Р Е Ш Е Н И Е
N 275
София ,26. 04. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и
втори март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка
Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като
разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N
560 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
Ж. И. Ж. от с. Т. е подал касационна жалба срещу решение от 15.12.2008 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 251 от 2008 г. , с което е оставено в сила решение № 929 от 24.01.2008 г. на Сливенския районен съд , постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. и е отхвърлен предявеният от него иск по чл.72, ал.1 ЗС.
С определение № 528/09 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 560 от 2009 г. на ВКС, първо гражданско отделение е допуснато по чл.280, ал.1 , т.1 и т. 2 ГПК по въпроса за правата на лицата, осъществили подобрения в имоти, които се възстановяват по ЗПСЗЗ при условията на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ и § 4 от ПЗР на ЗПСЗЗ.
Ответника Г. В. Г. е оспорил жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, като се съобрази с данните по делото и становищата на страните намира, че е установено следното от правна и фактическа страна.
Касационата жалба на Ж. И. Ж. от с. Т. е допустима, но неоснователна поради съображения, които не съвпадат с изводите на въззивният съд.
Сливенския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Ж. И. Ж. от с. Т. против Г. В. Г. за сумата 9 630 лв. представляваща стойността на подобренията - изградено мазе и стени на избата до нулев цикъл в парцел, който по силата на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ е бил възстановен на ответника и срещу касатора е проведен успешен иск за ревандикация. За да отхвърли иска въззивният съд е счел, че касатора не е добросъвестен подобрител по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС , а е единствено държател на имота, което го изключва като владелец . Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ субекти на правата по посоченият текст са лицата, които са извършили подобрения върху имоти, подлежащи на възстановяване при условията на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ и § 4 и сл. от ПЗР на ЗПСЗЗ. За тези лица е въведена презумпцията на чл.72, ал.1 ЗС, която ги приравнява на добросъвестни владелци. Иска обаче е неоснователен защото претенцията е погасена по давност , която е започнала да тече от 1994 г. През тази година е предявен ревандикационният иск от който е представено съдебно решение като доказателство. Към настоящия казус е относимо Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.на Пленума на ВС, което определя, че изискуемостта за подобрения настъпва със смущаването на владението. Момента на смущаването на владението е датата на предявяването на ревандикационният иск. Следователно ищецът- касатор е добросъвестен подобрител, но вземанията му за подобрения са погасени по давност.
Възражението за изтекла погасителна давност е направено още в първото по делото заседание на 1.06.2007 г. , поради което следва да бъде зачетено. Крайният извод на решението е правилен поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 15.12.2008 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 251 от 2008 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: