6 Р Е Ш Е Н И Е №. 38 София, 16 юли 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 71/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от подсъдимия Е. Р., срещу въззивно решение № 48 от 08.12.2017г. на Военно-апелативен съд, постановено по внохд № 32/17г. В жалбата се релевират доводи в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, с указания по приложението на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата изразява становище за частична основателност на жалбата. За неоснователни намира доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Счита оплакването за явна несправедливост на наказанието за основателно. Изразява становище, че са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, което обуславя намаляване размера на наложеното наказание. Подсъдимият Е. Р. и защитникът му адв.П. П., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 11 от 15.05.2017г., постановена по нохд №325/16г., Софийски военен съд е признал подсъдимия Е. М. Р. за виновен в това, че на неустановена дата и място придобил и държал до 11,20 часа на 22.04.2016г. в [населено място], общ.Е., обл.Велико Търново до дом № 32 в населено място, в л.а. /марка,модел/ с ДК [рег.номер на МПС] , боеприпаси за огнестрелно оръжие и пиротехнически изделия, без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 48 от 08.12.2017г., постановено по внохд № 32/17г., Военно-апелативният съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима и основателна. В жалбата оплакванията на касатора са изложени в няколко пункта, като липсва диференцираност на относимостта им към релевираните касационни основания. Съдържанието им обаче сочи на такива с акцент за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. На първо място, следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.246 от НПК и липсата на съответност между предмета на инкриминираното с обвинителния акт престъпление и това, за което подсъдимият е привлечен като обвиняем на досъдебното производство. Това оплакване е било релевирано и пред въззивния съд, който аргументирано го е отхвърлил, като правилно е приел, че предявеното на подсъдимия обвинение досежно инкриминирания предмет е ясно и точно формулирано. Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Съдът се произнася в рамките на възведеното от прокурора обвинение. Фактите относно претендираното от обвинителната власт престъпление се посочват в обстоятелствената му част, която следва да съдържа описание на времето, мястото, начина на извършване на престъплението. В конкретния случай, тези изисквания изцяло са съобразени при изготвяне на обвинителния акт. В обстоятелствената му част подробно са описани времето и мястото на упражняване на фактическата власт по отношение на инкриминираните боеприпаси за огнестрелно оръжие и пиротехнически изделия, техният вид и количество, обстоятелствата, при които те са установени, къде са намерени и как са съхранявани и пр., като са мотивирани изчерпателно всички елементи от състава на престъплението по чл.339 от НК и са запълнени с конкретните факти от делото. Споделя се приетата от въззивния съд неоснователност на твърдението на защитата, че подсъдимият не се е защитавал срещу инкриминираното му с обвинителния акт обвинение за съответните боеприпаси и пиротехнически средства. Последното му предявено обвинение на досъдебното производство е на 14.11.2016г., като от постановлението за повдигане и предявяване на обвинението е видно, че е налице идентичност с предмета на обвинението, възведено с обвинителния акт. Основателно обаче е възражението на защитата за липсата на яснота в съдебните актове - първоинстанционна присъда и въззивно решение, относно предмета на престъплението, за който подсъдимият е признат за виновен. На основание чл.305, ал.4 от НПК изискванията към диспозитива на присъдата са да съдържа точен, ясен и синтезиран отговор на въпросите по чл.301, ал.1 от НПК. Тази разпоредба, и по-точно точка втора, изисква при осъдителна присъда сред реквизитите на диспозитива да е посочена и правната квалификация на деянието, за което подсъдимият е признат за виновен. Това означава, че следва да се конкретизира под коя разпоредба от особената част на Наказателния кодекс трябва да се подведе извършеното деяние. Достатъчно е да се отразят словесно и цифрово законовите признаци на престъпния състав, очертан в диспозицията на съответната норма на НК, а конкретно приетите за установени фактически положения, включени в предмета на доказване, да бъдат изложени в мотивите на съдебния акт. Конкретиката на настоящия казус сочи, че в диспозитива на първоинстанционната присъда е отразено словом – придобиване и държане от подсъдимия на „боеприпаси и пиротехнически изделия”. С оглед на горното това не би обусловило процесуално нарушение, ако мотивната част на присъдата съдържаше ясни и безусловни изводи, индивидуализиращи предмета на инкриминираните изпълнителни деяния. Първата инстанция в мотивите си е изложила възприетата от нея фактическа обстановка, отговорила е на възраженията на страните, като по този начин е дала и своята оценка на доказателствената съвкупност, но е направила правни изводи, отново в хипотезата на обобщеност и липсата на каквато и да било индивидуализация в рамките на инкриминирания предмет на обвинението. Тези изводи са възприети изцяло от въззивния съд, при това по същия декларативен начин, без необходимата детайлност и аргументация. Подобно поведение въззивният съд би могъл да си позволи, ако първоинстанционните мотиви бяха съответни от към съдържание. Недопустимо е единствено да се направят изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339 от НК, а е необходимо да бъдат изложени мотиви относно съставомерните елементи. Изводите по правото следва да са резултат на фактическите данни, установени от въззивния съд. В настоящият казус сред фактическите констатации въззивната инстанция е приела за установено, че в автомобила, управляван от подсъдимия са намерени редица - оръжия, боеприпаси и пиротехнически средства, както и е възпроизвела изводите на балистичната експертиза, предмет на чието изследване са били. Задължение на решаващите инстанции/ което не е изпълнено/, е след задълбочен анализ на доказателствената съвкупност да установят по безспорен начин пряко правно релевантните факти, сред които са и тези относно установяването на инкриминирания предмет на престъплението. В случая мотивите на въззивния акт и по-точна частта, касаеща фактическата обстановка не дават основание да се направи извод, кой е предметът на престъплението, приет за установен от съда, предвид липсата на изводи по този въпрос. Възможността за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е само в рамките на предмета на инкриминираното обвинение, и то при безспорна доказаност на всички елементи от престъпният състав на чл.339 от НК. В случая дори относно инкриминираните боеприпаси - 10 броя патрони калибър 5,6мм, представляващи боеприпаси, предназначени за късо и дълго нарезно оръжие, съдът е констатирал такива, които са негодни за стрелба - 4 бр., но липсват изводи дали следва да се включат в предмета на престъплението и защо. Предметът на престъплението, за което подсъдимият следва да носи наказателна отговорност е необходимо да бъде обективиран в изводите по правото и по-точно досежно признаците от обективната страна на престъплението. Противното води до възможност за предположения и различни интерпретации. Принципно тази необходимост е във връзка с проверка правилността на изводите относно съставомерност на деянието, досежно квалификацията на деянието - евентуални възможности за приложението на привилегирован състав или друга преквалификация на деянието, така и по отношение индивидуализацията на наказанието. Впрочем мотивираността на съдебния акт, изисква от решаващите инстанции да изложат мотиви не само относно предмета на престъплението, но и касателно останалите съставомерни признаци. Горното сочи на допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на съществените и отстранимите, като въззивната инстанция е следвало да го отстрани, а не да го инкорпорира. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по останалите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, попречили за разкриване на обективната истина. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на Военно - апелативния съд да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Изложеното по-горе сочи на липсата на мотиви на въззивния акт, тъй като такава е налице не само когато напълно липсват такива, но и когато те са формални и незадълбочени в степен, че не дават възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и по правото. Всичко това обуславя наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивното решение на Военно-апелативния съд следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят посочените по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, каквито правомощия притежава въззивната инстанция, която освен контролна е и по същество на делото. Също така следва да се извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, който да доведе до фактическа обстановка, обезпечаваща правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 48 от 08.12.2017г., постановено по внохд № 32/2017г. по описа на Военно-апелативен съд. ВРЪЩА делото на Военно – апелативния съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: