О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 394 гр.София, 05.08.2020 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 511 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по подадената от Г. Н. А. и Г. А. А., чрез пълномощника им адв. А. Ч. от САК, касационна жалба против въззивното решение № 3805 от 28.05.2019 год. по гр. д. № 3286/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстационното решение от 9.07.2008 год. по гр. д. № 9188/2005 год. на Софийски районен съд в частта, с която по предявения от Л. С. П. срещу Г. и Г. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, след приемане за установено, че ищцата Л. П. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се на втория етаж, вх. „Б” в сградата на ЖСК „Златен век”, бл. 14 в [населено място], район „О. ”, [улица], състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, антре, два балкона, с обща площ 103 кв. м., при посочените съседи, с принадлежащото мазе № 25 с площ 3.77 кв. м., и таван № 25 с площ 5.62 кв. м., с припадащите се 2.522 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо имоти № № *, *, *, * и *, парцел * от кв. * по плана на „О. ”, [населено място], ответниците, сега касатори – Г. Н. А. и Г. А. А. са осъдени да й предадат владението на този имот. Касаторите поддържат оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон – районният съд не се е произнесъл с установителен диспозитив за правото на собственост на ищцата Л. П., което не е доказано, а с влязлото в сила на 29.01.2018 год. решение по гр. д. № 1619/2015 год. на Софийски апелативен съд изкупуването на 1/2 ид. ч. от апартамента е при условие ищцата да им заплати определената сума, което условие не е изпълнила и извън предвидения в закона срок. Считат, че съдът е следвало да спре производството по делото за изясняване на въпроса за изпълнение на задължението на ищцата по постановеното изкупуване. В приложеното изложение касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са формулирали процесуалноправни въпроси, свързани най-общо с предпоставките за уважаване на ревандикационния иск за целия имот при данните, че за 1/2 ид. част от имота легитимацията на ищцата е обусловена от изпълнение на предвидено във влязло в сила решение отлагателно условие, респ. за наличие на основания за спиране на производството по делото. Сочи се и противоречи с разясненията в ТР № 5 от 12.12.2016 год. по т. д. № 5 /2014 год. на ОСГТК на ВКС, което обосновава релевиране на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищцата Л. С. П., ответник по касационната жалба, в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК. По релевираните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното: За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд приел, че ищцата Л. П. и В. К. са наследници на починалия на 9.06.1998 год. техен баща С. К. и по наследство са придобили при равни квоти притежавания от него апартамент в ЖСК „Златен век”, предмет на сделката по нот. акт 59/2000 год., с която В. К., лично и като пълномощник на сестра си Л. П. го е продал на ответниците Г. и Г. А.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че продавачът В. К. не е бил упълномощен от сестра си да продаде нейната 1/2 ид. ч. от апартамента, тъй като описаното в нотариалния акт пълномощно не е съществувало. Липсата на представителна власт, както и липсата на потвърждаване на действията на мнимия представител обосновава извод за недействителност на покупко-продажбата в тази й част, поради което и не са породени нито облигационни, нито вещни права в полза на купувачите по отношение на собствената на ищцата 1/2 ид. ч. от апартамента. В тази част и позоваването на ответниците на придобивна давност е неоснователно, поради липсата на изтекъл давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. В останалата част, с която братът В. К. се е разпоредил със своята 1/2 ид. ч., сделката е породила вещнотранслативен ефект, като съдът е зачел влязлото в сила на 29.01.2018 год. решение по гр. д. № 1619/2016 год. на САС, с което тази разпоредена 1/2 ид. ч. е предмет на изкупуване по уважения иск на Л. П. по чл. 33, ал. 2 ЗС. Постановено е встъпването й в правата и задълженията на купувачите по сделката, при условие да им плати сумата 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. При липса на възражения във връзка с този въпрос, съдът приел, че следва да зачете решението по чл. 33, ал. 2 ЗС на основание чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, респ. чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, с оглед на което направил извод за легитимацията на ищцата и по отношение на тази 1/2 ид. ч. от апартамента. С оглед наличието и на другите предпоставки на ревандикационния иск – имотът се намира във фактическата власт на ответниците, без да имат правно основание за това, същият е уважен за целия имот. При данните по делото за влязлото в сила решение по гр. д. № 1619/2016 год. на Софийския апелативен съд, с което е допуснато изкупуване на 1/2 ид. ч. от имота по иска на Л. П. срещу купувачите по нот. акт № 59/2000 год., под отлагателното условие да им заплати сумата 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане в сила на решението – 29.01.2018 год., съществували към момента на провеждане на откритото съдебно заседание на 20.03.2019 год., в което спорът по ревандикационния иск е решен, поставеният в изложението на касаторите въпрос за предпоставките за уважаване на ревандикационния иск за целия имот в тази хипотеза се явява относим, доколкото предполага отговор на въпросите относно настъпване, респ. зачитане на правните последици на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза на изтекъл срок по чл. 33, ал. 3 ЗС. По въпроса за последиците от неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от апартамента, като част от легитимацията на ищцата за собственик, настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само в тази му част в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед липса на съдебна практика. В останалата част не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – настоящият състав не констатира противоречие с т. 2 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС относно недействителността на сделката по отношение на разпоредената без представителна власт 1/2 ид. ч. от имота. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3805 от 28.05.2019 год. по гр. д. № 3286/2008 год. на Софийски градски съд, в потвърдителната му част по иска по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от описания апартамент в [населено място], по касационната жалба на Г. Н. А. и Г. А. А., чрез пълномощника им адв. А. Ч. от САК, като в останалата му част НЕ ДОПУСКА касационно обжалване. Указва на касаторите Г. Н. А. и Г. А. А. в едноседмичен срок от съобщението до пълномощника им адв. А. Ч. от САК да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 183.50 лв. /сто осемдесет и три лева и 50 ст./, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: