Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * правомощия на въззивната инстанция * неправилна правна квалификация

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

С., 30.10.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

с участието на секретаря К.Дали
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1091 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 1299 от 19.07.2012г. по въззивно гражданско дело 578/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав, с което е обезсилено, на основание чл.270,ал.3,изр.трето ГПК, решението от 27.10.2010г. по гр.д.№ 3839/2008г. на Софийски градски съд, ГО, 15 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Касаторът се позовава на всички предвидени в чл.281,т.3 ГПК основания, като счита, че в случай на дадена от първоинстанционния съд неправилна квалификация на иска, решението му би било неправилно, а не недопустимо. Поради това САС не е имал право да го обезсили, а е следвало да се произнесе по правото, което според определената от него приложима правна норма е действителният предмет на спора. Иска се отмяна на решението и връщане делото на САС, който да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор, така както той е очертан от твърденията на ищеца.
В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, а насрещната страна-ищецът И. И. счита, че при изяснена по спора фактическа обстановка, няма пречка ВКС да се произнесе по съществото на спора. Всяка от страните претендира заплащане на разноските.

Върховният касационен съд, състав на ТК, Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. П. И. против [фирма] иск, квалифициран по чл.19 ЗАПСП за заплащането на сумата 44 000лв.-незаплатено авторско възнаграждение за съставяне на инвестиционни проекти. Приел е, че е сезиран с иск по чл.19 ЗАПСП, регламентиращ правото на автора да претендира възнаграждение за използване на създадено от него произведение. Мотивирал е, че проектите са изработени в рамките на трудовото правоотношение по смисъла на чл.41,ал.1 ЗАПСП, тъй като възлагането на проектирането е функция на длъжността, заемана по трудовия договор и работодателят има изключително право без разрешение на автора, и без заплащане на възнаграждение, да използва създаденото произведение за свои цели /чл. 41,ал.2 ЗАПСП/. Поради това е счел за неоснователен иска по чл.19 ЗАПСП и посочил, че единствената възможност за ищеца е да поиска определяне на допълнително трудово възнаграждение по реда на чл.41,ал.3 ЗАПСП.
Въззивният съд е приел, че решението е недопустимо. Този порок на решението е аргументиран с анализа на обстоятелствената част на исковата молба, от която следвало, че съдът е сезиран с иск по чл.41,ал.3 ЗАПСП за заплащане от работодателя на допълнително възнаграждение, извън получаваното от трудовото правоотношение поради непостигнато между страните съгласие в този смисъл. САС е посочил, че с оглед на очертаните в исковата молба и поддържани в хода на производството фактически твърдения, търсеното от работодателя възнаграждение следва да се квалифицира като упражняване на регламентираното в специалната разпоредба на чл.41,ал.3 ЗАПСП право на„допълнително възнаграждение“. Приел е, че поради нееднаквост на фактите по разгледания по чл.19 ЗАПСП иск и действително претендираното право, и независимо, че първоинстанционният съд коментирал част от елементите на фактическия състав на чл.41,ал.3 във вр. с ал.2 ЗАПСП, въззивният съд не може да се произнесе за пръв път по иска, който ищецът е предявил. С оглед на тези изводи, решението е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.
С определение № 475 от 28.05.2013г. съставът на ВКС допусна касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, разрешен в обжалваното решение: за правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.
Становището на САС по процесуалноправния въпрос за правомощията му като въззивна инстанция при извод за неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, не е съобразен с трайно установената съдебна практика, към която настоящият състав се присъединява - постановените по реда на чл.290 ГПК решения, посочени в определението по чл.288 ГПК, както и Решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о.
В цитираните решения последователно е застъпено становището, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Недопустимо е решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран-когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, невъведени от страната, в който случай е разгледан иск на непредявеното основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението.
Въззивното решение противоречи и на задължителното за всички съдилища указание, дадено с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на процесуалния кодекс от 2007г.: правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право; когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви.
В обжалваното решение е прието, че спорът има друга правна квалификация от посочената от първоинстанционния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане на основание чл.270,ал.3, изр.трето ГПК, вместо да даде собствено разрешение и се произнесе съобразно приетата от него правна квалификация и изложи собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора.
Като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде върнато за ново разглеждане от апелативния съд за произнасяне по спора. Искането на ответника по касация за постановяване на решение по съществото на спора от ВКС е неоснователно, тъй като спорното право не е предмет на решението на въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото, на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на страните за разноските за производството пред Върховния съд.
Мотивиран от горното, и на основание чл.293,ал.2 във вр. с чл.281,т.3 ГПК и чл.293,ал.3 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :


Отменя Решение № 1299 от 19.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 578/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.