Ключови фрази


т.д. .№1655/21 Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№273

гр. София, 19.05.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 27 април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА


като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1655/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на изпълнителния директор на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ -ЛОВЕЧ “АД ЕИК[ЕИК] срещу решение №100006 от 09.02.2021 г. по в.т.д. № 190/18 на АС-Велико Търново, с което е потвърдено решение №9/18.01.2018 г. на ОС-Ловеч, постановено по т.д. №97/2016 г., с което е бил отхвърлен искът на касатора, предявен по реда на чл.694 ал.2,т.2 ТЗ против „Нафтекс Петрол“ЕООД-в несъстоятелност и КТБ АД-в несъстоятелност- кредитор по възражението на който процесните вземания, по реда на чл.692 ал.4 ТЗ, са изключени от списъка на приетите вземания, за установяване на вземания на касатора срещу първия ответник в размери на: 40 109 844.02 лв. - регресно вземане на „Елит Петрол – Ловеч“ АД към „Нафтекс Петрол“ ЕООД възникнало в резултат на изпълнение от „Елит Петрол – Ловеч“ АД на задълженията на длъжниците „Елит Петрол“ АД, „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез продажба на имущество, собственост на „Елит Петрол – Ловеч“ ЕАД по реда на Закона за особените залози и уговореното между „Елит Петрол – Ловеч“ ЕАД, „Елит Петрол“ АД, „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892.15 лева - вземане за законна лихва върху главницата 40 109 844.02 лева за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ АД); 334 917.20 лв. - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лева без ДДС, за периода от 07.07.2016 г. (датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.; вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лева без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията, като неоснователен и недоказан, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в недопустимо произнасяне от съда по ненаведено възражение в процеса за несъществуване на вземането, предмет на договор за цесия от 25.11.2014 г. , сключен между ЦКБ АД и Кристъл Асет Мениджмънт ЕООД и необсъждане на всички доказателства от значение за правилното решаване на спора и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК-по формулираните четири въпроса, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС.
От страна на ответника по касационната жалба КТБ АД -в несъстоятелност е постъпил отговор на КЖ със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-за неоснователност на КЖ.
От страна на „Нафтекс Петрол“ЕООД-в несъстоятелност не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и исковете са с цена над 20 000 намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните съображения:
Предявени са субективно предявени искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от Търговския закон.
Съгласно чл. 694, ал. 2 от ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор в 14-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон. С определение № 629/18.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 68/2016 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, в производството по чл. 692 от ТЗ, е одобрен списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Нафтекс Петрол” ЕООД (н), като със същото определение е извършена промяна в списъка на предявените и приети вземания на кредиторите, като е изключил от списъка процесните вземания на „Елит Петрол - Ловеч” АД в общ размер на 44 251 653.37 лв.
Горното определение е постановено на 18.11.2016 г. и обявено в търговския регистър на същия ден – 18.11.2016 г. Исковата молба е депозирана на 28.11.2016 г. (с дата на п.к. – 25.11.2016 г.), т. е. в срока по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Предмет на предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ е установяване съществуването на вземания на кредитора „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД срещу обявения в несъстоятелност длъжник „Нафтекс Петрол” ЕООД: в размер на 40 109 844.02 лв. - регресно вземане на „Елит Петрол - Ловеч” АД към „Нафтекс Петрол” ЕООД, възникнало в резултат на изпълнение от „Елит Петрол - Ловеч” АД на задълженията на длъжниците „Елит Петрол“ АД, „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД към „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез продажба на имущество, собственост на „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД по реда на Закона за особените залози и уговореното между „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД, „Елит Петрол“ АД, „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892.15 лв. - вземане за законна лихва върху главницата 40 109 844.02 лв. за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в ТР съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ АД); 334 917.20 лв. - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лв. без ДДС, за периода от 07.07.2016 г. (датата, следваща датата, на която е обявено в ТР съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.; вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лв. без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията.
Съдът е счел, че в случая се касае за регресен иск по чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 127 от ЗЗД на платилия („Елит Петрол – Ловеч“ ЕАД) вместо длъжниците - „Елит Петрол“ АД, „Петрол “ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, насочен срещу „Нафтекс Петрол” ЕООД (н.), един от солидарните съдлъжници по сключен Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и на основание постигнато между тях Споразумение от 11.12.2015 г.
Доколкото, според съда, в настоящото производство следва да се установи със сила на присъдено нещо дали процесните вземания са действително съществували преди откриване на производството по несъстоятелност, то следва да се изследва съществуването на юридическия факт, от който те са възникнали. В изготвения и одобрен от първоинстанционния съд доклад е възложена в тежест на ищеца доказването на първопораждащите юридически факти, от които са възникнали вземанията предмет на исковете които са били и предмет на Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г., Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г., Договор за особен залог на търговско предприятие от 23.03.2015 г. и Споразумение от 11.12.2015 г.
Изложени са съображения в мотивите на обжалвания въззивен акт, че за да се признае, че регресното вземане съществува, на първо място следва да се установи, че съществува обезпеченото в полза на заложния кредитор „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД вземане, което да е погасено чрез продажбата по реда на ЗОЗ на вещи, собственост на ищеца „Елит петрол-Ловеч“АД.
Въззивният съд е приел,че съществуването на това обезпечено по реда на ЗОЗ вземане не е доказано по следните съображения:
Като първопораждащ юридически факт, установяващ съществуването на вземането на ищеца, предмет на споразумението от 11.12.2015 г. и на договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г., e представен Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., по силата на който „Корпоративна търговска банка” АД и „Централна кооперативна банка” АД, в качеството си на кредитодатели са се задължили да предадат в собственост на „Елит Петрол” АД кредит в размер на 86 000 000 щ.д. От съдържанието на този договор за синдикиран банков кредит не се установява за всяка от банките какъв размер от кредита е уговорено да предостави. Уговорен е общ размер на кредита от 86 000 000 щ.д. Една от банките („КТБ“ АД) е определена като „агент“, като е посочена банковата сметка на тази банка, по която средствата по кредита да се предоставят на кредитополучателя и по която сметка да се извършва счетоводното отчитане на ползваните и погасяваните средства по кредита. Не се установява също всяка от банките да е изпълнила задължението да предостави кредита и какъв е неговият размер, както и какъв е непогасеният остатък от задължението. Следователно, въпреки че по реда на чл. 374 от ГПК първоинстанционният съд е бил указал на страните доказателствената им тежест по отношение на твърдените от тях факти с оглед правната квалификация на иска и е дадена възможност на същите да ангажират доказателства, не се установява при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането, предмет на сключения в последствие на 25.11.2014 г. договор за цесия между „ЦКБ” АД и „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД.
От своя страна, според изложените в мотивите съображения, цесията представлява правен способ за прехвърляне на вземания по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, вкл. да притежава предмет . Цесионният договор е консенсуален и комутативен, поради което страните по него следва да постигнат съгласие относно съществените белези на конкретното вземане - правоотношението, от което е възникнало и неговият размер или начина на определянето му. Според съда, това произтича, както от характера на договора за цесия като каузална сделка, условие за чиято действителност е наличието на основание, изразяващо се в уговорените с него насрещни престации, още и от обстоятелството, че той по необходимост предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго правоотношение, между цедента и длъжника. Според съда: от правилото на чл.99 ал. 2 ЗЗД вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, от което следва, че предмет на цесионната сделка могат да само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва е обоснован и с каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
На база изложените правни съображения, съставът на ВТАС е приел, че в настоящото производство не се установява, дали изобщо и в какъв размер „Централна кооперативна банка“ АД е предоставила кредит на „Елит Петрол“ АД, на коя дата и дали вземането е съществувало към датата на прехвърлянето му – 25.11.2014 г., ако е съществувало какъв е бил неговия размер или дали поне цедираното вземане е било определяемо. Ето защо, според съда, не може да се направи извод, че твърдяното вземане е било валидно придобито от „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, в качеството му на цесионер от цедента - „Централна кооперативна банка“ АД. Приложеното по делото извлечение от сметка изхожда от цедента „Централна кооперативна банка“ АД и има характер на частен свидетелстващ документ. В него липсва посочен номер на банковата сметка, колко на брой вноски от размера на главницата са дължими и в какъв размер, как е изчислен размера на лихвата, от коя до коя дата. Същото е оспорено относно верността на съдържанието му от „Корпоративна търговска банка” АД (н), поради което и ищецът е следвало да докаже съществуване на вземането в този размер, още повече, че от страна на другата банка кредитор и агент по договораза синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. - КТБ АД/н./ е налице удостоверение, съгласно което се установява, че към 29.12.2014 г. „Елит Петрол” АД няма задължения към „Корпоративна търговска банка” АД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. с разрешен размер 86 000 000 щ.д. с кредитори „КТБ“ АД, „ЦКБ“ АД, кредитополучател „Елит Петрол” АД и съдлъжници „Петрол” АД, „Петрол холдинг” АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД и по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. с разрешен размер 15 000 000 щ.д. Като е отчел и и факта, че кредитополучателят по този договор за синдикиран банков кредит е разполагал с една разплащателна банкова сметка, по която той е бил длъжен да погасява задълженията си и тя е открита в „КТБ” АД, като липсват доказателства, от които да е видно, че кредитополучателят е трябвало да погасява задълженията си и по друга сметка, открита във втората банка кредитор „ЦКБ” АД, съдът е счел, че липсва установено основание за дължимост на цедирания дълг в размер на сумата 25 512 060 щ.д. от страна на кредитополучателят „Елит Петрол” АД на банка „ЦКБ” АД към датата на сключване на договора за продажба на вземане 25.11.2014 г.
По делото са представени още Анекс № 2/25.11.2014 г. към Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД, Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г., Споразумение от 11.12.2015 г., с които се договаряло възникването на регресно вземане на „Елит Петрол - Ловеч” АД към „Нафтекс Петрол” ЕООД. Според съда, тъй като не е доказано, че вземането по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., предмет в последствие на договора за продажба на вземания от 25.11.2014 г., е съществувало, не може да се приеме, че с поредицата последващи споразумения са били прехвърлени реално съществуващи вземания, т.е. че тези договори са имали предмет, тъй като вземането преминава върху приобритателя в обема, в който прехвърлителят го е притежавал. Следователно: за съда те са нищожни, поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, което, от своя страна, води и до същия порок на последващите сделки - Анекс № 2/25.11.2014 г. към Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД, Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г., Споразумение от 11.12.2015 г., с което се договаряло възникването на регресно вземане на „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД към „Нафтекс Петрол” ЕООД, доколкото страните по тях са се съгласили, че „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД е придобило вземания по нищожни договори.
На следващо място съдът е изтъкнал и че от заключението на допусната и изслушана съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че в счетоводството на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към 24.11.2014 г. и след тази дата няма осчетоводени задължения на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД.
Въззивният съд е обосновал изрично, защо счита за неоснователно оплакването от страна на въззивника,сега касатор, във въззивната жалба, че „Корпоративна Търговска Банка” АД (в несъстоятелност) не е правила възражения за несъществуване на цедираното вземане и изводът на съда в тази насока бил в нарушение на чл. 6 от ГПК. Според изложеното: първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на твърдените облигационни отношения по договор за синдикиран банков кредит, валидното му сключване, предмет, срок и цена, както и че следва да докаже валидното сключване на договор за цесия и настъпването на правните му последици.
От всички изложено съставът на ВТАС е направил извод, че не е установено по категоричен начин, че вземанията на „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД срещу обявения в несъстоятелност длъжник „Нафтекс Петрол” ЕООД в размер на 40 109 844.02 лв. - регресно вземане на „Елит Петрол - Ловеч” АД към „Нафтекс Петрол” ЕООД, възникнало в резултат на изпълнение от „Елит Петрол - Ловеч” АД на задълженията на длъжниците „Елит Петрол“ АД, „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД към „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез продажба на имущество, собственост на „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД по реда на Закона за особените залози и уговореното между „Елит Петрол - Ловеч” ЕАД, „Елит Петрол“ АД, „П“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892.15 лв. - вземане за законна лихва върху главницата 40 109 844.02 лв. за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в ТР съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ АД); 334 917.20 лв. - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лв. без ДДС, за периода от 07.07.2016 г. (датата, следваща датата, на която е обявено в ТР съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.; вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лв. без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията, съществуват, с оглед на което и исковете за установяване съществуването им са счетени за неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ -ЛОВЕЧ “АД се сочат, като обуславящи изхода на спора следните въпроси:1. Допустимо ли е съдът да се произнася по ненаведено от страната възражение и такова произнасяне представлява ли съществено процесуално нарушение; 2. Длъжен ли е въззивният съд , при непълен или неточен доклад от първата инстанция, да даде указания на страните да посочат относими към делото доказателства; 3. При непълен или неточен доклад могат ли страните да сочат доказателства във въззивното производство; 4.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, релевантните за спора факти и да изложи ясни, точни и непротиворечиви мотиви по тях; 5. Нищожни ли са договори, по които страните са се съгласили, че едно лице ще придобие вземания по други договори, които от своя страна са нищожни на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В конкретният случай поставеният първи въпрос не съответства на това, че още в произнасянето си по чл.375 ал.1 ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на твърдените облигационни отношения по договор за синдикиран банков кредит, валидното му сключване, предмет, срок и цена, както и че следва да докаже валидното сключване на договор за цесия и настъпването на правните му последици. При липсата на възражения по така изготвения и представен на страните доклад, за последните възниква задължение да се съобразят с дадените в него указания или да изложат във ВЖ обосновано оплакване във връзка с доклада. Съгласно задължителните постановки в т.2 от диспозитива на ТР№1/2013 на ОСГТК на ВКС , въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и само ако във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. От съдържанието на въззивната жалба на „Елит Петрол-Ловеч“ АД не се установява в същата да се навежда обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с изготвянето и съдържанието на доклада по делото. Последният се споменава във ВЖ единствено във връзка с довод, че в него липсвали указания за представяне на доказателства за предоставяне на средствата по кредита, за да се обосноват оплаквания за служебно вземане в предвид от първоинстанционния съд на ненаведени от страна на ищеца факти и доводи.
Гореизложеното води до извода за необуславящия изхода по спора характер и на трите първи въпроса от изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, които се отнасят до доклада по делото.
Същото се отнася и за четвъртия въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, релевантните за спора факти и да изложи ясни, точни и непротиворечиви мотиви по тях, доколкото необсъждането на представени за пръв пред въззивната инстанция писмени доказателства извън преклузивния срок за това , не би се отразило на крайния резултат по спора.
Петият последен въпрос:нищожни ли са договори, по които страните са се съгласили, че едно лице да придобие вземания по други договори, нищожни на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, то същият е такъв по правилността на произнасянето по същество на спора от въззивния съд при конкретните за този спор факти. Отделно от това, същият съдържа признание на факта, че вземането предмет на договора за цесия , произтича от нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД договор и се поставя въпросът за действителността само на договора за цесия с такова вземане-въпрос, който в тази хипотеза не е бил самостоятелно разглеждан от съда, доколкото не са правени съответните правни доводи от страните, съответстващи на такова признание за нищожност на основанието, от което произтича вземането-предмет на цесионния договор. От това следва, че отговорът на такъв въпрос не е обусловил правораздавателната воля на съда в обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, съдът



О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №100006 от 09.02.2021 г. по в.т.д. № 190/18 на АС-Велико Търново.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.