3 Р Е Ш Е Н И Е № 627 София, 08.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 176/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н.М. от[населено място] чрез пълномощника му адв. Г. К. от Бургаската АК срещу въззивно решение № ІV-175 от 22.Х.2008 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д.№ 548/2008 г., с което е оставено в сила решение № 48 от 1.ІV.2008 г. на Айтоския районен съд по гр.д.№ 559/2007 г. за отхвърляне на иск за сумата 2800 лв обезщетение за ползване на семейното жилище, предявен срещу бившата му съпруга К. С. М.. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответницата К. С. М. счита жалбата за недопустима и неоснователна. С определение № 604 от 4.VІ.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 176/2009г. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за ползване на имот на бивш съпруг, предоставен като семейно жилище, когато не е изпратена покана за плащане на такова, по който Б. окръжен съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – Тълкувателно решение № 82/28.ІІ.1975 г. по гр.д.№ 74/1974 г. т.3 б.”в” на ОСГК на ВС на РБ, постановено при действието на ЗУС(отм.) – основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. В обжалваното решение Б. окръжен съд е отговорил отрицателно на този въпрос, което е обусловило отхвърляне на претенцията. Настоящият състав на ВКС на РБ намира, че за да възникне задължение за обезщетение на ползващия собственото на бившия съпруг жилище не е необходимо да се отправя покана. Такава е необходимо да се изпрати на съсобственика съгласно чл.31 ал.2 от ЗС. Когато при прекратяване на брака семейното жилище, собственост на единия съпруг или на негови близки, е предоставено временно на другия съпруг, между собственика на жилището и съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения. Не се дължи наем за лицата, които имат право на издръжка от собственика.(чл.26 от Закона за наемните отношения в сила до 1.VІ.1996 г. отменен с Д.в. бр. 44 от 21.V.1996 г. с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост -ЗОбС). Посоченият общ правен принцип не може да се приеме, че е загубил своето действие с отмяната на нормативния акт, тъй като той касае регламентация за отдаване под наем на жилища и други помещения собствени на гражданите – глава ІV на ЗНО и поради това не е възпроизведен в новия ЗОбС. В приложение на правилото на чл. 26 от ЗНО е и т.3 б.”в” на Тълкувателно решение № 82 от 28.ХІ.1975 г. по гр.д.№ 74/1974 г. на ОСГК на ВС на РБ. При така формулирания отговор на поставения въпрос по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, обжалваното решение на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена претенцията на ищеца Б. М. срещу бившата му съпруга К. М. е неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Установено от фактическа страна по делото е, че на ответницата К. М. е предоставено ползването на семейното жилище в[населено място], в което тя се е настанила с детето от брака на страните на 27.V.2005 г. и го е предала на ищеца на 6.ХІІ.2007 г. след завеждане на настоящото дело. Процесния апартамент е собственост при равни права на ищеца Б. М. и първата му съпруга Ж. Д. А., видно от решение № 168 от 10.І.2006 г. на Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 570/2005 г. Според заключението на вещото лице Й. П. обезщетението за ползването на целия апартамент за процесния период от време от 27.V.2005 г. до 27.ХІ.2007 г. е в размер на 3221 лв, а за притежаваната от ищеца ½ ид.част то се равнява на 1610.50 лв. Щом жилището се ползва както от ответницата, така и от роденото от брака й с ищеца дете Антони през 1995 г., т.е. за което ищецът дължи издръжка, то посочената сума следва да се намали на половина – т.е. 805.25 лв. В този размер претенцията е основателна и следва да се уважи. Като е отхвърлил предявената претенция на Б. М. с правно основание чл. 59 от ЗЗД по съображение, че липсва покана за заплащане на обезщетение за ползването на жилището, Б. окръжен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт при наличие на касационното основание на чл. 281 т.3 от ГПК, който подлежи на отмяна. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което настоящата инстанция съгласно чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК може да пререши спора, с уважаване на претенцията до посочения размер 805.25 лв. ведно със законната лихва върху нея начиная от 1.Х.2007 г. заедно с направените разноски по делото за трите инстанции съразмерно с уважената част на претенцията. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № ІV-175 от 22.Х.2008 г. постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 548/2008 г., в частта, с която е оставено в сила решението на Айтоския районен съд № 48 от 1.ІV.2008 г. по гр.д.№ 559/2007 г. за отхвърляне на иска на Б. М. срещу К. М. до размер на 805.25 лв със законната лихва върху нея начиная от 1.Х.2007 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. С. М. от[населено място] с пълномощник адв. Д. Г. от Бургаската адв.колегия с адрес[населено място], ул. Ц. О. № 10 да заплати на Б. Н.М. от[населено място], [улица] сумата 805.25 лв, ведно със законната лихва върху нея начиная от 1.Х.2007 г., представляваща обезщетение за ползване на неговата част от семейното жилище за периода от 27.V.2005 г. до 27.ХІ.2007 г. , както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част в размер на 165.30 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: