О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 817 гр.София, 22.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6073/ 2015 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. И. срещу определение на Софийски градски съд № 17445 от 15.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 9800/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 14.07.2014 г. по гр.д.№ 7517/ 2011 г. и по този начин е отхвърлено искането на частния жалбоподател за разсрочване на изпълнението на парично вземане на [фирма], присъдено с разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245 ал.3 ГПК от 03.12.2013 г. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на определението въззивният съд разрешил неправилно процесуалноправният въпрос допустимо ли е да се разсрочи изпълнението на вземане, присъдено с обратен изпълнителен лист, на основание чл.241 ал.1 ГПК. В обжалваното определение този въпрос получил отрицателен отговор, а според касатора разсрочването е допустимо при аналогично приложение на чл.241 ал.1 ГПК. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли по него да бъде допуснато касационно обжалване. По същество поддържа, че искането му за разсрочване на парично вземане, присъдено с обратен изпълнителен лист, е допустимо, тъй като правото по чл.241 ал.1 ГПК е на разположение на всеки длъжник по парично вземане, независимо от процесуалното качество, което има. Наличието на празнота в законодателната уредба не може да бъде основание за отказ от защита на правото на разсрочване, а на основание чл.5 ГПК съдът следва да приложи по аналогия чл.241 ал.1 ГПК. Моли въззивното определение, с което е прието обратното, да бъде отменено и искането за разсрочване да бъде уважено. Ответната страна - [фирма] - не взема становище. Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че частният жалбоподател е бил ищец по гражданско дело № 7517/ 2011 г. на Софийски районен съд, като с решение по делото от 28.11.2011 г. съдът уважил предявения от него против [фирма] осъдителен иск за сумата 7 299,06 лв със законна лихва. В тази част било допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение и от ответника била събрана присъдената сума. Впоследствие първоинстанционното решение било отменено и срещу ищеца Илиев бил издаден обратен изпълнителен лист в полза на [фирма]. С разпореждането за издаване на листа И. бил осъден да заплати 9 014,57 лв, от които 8 099,06 лв по първоинстанционното решение и 915,51 лв разноски по изпълнителното дело, както и 577,33 лв законна лихва, 870 лв юрисконсултско възнаграждение и 199,81 лв разноски. Освен това бил осъден да заплати допълнително 840 лв разноски за юрисконсултска защита в производството пред трите инстанции и 199,81 лв разноски за въззивното производство. Съдът посочил, че искането на Л. И. за разсрочване на изпълнението на това задължение не може да бъде уважено, защото право да иска разсрочване има само ответникът, а не и ищецът и това право трябва да бъде упражнено преди издаване на осъдителното решение. Освен това съдът посочил, че разпоредбата на чл.241 ал.1 ГПК урежда изключение от общото правило, че влезлите в сила осъдителни решения подлежат на незабавно изпълнение и не може да се прилага по аналогия. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя обжалвания акт, а е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като законът не съдържа ясно и изрично разрешение, а данни за установена практика няма. За да отговори на въпроса съдът съобразява, че не само в случаите на осъдително съдебно решение е допустимо да се постанови разсрочване или отсрочване на изпълнението. Според Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, т.14., чл.241 ал.1 ГПК е приложим и когато съдът уважава установителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. В мотивите към решението е посочено, че основанията, на които се отсрочва или разсрочва изпълнението (имотно състояние, здравословно състояние и др.), могат да са налице по отношение на всеки длъжник, независимо от вида на производството, по което същият е осъден. Разпоредбата на чл.454 ГПК не е аргумент за неприложимост на чл.241 ал.1 ГПК, тъй като спирането на изпълнението от съдебния изпълнител се постановява при различни предпоставки - необходимо е длъжникът доброволно да внесе част от вземанията по изпълнителния лист. Като се имат предвид мотивите, обусловили даденото задължително тълкуване по т.14 на ТР № 4/ 18.06.2014 г., поставеният в настоящето производство въпрос следва да намери положителен отговор. Правилото по чл.241 ал.1 ГПК може да се приложи не само когато е уважен осъдителен иск срещу ответник, който преди постановяване на съдебното решение е отправил искане за отсрочване или разсрочване на изпълнението. То може да се приложи във всеки случай, когато е издаден съдебен акт срещу длъжник по парично притезание, който съставлява изпълнително основание. Без значение е как е именуван актът – същественото е с него длъжник по парично вземане да бъде осъден да изпълни задължението си по отношение на кредитора му. Когато актът е постановен в закрито заседание, за което длъжникът не е бил уведомен, от него не може да се иска да е направил предварително изявление за отсрочване или разсрочване. В този случай искането може да бъде направено валидно и след постановяване на акта, тъй като избраният от кредитора път за защита не може да лиши длъжника от права, гарантирани му от процесуалния закон. В частност, разсрочването на изпълнението на вземане, присъдено с обратен изпълнителен лист, може да бъде направено след като е издаден съдебният акт срещу длъжника, независимо от това, че преди постановяването на този акт не е правено изявление от длъжника за отсрочване или разсрочване на изпълнението. В производството по издаване на обратен изпълнителен лист длъжникът има качеството ответник, независимо че е бил ищец в основното производство по предявения иск, поради което не е необходимо да се обосновава аналогия на закона за да се счете за допустимо искането за разсрочване. По същество частната жалба срещу определението на Софийски градски съд се явява основателна. Въззивният съд е отхвърлил искането за разсрочване единствено по съображения, че правилото на чл.241 ал.1 ГПК е неприложимо за вземания, присъдени с акт за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245 ал.3 ГПК. Изводът е направен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. Налице са предпоставките за разсрочване на изпълнението на присъдените с разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист от 03.12.2013 г. на Софийски районен съд по гр.д.№ 7517/ 2011 г. вземания. Видно от представеното копие от трудова книжка на Л. И. и дадената под страх от наказателна отговорност декларация за материално и гражданско състояние, жалбоподателят не разполага с друго имущество, освен 1/3 идеална част от жилище с площ 78 кв.м., в което живее със свои роднини. Няма месечен доход от труд, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд. Не разполага с никакъв източник на доходи. Тези обстоятелства покриват хипотезата на чл.241 ал.1 ГПК, поради което изпълнението на разпореждането следва да бъде разсрочено на 10 равни месечни вноски. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 17445 от 15.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 9800/ 2015 г. ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд № 17445 от 15.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 9800/ 2015 г. и потвърденото с него определение на Софийски районен съд от 14.07.2014 г. по гр.д.№ 7517/ 2011 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗСРОЧВА по искане на Л. И. И. изпълнението на разпореждане на Софийски районен съд от 03.12.2013 г. по гр.д.№ 7517/ 2011 г., като всяка от присъдените с това разпореждане суми бъде изплащана на 10 равни месечни вноски, с падеж на първата вноска един месец от датата на влизане в сила на настоящето определение, заедно със законната лихва за забава върху неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на определението до окончателното им погасяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: