Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 02 ноември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 513 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. О. Г. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 79 от 4.04.2017 г, по ВНОХД № 669/16, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 17 от 26.04.16, по НОХД № 353/14, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че в периода от 14.06.2002 г до 14.12.2002 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ и управляващ [фирма], с цел да осуети установяване на данъчни задължения в големи размери, е водил счетоводна отчетност и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, с което е укрил данъчни задължения в особено големи размери, възлизащи на 1 104 461, 06 лв, с оглед на което и на основание чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 НК / стара редакция / вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба, в размер на 5 000 лв, както и да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 104 461, 06 лв, заедно със законните последици, и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, възлизаща на 5 785, 80 лв. С жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че доказателственият анализ е проведен в отклонение от процесуалните изисквания, че делото не е попълнено с необходимите доказателства, че не е следвало да се кредитират Съдебно-счетоводните експертизи, че не са уважени доказателствени искания на защитата, че е допуснато противоречие във формулировката на обвинението по обвинителния акт, че гражданският иск е бил погасен по давност още преди приемането му. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Неоснователно се твърди, че формулировката на обвинението, залегнало в обвинителния акт, е в нарушение на процесуалните изисквания. Налице е пълно съответствие между фактическото и юридическото обвинение, като е съобразено и обстоятелството, че приложим се явява законът, действал към момента на деянието, който се явява и по-благоприятен за дееца. Ето защо, доводът за допуснато нарушение на правото на защита в тази насока не може да бъде споделено. Неоснователно се възразява и срещу доказателствения анализ на въззивната инстанция. Правилно е прието, че сделките, предмет на обвинението, не са реални, тъй като по тях не е имало изпълнение и насрещно плащане. В тази насока са гласните и писмени доказателства, касаещи търговската дейност на дружествата, вписани в съответните фактури като съконтрахенти на [фирма], а именно: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], С. Д., [фирма], [фирма]. Установено, че тези дружества не са влизали в договорни отношения с дружеството на жалбоподателя, не са се задължавали да му доставят стоки или услуги, а вписаното в използваните пред данъчните власти фактури не отговаря на действителното фактическо положение. Изяснено е, че счетоводството на управляваното от подсъдимия дружество е водено в нарушение на Закона за счетоводството, че липсват първични счетоводни документи, платежни нареждания, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, документи за извършен транспорт. Освен това, дружеството не е разполагало с необходимата кадрова и материална обезпеченост, за да се стигне до реално изпълнение на сключените договори. Неоснователно се твърди, че не са проверени надлежно възраженията на защитата. Възражението на защитата, че сделките, предмет на обвинението, са реални, е получило аргументиран отговор във въззивното решение. При анализ на преводите по банков път от [фирма] към фирмите-доставчици е установено, че липсват данни съответното плащане към коя сделка се отнася, което прави невъзможно намирането на съответствие между насрещните престации по отделните договори. От друга страна, счетоводството на съконтрахентите също е водено в нарушение на законовите изисквания, тоест, и при тези търговци не е намерена първична счетоводна документация, която да сочи на действителност на сделките. Събрани са гласни доказателства и чрез разпити на собствениците, респективно, управителите на фирмите-доставчици, но и от техните показания не може да бъде направен извод за реалност на сделките. Изяснено е, че едноличният търговец „Стриков” е развивал дейност чрез пълномощник: св. Г., служител на [фирма]. От нейните показания е изяснено, че свидетелката е работила под ръководството на подсъдимия, който е определял какво да бъде вписано във фактурите, касаещи търговската дейност на [фирма]. Св. П. е изяснила, че е обслужвала счетоводно дружеството на подсъдимия, а при изготвянето на справките-декларации по ЗДДС е ползвала подписани и подпечатани документи, предадени й от жалбоподателя, за да бъдат представени пред данъчната администрация. На следващо място, вярно са интерпретирани заключенията на Съдебно-счетоводните експертизи, които са дали отговор по счетоводни въпроси, от значение за правилното решаване на делото: ССчЕ, Тройна ССчЕ, две Допълнителни Тройни ССчЕ, Допълнителна Тройна ССчЕ / последната е назначена с цел да бъдат проверени възраженията на подсъдимия и неговата защита /. Изводите на вещите лица допълват изводите за привидност на сделките и се вписват в доказателствения материал, подкрепящ обвинителната теза. С оглед на изложеното, правилно е прието, че представените от подсъдимия фактури се отнасят до фиктивни сделки и представляват документи с невярно съдържание, създадени с цел да създадат привидно правно основание, за да бъдат укрити данъчни задължения на жалбоподателя по ЗДДС. Не може да бъде споделен и довода за допуснато нарушение на правото на защита, произтичащо от отказа да бъдат уважени доказателствени искания на защитата. Съдът суверенно преценява дали е необходимо да бъдат събирани нови доказателства и когато преценката му е правилна / когато събраните доказателства са достатъчни за правилното решаване на делото / отказът да уважи доказателствено искане на някоя от страните не представлява процесуално нарушение. В случая, инстанциите по същество са изпълнили задължението си да попълнят делото с необходимите доказателства, поради което и не се е наложило да уважат всички доказателствени искания на защитата. На следващо място, не може да бъде споделено възражението за изтекла погасителна давност на вземането на държавата за вреди от непозволено увреждане, предмет на уважения граждански иск. Когато деянието съставлява престъпление и деликт, увреденото лице може да поиска обезщетение за вреди, на основание чл. 45 ЗЗД. Гражданският иск на държавата е на деликтно основание, в която хипотеза е приложим чл.114 ЗЗД, съгласно който погасителната давност при непозволено увреждане тече от откриване на дееца. Настоящето наказателно производство е образувано на 12.10.2006 г, за извършено данъчно престъпление. Към този момент все още не е имало сигурни данни кой е извършителят на това престъпление, покриващо признаците и на деликт. Такива данни могат да бъдат почерпени от постановлението за повдигане на обвинение на определено лице, откогато вече е налице яснота относно извършителя на деянието / деликта. По настоящето дело, фигурата на обвиняем е възникнала на 19.11.2009 г, когато с постановление на разследващия е повдигнато обвинение на К. О. Г., за данъчно престъпление. В съдебната фаза се е стигнало до осъждането му по това обвинение, откъдето е произтекло и уважаването на гражданския иск, предявен на 26.04.2010 г, по НОХД № 121/10 по описа на Окръжен съд, Стара Загора. С оглед на изложеното, от момента на откриване на дееца: 19.11.2009 г, до предявяването на гражданския иск, срокът по чл. 114 ЗЗД не е бил изтекъл, откъдето и не е имало пречка искът да бъде уважен. Ето защо, възражението за изтекла давност се явява неоснователно и не може да породи търсения правен ефект. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Не може да бъде уважено и другото искане / за оправдаване на подсъдимия /, което е възможно само при условията на осъждане за несъставомерно деяние, която хипотеза, в случая, не е налице / осъждането е за деяние, съставляващо данъчно престъпление по НК /. По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 79 от 4.04.2017 г, по ВНОХД № 669/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: