О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 19 София 14.01.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 4806 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Б. Н. Ц., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 9708 от 18.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 2982 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 31.08.2018г. по гр.д.№ 80031/2015г. на СРС за връщане на подадената от въззивна жалба срещу постановено решение от 18.05.2018г. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за администриране на подадената въззивна жалба. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Следва ли фактът, че някой живее динамично и не е ежедневно в жилището си, да е основание за приложение на процедурата по чл.41 ГПК, като бъде лишен от право на защита и на обжалване на акт на съд?, 2. Кога е приложима процедурата по чл.41 ГПК и как следва да се удостовери наличието на предпоставките за нейното приложение?, 3. Неправилното приложение на тази процедура води ли до нарушение на основни права на страната като правото на участие в съдебния процес, правото на защита и на обжалване? Позовава се на противоречие на постановения акт с приетото в решения по гр.д.№ 505/2011г. и по гр.д.№ 2022/2016г. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : С обжалваното въззивно определение № 9708 от 18.04.2019г. СГС е потвърдил разпореждане от 31.08.2018г. за връщане на въззивна жалба поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания за внасяне на държавна такса. За да върне жалбата, съдът е приел, че страната е била надлежно уведомена за дадените й указания, на основание чл.41, ал.2 ГПК на 7.08.2018г., но не ги е изпълнила. Решаващите мотиви на съда са, че съобщението е изпратено на адреса, посочен от жалбоподателя по делото, на който той вече е бил надлежно призоваван /гр.София, [улица]/, като в приложената разписка, връчителят е удостоверил отсъствието му от адреса на четири дати /8.06.2018г., 17.06.2018г., 27.06.2018г., 5.07.2018г. и 7.08.2018г./ До този извод съдът е достигнал на базата на следното удостоверяване, направено от длъжностното лице върху върнатото съобщение: „Достъпът е ограничен. Заключена врата на двора. Не се намери пълнолетно лице, което да даде сведение за лицето Б. Ц.. Връщам съобщението в цялост”. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, касаещи приложението на чл.41 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване, доколкото те са от значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Налице е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, приложимо съгласно препращането по чл.274 ал.3 ГПК. Съгласно цитираните в жалбата решения, както и съгласно тези по гр.д.№ 922/2019г. на ІІІ г.о.,гр.д.№ 367/2019г., гр.д.№ 4279/2017г. на ІV г.о., създадената в нормата на чл.41 ГПК фикция за призоваване, може да намери приложение само когато по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната е напуснала за повече от един месец адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Именно заради това отсъствие, е предвидено задължението за уведомяване. Нормата на чл.41 ГПК не може да тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на същия. По реда на чл.41 ал.2 ГПК могат да се прилагат съобщения и да се смятат за връчени само когато по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната /или на нейния представител/ в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса и ненамирането на пълнолетно лице, което да даде сведение за лицето, не е основание за прилагане на призовката или съобщението по делото в цялост, като редовно връчени. След като длъжностното лице не е удостоверило отсъствие от адреса и по делото няма данни, от които да е възможно да се направи извод, че страната е променила адреса си, процедурата по чл.41 ГПК не може да бъде приложена. В конкретния случай удостоверените от призовкаря факти /ненамиране на ответника по иска в продължение на един месец на посочения по делото адрес и ненамиране на лице, което е съгласно да получи съобщението/ биха могли да са основания за приложение на чл.47 ГПК и призоваване чрез залепване на уведомление, но не и на чл.41 ГПК. Нарушението на норма, обезпечаващи участието на страната в процеса, налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново администриране на подадената въззивна жалба с вх.№ 5091471 от 31.05.2018г. срещу решение по гр.д.№ 80031/2015г.на СРС. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 9708 от 18.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 2982 по описа за 2019г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 9708 от 18.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 2982 по описа за 2019г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 31.08.2018г. по гр.д.№ 80031/2015г. на Софийски районен съд, на когото ВРЪЩА делото за администриране на подадената от Б. Н. Ц. въззивна жалба с вх.№ 5091471 от 31.05.2018г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :