Р Е Ш Е Н И Е № 508 гр.София , 02 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП А.ЛАКОВ след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2048/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от адв.Х. Х., упълномощен защитник на осъдената А. А. М. за възобновяване на нохд 2135/2012 г. на Районен съд-Пазарджик, поради допуснати нарушения по чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. В искането на защитника на осъдената се твърди ,че двете съдебни инстанции са тълкували превратно доказателствените средства ,че са се доверили на показанията на лица, живеещи на съпружески начала /свидетелите К. и Г./, както и на свидетел, който е в близки отношения с К., без да бъде отчетено обстоятелството, че поради тези си взаимоотношения посочените свидетели попадат в кръга на заинтересованите; че съдилищата не са изяснили противоречията в свидетелските показания, свързани с редица факти от предмета на доказване, както и че са игнорирали основното гласно доказателствено средство- обясненията на подсъдимата М. и по този начин са допуснали съществено процесуално нарушение.Посочва се ,че съдилищата не са изяснили едно значимо от състава на престъплението обстоятелство , а именно предмета на престъплението и дали свидетелят К. действително е притежавал инкриминирания предмет-златни и сребърни монети.В заключение се иска, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.425 ал.1 т.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НК А. М. да бъда оправдана в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. Пред настоящия съдебен състав, адв.Х.- защитник на осъдената М. поддържа искането, акцентирайки на твърдяното от него обстоятелство за превратно тълкуване на гласните доказателствени средства от страна на съдилищата, които са се доверили изцяло на свидетелските показания, а са игнорирали обясненията на подсъдимата М.. Заявява, че становището на първоинстанционния съд, обективирано в мотивите му за това ,че показанията на свидетелите са непротиворечиви и хронологично точни е невярно, тъй като са налице противоречиви свидетелски показания, които не са били обсъдени и които внасят съмнение не само по отношение предмета на престъплението, а и досежно вината на М..Моли се тя да бъде оправдана в рамките на приетата фактическа обстановка и при строго съблюдаване на разпоредбата на чл.422 и чл.425 ал.2 т.2 от НК във вр.с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Представителят на ВКП счита искането на осъдената за неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на пълномощника на осъдената А.М., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото,намери за установено следното: С присъда №95 от 01.04.2013 г.,постановена по нохд 2135/2012 г., РС-Пазарджик е признал подсъдимата А.А. М. за виновна в това,че през месец септември 2009 г. в [населено място] противозаконно е присвоила чужди движими вещи-12 броя златни монети, 23,66 карата, римска реплика , с общ грамаж 80,23 грама на стойност 7050,61 лв. и 6 броя сребърни монети римска реплика, с общ грамаж 40,30 грама на стойност 161,20 лв. или всичко на обща стойност 7211,81 лв., собственост на М. Г.К., които владеела, поради което и на основание чл.206 ал.1 от НК и чл.54 от НК я е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години.В тежест на подсъдимата са били възложени и направените по делото разноски, както и тези, сторени от частния обвинител М. К.. С решение №123 от 09.07.2013 г.,постановено по внохд 261/2013 г., ОС-Пазарджик е потвърдил присъда №95 от 01.04.2013 г. по нохд 2135/12 г. по описа на Пазарджишки РС. ВКС намира ,че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо ,тъй като е направено в законния шестмесечен срок по чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт , непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: В искането ,поставило началото на настоящето производство се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК,които са и основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Както първоинстанционният съд ,така и въззивната инстанция в съдебните си актове ,при изграждането на изводите си по правото са приели, че осъдената А. М. е осъществила от обективна и субективна страна инкриминираното й престъпление по чл.206 ал.1 от НК , като предмет на обсебването са били 12 броя златни монети,23,66 карата, римска реплика с грамаж 80,23 гр.на стойност 7050,61 лв. и 6 бр. сребърни монети римска реплика с общ грамаж 40,30 гр.на стойност 161,20 лв. Чуждата движима вещ- предмет на престъплението е обективен признак от състава на чл.206 от НК и нейните вид и стойност подлежат на категорично установяване в процеса. В настоящия случай ,при наличието на противоречиви доказателствени източници относно предмета на престъплението, съдилищата са били длъжни да ги обсъдят и да посочат кои от тях кредитират и по какви причини и едва след това да направят извод ,че установеният по делото предмет на престъплението „обсебване” е точно инкриминирания. В тази насока е необходимо да бъде отбелязано следното: на досъдебното производство е бил изготвен списък на монетите,за които М. К. е претендирал да е предал на А. М., в който списък са били описани единадесет златни монети, римски реплики и пет сребърни монети ,също римски реплики, като грамажа на посочените златни монети е 80,1 гр.,а на сребърните-18,4 [населено място] са били и два броя фактури, в които като доставчик фигурира [фирма] , а като получател- М. К. и от които писмени документи е видно, че на 19.09.2009 г. последният е закупил две кюлчета злато, съответно от 50 гр. и 20 гр. за сумата от 3670.00 лева , както и кюлче злато роза- 5 гр. за сумата от 540 лв. Във връзка с информацията, предоставена от свидетеля К. в проведения му разпит в съдебното заседание пред РС-Пазарджик, че монетите е закупил в Турция и за проверка на това обстоятелство, е бил представен от повереника му „Международен сертификат за гаранция” на турски език с превод на български език, издаден на 22.09.2009 г., но касаещ не златни и сребърни монети, а златни колиета -80,23 гр. и сребърни колиета-40,30 гр., закупени за сумата от 4800 щ.долара. Посочените писмени доказателства изобщо не са били обсъдени от решаващите съдилища в контекста на установяване на предмета на престъплението. Нещо повече, съдържащата се в тях противоречива информация не е била съпоставена със заявеното от свидетелите по коментирания въпрос. Не е бил извършен анализ на данните в посочените доказателствени източници от гледна точка и на датите, отразени в документите и датите ,съобщени от свидетелите относно закупуването на монетите и провеждането на сватбата, на която същите е следвало да бъдат дадени в дар. Без осъществяването на внимателен анализ на противоречивите източници касателно вида и количеството на предмета на престъплението и излагането на подробни и ясни мотиви относно това, кои данни съдилищата приемат за достоверни и по какви причини и кои не кредитират и защо, предметът на престъплението по настоящето дело е останал неизяснен. По аналогичен начин стоят нещата и със стойността на предмета на престъплението.Предмет на престъплението обсебване е чужда движима вещ, която има определена стойност.Изясняването по несъмнен начин на въпросите за стойността на тази вещ е от съществено значение ,доколкото в принципен план има отношение към правилната правна квалификация на деянието, предвид законодателно уредения квалифициращ признак „големи размери” от една страна, а от друга- към индивидуализацията на наказанието в рамките на възведената правна квалификация. По отношение стойността на предмета на престъплението, по делото е била изготвена и приета съдебно-оценителна експертиза. От устните разяснения на вещото лице в съдебното заседание пред РС-Пазарджик е видно, че крайната оценката на инкриминираните монети е била изготвена на базата на два компонента- цената , на която банката, посочена в приложените по делото фактури продава кюлчета злато и цената за изработка .Освен това , експертът е посочил, че при изготвяне на оценката се е ръководил от обстоятелството, че монетите са изработени в Турция, като преди това златото за тях е било закупено от българска банка , което е в противоречие с приетите фактически констатации от съда ,че монетите са закупени от Турция. Последният извод обаче също не почива на еднопосочни доказателства. Всъщност не изясняването на предмета на престъплението като вид и количество съвсем обяснимо е довело и до неясноти във връзка с формиране на неговата стойност. При наличието на противоречиви доказателства, първоинстанционният съд е бил задължен внимателно да ги обсъди, както по отделно ,така и в тяхната взаимна връзка и съвкупност . Това не е сторил и въззивния съд в своето решение.При това положение съдилищата не са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване в процеса и по този начин са допуснали съществено процесуално нарушение.В тази връзка следва да се отбележи ,че ВКС макар и да не е оправомощен да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, както и да подменя вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, е компетентен да проверява дали са спазени процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране.Вътрешното убеждение трябва да се основава на всички доказателствени материали,събрани и проверени по надлежния ред и преценени поотделно и в тяхната съвкупност.Процесът на формиране на вътрешното убеждение може да бъде нарушен при различни хипотези, като една от тях е, ако съдът е игнорирал /не обсъдил/ изцяло някои от доказателствените материали по делото, имащи съществено значение за релевантните факти, като това нарушение е особено значимо при наличието на противоречия между доказателствата. Това е изисквало, както беше посочено и по-горе, доказателствата и доказателствените източници, отнасящи се до изясняване предмета на инкриминираното престъпление да бъдат обсъдени поотделно ,а също така и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. По-нататък, ВКС констатира и други допуснати от РС-Пазарджик нарушения на процеса на събиране и проверка на доказателствата.В тази насока следва да се отбележи,че съдът не се е възползвал от възможността да провери показанията на свидетелите К. и Г. чрез провеждането на разпит в качеството на свидетел на лицето,с което осъдената живее на съпружески начала и за когото К. и Г. са твърдели ,че е присъствал при една от срещите им с А. М., на която те са й искали обяснение за съдбата на монетите. Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция намира,че искането на защитата на осъдената за оправдаването й в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда не може да бъде удовлетворено. Констатират се съществени процесуални нарушения относно анализа и проверката на доказателствената съвкупност, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да се извърши повторен разпит на св.К., като му бъдат предявявани писмените доказателства, отнасящи се до предмета на престъплението и при необходимост бъде назначена и изслушана повторна съдебно-оценителна експертиза ,след което съдът следва да обсъди и анализира в пълнота всички доказателства и доказателствени средства, с цел категоричното установяване на предмета на престъплението като вид , количество и стойност. Необходимо е да бъде установено и разпитано в качеството на свидетел и лицето Ф.,с когото осъдената живее на съпружески начала с оглед проверка на информация , съдържаща се в други гласни доказателствени източници. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд 261/2013 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик. ОТМЕНЯВА въззивно решение №123 от 09.07.2013 г.,постановено по внохд 261/2013 г. на ОС-Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/