Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 28 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив Илиева............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. Генчев.................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 380/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на възобновяването, образувано с правно основание по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК по повод искане на осъдената Б. Д. Т. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 545/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 186/05.12.2012 г. С първоинстанционна присъда № 282, постановена от Димитровградски районен съд на 26.06.2012 г. по НОХД № 149/2012 г., подс. Т. e била призната за виновна за това, че на 28.04.2011 г. в гр.Меричлери като представител на Сдружение на земеделските стопани съзнателно действала против законните интереси на представляваните животновъди от сдружението, като са последвали значителни щети в размер на 26 061,22 лв., поради което и на основание чл. 217 ал.4 вр. ал.2 и чл. 54 от НК е била осъдена на две години лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за срок от три години, както и на глоба в размер на 300 лева. С въззивното решение присъдата е била потвърдена. Искането за възобновяване релевира доводи за наличие на всички касационни основния, съдържащи се в нормата на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. В обсега на основанието за възобновяване поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се визират обстоятелства за непълнота на фактите, съдържащи се в обвинителния акт, касаещи фактологията на деянието, с което е нарушено правото на защита на осъдената, както и неизясняване на точния размер на сумата, предмет на престъплението. Нарушението на материалния закон се обосновава с обстоятелството, че осъдената Т. не би могла да представлява сдружението, тъй като то не е било регистрирано и не е било персонифицирано, както и че е подала документи до ДФ „Земеделие” от свое име като физическо лице, а не като представител на сдружението. Явната несправедливост на наказанията се аргументира с неотчитане на всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията им. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщането му за ново разглеждане, а алтернативно – намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. Пред касационната инстанция осъдената Т. се явява лично, като поддържа искането по съдържащите се в него съображения. Представителят на ВКП намира, че искането за възобновяване е основателно, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа за допускане и назначаване на нова експертиза, която да установи каква сума е следвало осъдената реално да разпредели между животновъдите от сдружението. Намира, че този недостатък би могъл да се отстрани във въззивното производство. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на допустимостта и основателността на искането за възобновяване на наказателното производство, установи следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 421 ал.3 пр.1. Разгледано по същество, то е неоснователно. Не се констатират нарушенията на процесуалните правила, посочени в искането, които да са довели до нарушаване правото на защита на осъдената Т.. Обвинителният акт не страда от недостатъците, които се сочат. В него са посочени всички факти, които имат отношение към предмета на доказване с оглед обвинението по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК – начинът, по който осъдената е получила представителна власт по отношение на сдружението на земеделските стопани в гр.Черичлери, действията, които тя е получила по пълномощие от сдружението, както и поведението й, с което е действала против неговите интереси. Във всеки конкретен случай обемът на правнорелевантните обстоятелства е различен, като важното е обвинителният акт да бъде с такова съдържание, с което да определи правните и фактически рамки на обвинението в такава степен, в която да позволи на подсъдимия да упражни правото си на защита – да узнае в какво е обвинен и адекватно да организира защитата си. В конкретния случай не се констатира какъвто и да е недостатък, който да е ограничил тази възможност на Т., като обстоятелствената част на обвинителния акт дори съдържа факти в повече от необходимото за обосноваване на обвинението по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК. Това обаче не й е попречило да се защити, поради което не е допуснато нарушение на нормата на чл. 246 ал.2 от НПК. Такова липсва и по отношение на твърдението, че не съществува в правния мир Наредба №3/1997 г. на министерството на земеделието и храните, посочена в обвинителния акт, и че тя е неотносима към казуса. Вероятно представителят на прокуратурата е имал предвид Наредба №3/1999 г. на министерството на земеделието и храните, отнасяща се до създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Доколкото обаче описаното съдържание на този нормативен акт напълно съответства на действителното съдържание на Наредба №3/1999 г. с оглед на липсата на необходимост от персонифициране и регистриране на сдружението на производителите, погрешното посочване на годината на издаването му се явява само техническа грешка, която не се е отразила на правото на подсъдимата Т. да узнае причините, поради които прокурорът се позовава на същата. Поради това не би могло да се твърди, че е ограничено правото на защита на осъдената да се защити по тези факти. Липсва процесуално нарушение, даващо основание за възобновяване на производството по делото с оглед обстоятелството, че съдебните инстанции не са уважили искането на защитата за назначаването на повторна експертиза по делото. Същото се е основавало с твърдението за неизяснен брой глави добитък, които е притежавал всеки стопанин от сдружението, както и с оглед платената наемна цена на община Меричлери във връзка с договора за наем на общинските мери и пасища, които осъдената е заплатила. Първоинстанционният съд е разгледал направеното искане и обосновано го е оставил без уважение /л.136/, а впоследствие е обосновал отказа си и в мотивите към присъдата. Доводът на защитата не почива на действителното съдържание на законодателната уредба на получената от осъдената Т. помощ. Съгласно чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители размерът на единното плащане на площ се определя за хектар ползвана земя и не зависи от броя глави добитък, които притежават отделните стопани. Внесената наемна цена по повод сключения договор за наем на общинските мери и пасища от ОПФ гр.Меричлери за 2010 г. е била приспадната от експерта при изчисляване на сумата, която Т. е следвала да предостави на стопаните от сдружението като отпусната помощ от фонд „Земеделие” /л. 320-322, 441 и л. 449-450 от дос. производство/. По този начин не са били налице предпоставките на чл. 153 от НПК за назначаване на повторна експертиза по делото и законосъобразно искането за това е било оставено без уважение. Не се установява допуснато съществено процесуално нарушение и с оглед съдържанието на постановлението за привличане на обвиняемата /л.163/ и съдържанието на обвинителния акт и на съдебните актове. Между тях липсва каквото и да е противоречие относно начина на формулиране на обвинението спрямо Т., касаещо правосубектността й по чл. 217 ал.2 от НК, както и изпълнителното деяние на престъплението „злоупотреба с доверие”. Няма никакво съмнение, че тя е била избрана за представител на сдружението на земеделските стопани в гр.Черичлери и в това й качество са й били възложени определени функции, за упражняването на които са й били дадени съответните пълномощия /л.18 от дос. производство/. Не може да се изисква в постановлението за привличане на обвиняем да се посочват всички факти и обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на престъплението. Законът в чл. 219 ал.3 т.3 изрично посочва какво следва да бъде съдържанието на постановлението за привличане. Съпоставката с чл. 246 ал.2 и ал.3 от НПК, определящ съдържанието на обвинителния акт, безспорно сочи на максимални и завишени изисквания от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт, което се предопределя от безусловното му значение на процесуален документ, който предопределя фактическите и правни рамки на обвинението в съдебната фаза на наказателния процес. Няма допуснати нарушения на цитираните правни норми и както органите на досъдебното производство, така и съдебните инстанции, са се съобразили с указанията, съдържащи се в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. С оглед на посоченото не се установиха основания по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК за упражняване на правомощията на касационния съд по реда на възобновяването. Останалите доводи на осъдената Т., съдържащи се в искането, следва да бъдат разгледани с оглед на евентуални нарушения, касаещи правилното приложение на материалния закон, доколкото сочат на твърдения за несъставомерност на деянието. Не е налице нарушение, попадащо в обсега на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК предвид твърдението на осъдената, че с оглед дадените й пълномощия от сдружението, тя не е имала задължение да разпределя получената субсидия между земеделските стопани. Действително с оглед пълномощията й на представител изрично не е било посочено, че тя е следвало да разпредели получената сума. Тя обаче е била упълномощена да представлява сдружението и да кандидатства пред разплащателната агенция на ДФ „Земеделие” за субсидии от ЕС. С оглед на това тя се е възползвала от документацията, удостоверяваща ползваните от сдружението площи по силата на наемния договор с община Меричлери, които е приложила към заявлението си / л.93-95 и л. 99-122/, въз основа на която реално е била отпусната субсидията, доколкото е безспорно установено, че съгл. чл. 40 от ЗПЗП тя се отпуска не за глави добитък, притежавани от земеделския стопанин, а на ползвана площ. Следователно осъдената се е ползвала от всички права, които й е дало сдружението – кандидатствала е за получаване на субсидията, представила е като доказателство схеми на площите, ползвани от сдружението, а не лично от нея, за да установи количеството площ, и е получила субсидия по собствената си сметка. В същото време, отказвайки да уведоми стопаните за получената помощ, да проведе събрание за евентуалното й разпределение съобразно вътрешната договореност между тях и запазвайки сумата само за себе си, Т. е действала изцяло в свой личен интерес и против интересите на представляваното от нея сдружение. Това е така, тъй като интересът на сдружението в случая е бил да се получили субсидията от ДФ „Земеделие”, която да се използва от сдружените стопани, както е ставало и през предходните години. Осъдената Т. е знаела това, тъй като през предходната 2010 г. е действала по същата схема, но не е провела събрание за разпределяне на получената сума. Действията й в настоящия случай са били напълно съзнателни, доколкото тя е била наясно с очакванията на членовете на сдружението, била е подтиквана от тях да проведе събрание, за да даде отчет на свършеното, но упорито е отказвала да стори това. Нещо повече, тя е поддържала у тях заблуждението, че не й е била преведена каквато и да е сума, която да е подлежала на разпределение. Поради това неоснователни са всички доводи за неизяснен брой добитък на всеки стопанин, нито за това, че сдружението е било нелегитимно, тъй като не е било регистрирано, нито, че заявлението пред ДФ „Земеделие” е било подписано от Б. Т. в качеството й на физическо лице. Установените фактически положения по делото обосновават правните изводи за наличие на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК – съзнателно действие против интересите на представлявания. Подсъдимата делото не е оспорвала получаването на субсидията от фонд „Земеделие”, като твърди, че не ги е разпределила на участниците в сдружението, което е представлявала, тъй като стопаните не са полагали грижи за почистването и поддържането на наетите площи през предходната година. Поради тази причини е решила да запази сумата за себе си, като е твърдяла, че не я е получила. Очевидно е, че интересите на представителя на сдружението в лицето на осъдената и на представлявания /в лицето на сдружението/ в случая са противоречиви. Т. с действията си е увеличила своето лично имущество със сума, получена чрез използване на средства, полагащи се на ползувателите на цялата площ, която тя е декларирала, които са били членовете на сдружението. По този начин тя е навредила на интересите на сдружението, което е било създадено именно с такава цел – да кандидатства и да получи субсидии. Злоупотребата на доверие по чл. 217 ал.2 от НК се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на представлявания. В конкретния случай чрез подаването на заявление за отпускане на средства за подпомагане /субсидии/ от ДФ „Земеделие”, осъдената Т. е предприела правнозначими действия, материалният ефект от които реално е следвало да настъпи за сдружението. Фактически, като е отказала да предостави получената от нея сума на сдружението, тя е причинила на същото значителни щети и с това е осъществила състава на чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК. Доводите, че стопаните не полагали грижи през предходните години за площите, както и че не всички са притежавали действително съответния деклариран от тях през предходната година добитък, са неотносими към съставомерността на престъплението. Те касаят вътрешни за сдружението въпроси, засягащи начина на разпределение на получената общо от него сума и е следвало да бъдат решени от самото сдружение, а не еднолично от осъдената. С оглед на това инстанциите по същество са приложили правилно материалния закон и липсват основания за възобновяването на производството по делото с оглед нарушения по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Не е допуснато съществено нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода”, тъй като липсват съществуващи и неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да обуславят налагането на по-нисък размер на това наказание. Инстанциите са съобразили чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на Б. Т., както и са взели предвид броя на участващите в сдружение селскостопански производители, които реално са били ощетени от поведението на осъдената. Правилно е приложен чл. 54 от НК, като е преценено, че наказанието следва да се индивидуализира с лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е индивидуализирано под средния размер на предвиденото в чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК - в размер на две години лишаване от свобода. С това наказание реално ще се постигнат целите на специалната и генерална превенции, а размерът на изпитателния срок от три години ще способства на подсъдимата за възстановяване на доверието на съгражданите й- земеделски стопани. Предвид тези съображения ВКС не намери да са налице основания за възобновяване на производството по делото, отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, нито за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Водим от изложеното и на основание чл. 425 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Б. Д. Т. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 545/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд и по НОХД № 149/2012 г. по описа на Димитровградския районен съд и отмяна на постановените по тях въззивно решение № 186/05.12.2012 г. и присъда № 282 /26.06.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.