Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 15 юни 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 487/2016 година. Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 343/2015 г. на Апелативен съд - Пловдив, отмяна на постановеното по него определение № 513/12.10.2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В искането се сочи основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК като се твърди, че определението на въззивната инстанция, с което е отказана замяна на остатъка от наложеното на осъдения К. Т. Т. наказание пробация /наложено с определение по нохд № 6446/2009год. на РС-Пловдив и влязло в сила на 14.01.2010год./ с наказание лишаване от свобода, е постановено в нарушение на закона. Излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че е изтекла давност за изпълнение на основание чл. 82, ал. 4 от НК. Развиват се съображения, че по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода давност не тече, поради изпълнението му, като изпълнителната давност за наказанието пробация започва да тече от момент, в който то стане реално изпълнимо. Сочи се, че фактически наказанието пробация е приведено в изпълнение на 12.12.2012год., след като Т. е изтърпял наказание лишаване от свобода, наложено му по друга влязла в сила присъда, при което обстоятелство, давността за изпълнение на „пробацията” не е изтекла. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него доводи. Осъденият Т., редовно призован, не се явява, като в призовката саморъчно е отбелязал нежеланието си да бъде конвоиран от Затвора -Пазарджик, за да присъства при разглеждане на делото. Служебно назначеният защитник на осъдения изразява становище за основателност на искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С определение от 13.07.2015год., постановено по чнд № 940/2015 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е оставено без уважение предложението на председателя на Пробационен съвет-Пловдив, основано на чл. 43а, т. 2 от НК, за замяна на неизтърпян остатък от наказание пробация, наложено на осъдения К. Т. Т., с наказание лишаване от свобода. Обжалваното от председателя на пробационния съвет определение е потвърдено с определение № 513/12.10.2015год. по вчнд № 343/2015год. на АС-Пловдив. Изразено е особено мнение на член от съдебния състав, в което са изложени съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като се уважи направеното от Председателя предложение. С определението, чиято отмяна се иска по реда на гл. ХХХІІІ от НПК, въззивният съд е приел за правилни и законосъобразни изводите на Окръжния съд, че е изтекла абсолютната погасителна давност за изпълнение на наказанието пробация, наложено на осъдения с влязло в сила определение за одобряване на споразумение, постановено по нохд № 6446/2009год. на РС-Пловдив и приведено в изпълнение на 12.12.2012год. Въззивният състав е възприел виждането на първостепенния съд, че към момента на искането за замяна на пробацията с лишаване от свобода спрямо Т., е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 4 от НК от датата на влизане в сила на присъдата, с която е наложено наказанието пробация, поради което е споделил извода, че е настъпила т.н.”абсолютна изпълнителна давност” и поради това, предложението на председателя на Пробационния съвет законосъобразно не е било уважено. Настоящият съдебен състав намира искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело за процесуално допустимо, а по същество и за основателно. От данните по делото е видно, че с цитираното по-горе определение по нохд № 6446/2009год. на РС-Пловдив и влязло в сила на 14.01.2010год., К. Т. Т. е осъден на пробация. Към същия този момент, в периода от 06.04.2009год. до 30.11.2010год. Т. изтърпявал друго наказание пробация, наложено му с влязло в сила на 19.03.2009год. определение по нохд № 1432/2009год. на РС-Пловдив. На 01.06.2011 год. с определение № 488, постановено по чнд № 3000/2010 год. на ОС-Пловдив, наказанието пробация наложено на Т. по нохд № 1432/2009год. е заменено с осем месеца лишаване от свобода при ефективното му изтърпяване. Определението на Окръжния съд е било изменено с определение № 106/30.06.2011год. на АС-Пловдив, като лишаването от свобода е било намалено на два месеца и девет дни. Това наказание, с определение от 13.12.2011 год. по чнд № 7060/2011год. на РС-Пловдив на основание чл. 27, ал. 2 от НК е било присъединено изцяло към определеното на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, от наказанията наложени на Т. по нохд № 3407/2011год. и нохд № 4143/2011год. на РС-Пловдив, които той търпял ефективно в периода от 19.03.2013год. до 18.03.2014год. В периода от 15.07.2014 год. до 17.12.2014 год., Т. е търпял и наказанието лишаване от свобода наложено му по нохд № 4284/2014год. на РС-Пловдив. От 19.03.2013год. до 18.03.2014год. и от 15.07.2014год. до 18.12.2014год. изпълнението на определените на Т. по нохд № 6446/2009год. на РС-Пловдив пробационни мерки е спирано, поради изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода по нохд №№ 4143/2011год. и 4284/2014год. на РС-Пловдив. Описаната съдебна хронология по осъжданията на Т., наложените му по вид наказания и тяхното изпълнение, обосновават основателността на искането на главния прокурор за отмяна на атакуваното определение на АС-Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е допуснал нарушение на закона, като е приел, че е настъпила абсолютната давност по чл. 82, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 5 от НК за изпълнение на наложеното на осъдения Т. наказание „пробация”, респ., че липсва основание за уважаване искането на Председателя на пробационния съвет за замяната на това наказание на основание чл. 43а, т. 2 от НК с лишаване от свобода. Въззивният съд, също както и първоинстанционният, е приел, че са приложими правилата на абсолютната давност за изпълнение, по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, който извод не се споделя от настоящата инстанция. Върховният касационен съд и друг път е имал повода да се произнесе /Виж. Решение № 66/26.02.2015год. по н.д. № 28/2015год. на ІІІ н.о., Решение № 588/2014 г. на II н.о., Решение № 50/2014 г. на II н.о., Решение № 253/2014 г. на II н.о. и др. на ВКС/, че когато започне изпълнение на наказанието, давност изобщо не може да тече, защото са предприети съответните действия за реализиране изпълнението на наказанието. Наказанието по нохд № 6446/2009год. на РС-Пловдив е приведено в изпълнение на 12.12.2012год., като към датата на изготвяне на предложението за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода неизтърпяната част от наказанието пробация е било шест месеца и двадесет и два дни. Това наказание на Т. е приведено в изпълнение след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а впоследствие, докато е траело изпълнението му, той отново е започнал да търпи ефективно наложено наказание лишаване от свобода, което е наложило през същия период, пробационните служители да спрат изпълнението на пробационните мерки. Ето защо, доколкото по-лекото наказание пробация не е могло да бъде изпълнявано, то изпълнителната давност спрямо него не тече до момента, в който не приключи изпълнението на лишаването от свобода. След този момент за органа за изпълнение на пробацията е налице възможност да пристъпи към изпълнение на това наказание или да предприеме действия по продължаване на изпълнението му. В случая, по отношение на Т. служителят от съответната пробационна служба е привел в изпълнение наказанието пробация в момента, когато това е станало възможно-на 12.12.2012 г., предвид изтърпяване на по-тежко наказание, като също така е извършил действия по продължение на изпълнението на пробационните мерки след освобождаването на осъдения от местата за лишаване от свобода на 22.12.2014 г. Предприетите действия от компетентните органи за продължаване изпълнението на остатъка на пробационните мерки, сочат, че наказанието на Т. е било в процес на изпълнение и давност за него не тече. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, с което е допуснал нарушение на закона. Поради това, искането на главния прокурор по изложените в него доводи се явява основателно и следва да бъде уважено като атакуваното определение следва да бъде отменено по реда на възобновяването на наказателните дела и делото бъде върнато за ново разглеждане и решаване от друг състав при същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяване на наказателни дела определение № 513 от 12.10.2015год. постановено по внчд № 343/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: