за неистинските документи е без правно значение дали са с вярно или с невярно съдържание, но същевременно верността на посочените в документа обстоятелства са послужили за изграждането на решаващите правни изводи за оневиняване. Като последица от незаконосъобразното оправдаване по това обвинение съдът е освободил подсъдимия П. от наказателна отговорност по второто обвинение (чл. 313, ал. 3, във вр. с чл. 26 от НК), след като формално не е била налице пречката по чл. 78а, ал. 7 от НК при съвкупност между двете престъпления. Наложителна е цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В мотивите си съдът без нeобходимата прецизност е смесил протоколите от 29.12.1997 г., като е обсъдил протокола с предоставен част от етажа на земеделска кооперация „Л.-94”, а не действително инкриминирния документ от същата дата, според който целият етаж бил предоставен на кооперацията. Неизвестно по какви съображения въззивният съд е намесил разпоредбата на чл. 311 от НК, но не е отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на прокурора, тъй като обвинението по чл. 316, във вр. с чл. 311 от НК е по-тежко наказуемо престъпление и не е било повдигано по делото. Неизяснени по делото са останали и въпросите, свързани със субективната страна на извършените от подсъдимия Т. М. П. документни престъпления. Правните изводи на Монтанския окръжен съд по приложението на чл. 308 от НК са незаконосъобразни и постановената присъда подлежи на цялостна отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане на стадия „действия на съдия-докладчика” на първоинстанционния съд, който да съобрази предпоставките по чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК и дали не е допуснато отстранимо нарушение, свързано с начина на повдигане на обвинението и правната характеристика на инкриминирания документ. На отмяна подлежи и присъдата на районния съд. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 16.09.2013 год. по в.н.о.х.д. № 111/ 2013 год. на Окръжен съд – Монтана и присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 766/ 2011г. на Районен съд – Лом, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.