Р Е Ш Е Н И Е   №  240   София,  11 юни 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....двадесети май....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора ….АНТОНИ ЛАКОВ...........….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 211 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. П. И. и К. К. Й., подадени чрез защитниците им, срещу решение № 14/ 26.01.2009 г. по внохд № 393/08 . на Варненския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия К не се сочат касационни основания и не са изложени доводи за незаконосъобразност на решението. В съдебно заседание защитата твърди, че са допуснати процесуални нарушения, довели до неправилното осъждане на Й. , без да ги конкретизира по съдържание. Прави искане подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата на подсъдимия А също не се сочат касационни основания. Съображенията са, че версията на подсъдимия не е изследвана, обвинението не е доказано по несъмнен начин и поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Гражданският ищец и частен обвинител П. не се явява и не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С решението на въззивния съд е потвърдена изцяло присъда № 46/ 21.04.2008 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимите са признати за виновни в това, че на 13.11.2005 г. като съизвършители извършили грабеж на вещи на стойност 224 лв., собственост на Т. П. , като му причинили средна телесна повреда и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК са осъдени, съответно Й. на шест години лишаване от свобода, а И. на шест години и шест месеца лишаване от свобода. Осъдени са да заплатят на Т. П. обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на 112 лв. и за неимуществени вреди в размер на 2500 лв.   Жалбите са неоснователни. Доводите в жалбата на подс. И. са в подкрепа на тезата му за недоказаност на авторството на престъплението. Изтъква се, че не е разпознат от пострадалия и по тялото му не са установени следи от травми и увреждания, което говори, че той не може да е нанасял удари на пострадалия и не е участвал в инкриминираното деяние. Съображенията, изложени в съдебно заседание от адв. М, като з. на подс. Й. се свеждат до това, че по делото са събрани само косвени доказателства, от които не се установява по несъмнен начин авторството, както и че не е обсъдена версията на подсъдимите. Върховният касационен съд намира възраженията за неоснователни. Варненският апелативен съд, по жалби на подсъдимите с доводи за необоснованост на присъдата, е извършил цялостна проверка на атакувания съдебен акт. Приел е, че по делото са събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства и ги е подложил на повторна, внимателна и всеобхватна проверка. Стигнал е до извод за липса на преки доказателства за авторството на престъплението, поради което е анализирал всеки един от доказателствените източници- свидетелските показания, обясненията на подсъдимите, експертните заключения и съдържанието на протоколите от огледите на местопроизшествието, на лекия автомобил на подсъдимите, от претърсването и изземването в квартирата им и от личния им обиск. От данните, съдържащи се в показанията на свидетелите П, Н. , З. , С. , Б. , П. и Т. , интерпретирани добросъвестно и без извращаване на действителния им смисъл съдът е извел фактическите си констатации за местонахожданието на двамата подсъдими в нощта на 12.11.2005 г. в дискотеката, в която е бил и пострадалия, за напускането й от последния и веднага след него и от подсъдимите, за нанесения на П. побой и отнемането на инкриминираните вещи, както и за всички обстоятелства по оттеглянето на И. и Й. с лекия автомобил- червен “Форд Ескорт”, последвалата му повреда, опитите им да намерят начин да го поправят и обстоятелствата по задържането ми. Съдът е съпоставил така установените чрез свидетелските показания обстоятелства с факта, че мобилният телефон е намерен укрит от И. в квартирата му, с факта, че върху батерията на телефона е установен негов пръстов отпечатък, с факта, че при личния му обиск е намерена сума, близка по стойност с отнетата от пострадалия, както и с факта, че по външната с. на дланта на Й. са констатирани травматични увреждания, добре отговарящи да са получени от ударите по главата на пострадалия и е мотивирал обстойно решението си, че посочената верига от косвени доказателства сочи на единствения възможен извод за авторството на престъплението от двамата подсъдими. Варненският апелативен съд е отделил внимание и на обясненията на касаторите и изложена от тях версия за събитията през нощта на престъплението, като е изложил съображения защо я намира за недостоверна. Обсъдил е на възраженията, идентични по съдържание с тези в касационната жалба на И. и ги е отхвърлил като неоснователни с аргументи, които тази инстанция споделя изцяло. Обстоятелството, че пострадалият не е разпознал нападателите си, а И. няма травматични наранявания не изключва авторството на подсъдимите, установено от съда въз основа на обективния и пълен анализ на останалите доказателства по делото. Фактите по делото сочат, че по-голямата част от ударите върху пострадалия, причинили му телесното увреждане са нанесени с ритници, което обяснява защо по тялото на И. не са констатирани следи от побоя, каквито са налице по ръката на подсъд. Й. , реализирал юмручния удар в главата на П. Настоящият касационен състав намери, че фактите по престъпната дейност и авторите на деянието са установени от контролираната инстанция при спазване на процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, а решението съдържа отговор на направените възражения и причините, поради които те са отхвърлени като неоснователни, както повелява разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК. Липсва основание за отмяна на решението или за оправдаване на подсъдимите. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/ 26.01.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 393/2008 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: