Ключови фрази
Частна касационна жалба * преюдициално значение


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60340
гр. София, 27.09.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1601/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици, срещу определение № 808 от 18.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 549/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 111 от 09.11.2020 г. по т. д. № 24/2019 г. на Окръжен съд - Видин, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 54/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на преюдициална връзка между производството по т. д. № 54/2020 г., образувано по предявен от „КТБ“ АД /н./ иск с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ за установяване съществуването на вземания към „Елит Петрол“ АД /н./, предявени в производството по несъстоятелност на дружеството и включени в списъка на неприетите вземания, и производството по спряното т. д. № 24/2019 г., образувано по предявен от „КТБ“ АД /н./ против „Елит Петрол“ АД /н./ и „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД с правно основание чл.135 ТЗ вр. чл.649 ТЗ, съединен с иск по чл.108 ЗС. Излагат се доводи, че след като искът по чл.135 ТЗ е предявен в хипотезата на чл.649 ТЗ с цел попълване на масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД /н./ и решението по него ще ползва всички кредитори на несъстоятелността, а не само ищеца, изходът на делото по иска за установяване съществуването на вземането, с което ищецът се е легитимирал като кредитор на длъжника в производство по несъстоятелност, няма да е от значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД и разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС с т.2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк д. № 2/2017 г., в случая е неприложимо. Като аргумент за отсъствие на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото се посочва и участието на синдика на „Елит Петрол“ АД /н./ в качеството на съищец, предпоставящо продължаване на производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД и след евентуално отхвърляне на иска по чл.694, ал.2 ТЗ. В жалбата се поддържа също, че е предявен и друг иск за установяване на предявени и неприети вземания на „КТБ“ АД /н./ към „Елит Петрол“ АД /н./, по повод на който е образувано т. д. № 50/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин, поради което се прави евентуално искане в случай, че прецени спирането на производството по т. д. № 24/2019 г., Върховният касационен съд да постанови делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт и на т. д. № 50/2020 г.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по частната касационна жалба „Елит Петрол“ АД /н./ и „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД, които изразяват становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. В отговора на „Елит Петрол“ АД /н./ е релевирано и възражение за недопустимост на частната касационна жалба поради подаването й само от едно от лицата, осъществяващи функциите на синдик на „КТБ“ АД /н./ - А. Д., в противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗБН, предвиждаща задължително съвместно осъществяване на правомощията на синдика от всички назначени за целта лица.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Възражението на ответника „Елит Петрол“ АД /н./ за недопустимост на жалбата поради порок в представителната власт на лицата, от които е подадена, е неосноватлно. В титулната част на жалбата е посочено, че същата се подава от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД и е подписана от А. Д., който е действал лично и като пълномощник на другия синдик К. М., съгласно приложено пълномощно за процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 549/2021 г. на Апелативен съд - София до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции. Предвид упълномощаването, частната касационна жалба следва да се счита за подадена в съответствие с чл.31, ал.2 ЗБН - съвместно от лицата, осъществяващи функциите на синдик на „КТБ“ АД /н./ според вписванията в Търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД.
Производството по т. д. № 24/2019 г. е образувано пред Окръжен съд - Видин по повод предявени от „КТБ“ АД /н./ против „Елит Петрол“ АД /н./ и „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД евентуално съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД - за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД /н./ на 43 бр. договори за покупко - продажба на недвижими имоти, индивидуализирани чрез конкретизация на петитума на исковата молба в допълнителна искова молба вх. № 2441-8/02.08.2019 г., и с правно основание чл.108 ЗС - за връщане на недвижимите имоти, предмет на договорите за покупко - продажба, в масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД /н./. В исковата молба ищецът „КТБ“ АД /н./ е обосновал активната си легитимация за предявяване на исковете с качеството си на кредитор на ответника „Елит Петрол“ АД /н./ с вземания, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., договор за банков кредит от 11.07.2013 г., договор за банков кредит от 12.02.2013 г. и договори за банков кредит от 26.02.2014 г. и 27.03.2014 г., като е изложил и твърдения за бездействие от страна на синдика на „Елит Петрол“ АД /н./ да предяви исковете с цел попълване масата на несъстоятелността. В съответствие с разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ с определение от 17.02.2020 г. съдът е конституирал като съищец синдика на „Елит Петрол“ АД /н./
С определение от 09.11.2020 г. Окръжен съд - Видин е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, след като е приел, че неговият изход е обусловен от изхода на спора по висящото пред Окръжен съд - Видин т. д. № 54/2020 г., образувано по предявен от „КТБ“ АД /н./ установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ за съществуване на вземания към „Елит Петрол“ АД /н./, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и договор за банков кредит от 11.07.2013 г., включени в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ АД /н./, одобрен с определение по чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелност. Позовавайки се на т.2 от Тълкувателно решение № 2/2019 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд е направил извод, че наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор на длъжника в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, осъществява хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е основание за спиране на делото до приключване с влязло в сила решение на спора по иска за съществуване на спорното вземане.
Сезиран с частна жалба от синдиците на „КТБ“ АД /н./, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на Окръжен съд - Видин за спиране на производството по т. д. № 24/2019 г. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е изходил от постановките в т.2 от тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че изведената в тълкувателното решение връзка на преюдициалност между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и производството по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително действителни на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, е налице и в конкретния случай, в който искът по чл.135 ЗЗД е предявен при предпоставките на чл.649 ТЗ с цел обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД /н./ на сключени между ответниците договори за покупко - продажба.
По основанията за допускане на касационно обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение.
Настоящият състав на ВКС намира, по отношение на обжалваното определени не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.
В конкретния случай частният жалбоподател е обосновал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с доводи за незаконосъобразност на преценката на въззивния съд за наличие на връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, предпоставяща спиране на производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ до приключване на производството по иска с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода по делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на относима практика на ВКС, а именно : „Налице ли е връзка на преюдициалост между производство за установяване на вземанията на кредитор и производството по предявен от този кредитор иск за обявяване на относителна недействителност на сделка по реда на чл.135 от ЗЗД тогава, когато конститутивният иск е предявен по реда на чл.649 от ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността на длъжника, срещу когото е предявен установителния иск по чл.694, ал.2 от ТЗ за установяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност на длъжника“.
Формулираният в изложението въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило потвърждаването на определението, с което първоинстанционният съд е спрял производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по предявен от ищеца /легитимиращ се в исковата молба като кредитор на ответника - длъжник в производство по несъстоятелност/ положителен установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ.
По поставения въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК, служебно известни на настоящия състав, определение № 257/06.07.2020 г. по ч. т. д. № 778/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 464/27.11.2020 г. по ч. т. д. № 1552/2020 г. на ВКС, І т. о. Според произнасянето в цитираните определения, разрешението, дадено с т.2 на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на връзката на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, не намира приложение по отношение на предявените искове по реда на чл.649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност, т е. между двете производства не съществува връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Застъпеното в определенията становище е мотивирано със специфичния характер на исковата защита по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, насочена към попълване на масата на несъстоятелността, и с действието на влязлото в сила решение по специалния иск по чл.649 ТЗ вр. чл.135 ТЗ спрямо длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността /чл.649, ал.5, изр.2 ТЗ/. Аргумент за отричане на връзката на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е изведен и от разпоредбите на чл.649, ал.1 и ал.3 ТЗ, предвиждащи право за синдика да предяви иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ и конституиране на синдика като съищец при предявен от кредитор иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ. Предвид специфичната цел на предявения при условията на чл.649 ТЗ иск по чл.135 ЗЗД /попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите/ и участието на синдика като процесуален субституент, включително конституирането му като съищец на основание чл.649, ал.3 ТЗ, в определенията е направен извод, че не е налице основание за спиране на производството по иска по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД при наличие на висящ процес по иск за установяване несъществуване на прието вземане по чл.694, ал.1 ТЗ, на което кредиторът - ищец основава качеството си на кредитор на длъжника. Изразено е разбиране, че самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД гарантира провеждане на производството и защита на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които ищецът не установи качеството си на кредитор.
Възприетото в определенията по ч. т. д. № 778/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и ч. т. д. № 1552/2020 г. разрешение по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК се споделя и от настоящия състав на ВКС. С оглед аргумента, че участието на синдика в производството по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД гарантира провеждане на производството и защита на всички кредитори на несъстоятелността и тогава, когато легитимиращият се като кредитор ищец не установи активната си материалноправна легитимация за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД /качеството на кредитор/, даденото разрешение е относимо както към хипотезата на предявен по реда на чл.694 ТЗ отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на кредитора - ищец, така и към хипотезата на предявен от кредитора положителен установителен иск по чл.694 ТЗ за съществуване на вземането. При наличие на формирана практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но тъй като произнасянето на въззивния съд е в противоречие с тази практика, определението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба :
Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно.
Искът на „КТБ“ АД /н./ за обявяване на относителна недействителност на сключените между ответниците „Елит Петрол“ АД /н./ и „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД разпоредителни сделки е предявен при условията на чл.649 ТЗ и е насочен към попълване масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД /н./. В петитума на исковата молба ищецът е формулирал искане сделките да се обявят за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД /н./, като е изложил и твърдения за бездействие на синдика да предприеме защита на кредиторите преди изтичане на преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ. Предявяването на иска по чл.135 ЗЗД е във връзка с производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ АД /н./ и след като в изпълнение на разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ първоинстанционният съд е конституирал като съищец синдика на „Елит Петрол“ АД /н./, не е налице основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по конститутивния иск до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по предявения от „КТБ“ АД /н./ иск с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ. Участието на синдика като съищец гарантира защита на кредиторите на несъстоятелността и в случай на отхвърляне на иска на легитимиращия се като кредитор ищец „КТБ“ АД /н./, поради което в случая разрешението в т.2 на Тълкувателно решение № 2/2017 по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо и определението за спиране следва да бъде отменено, а делото - върнато на Окръжен съд - Видин за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 808 от 18.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 549/2021 г. на Апелативен съд - София, както и потвърденото с него определение № 111 от 09.11.2020 г. по т. д. № 24/2019 г. на Окръжен съд - Видин, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на т. д. № 54/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин, и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :