1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 03.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 962 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. като правоприемник на ищеца Л. Д. К. чрез процесуален представител адв. Р. И. К. срещу решение № 2673 от 16.11.2018г. по в. гр. дело № 1586/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е обезсилено решение от 08.01.2018г. по гр. дело № 381/2016г. на Окръжен съд Благоевград, прекратено е производството по делото по предявения иск и Г. Д. К. е осъден да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сума в размер 1 449,33 лв. – направени разноски за двете съдебни производства и юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има валидно пълномощно за извършване на всякакви правни сделки и правни действия, може ли да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК?
2. Ако едно правно действие излиза извън обема на представителната власт на упълномощения, кой може да потвърди действията след смъртта на упълномощителя? Може ли след смъртта на страна в процеса наследниците да потвърдят действията на процесуалния представител?
3. Влиза ли в обема на представителната власт на упълномощения да сключва договор за поръчка, в частност договор за процесуално представителство с адвокат, когато изрично в пълномощното е записано, че може да извършва всякакви правни действия и сделки в интерес на представлявания, и че пълномощното следва да се тълкува в полза на уполномощената страна?
4. Когато адвокатът е надлежно упълномощен и води добросъвестно съдебното производство, въпреки че пълномощникът не може към момента на вече заведеното производство да изразява валидна правна воля, опорочава ли представителната власт на адвоката?
5. При липса на изрично писмено изявление на лицето за сключване на договор за мандат – договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, но наличие на такъв интерес, който да бъде защитен, може ли да се приеме, че е налице валидно процесуално представителство? Приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗЗД?
6. Налице ли е процесуално нарушение, когато съдът не обсъди всички факти по делото и не отдели спорните от безспорните факти?
7. Може ли да се приеме като безспорно доказано твърдение, когато и вещото лице изрично твърди, че не са налице всички необходими документи и необходима информация, а единствено от събраната излага своето експертно заключение?
8. Когато е необходимо информирано писмено съгласие от пациента и са осъществени процедури в болничното заведение, може ли да се приеме, че лицето е било в съзнание и е дало своето съгласие и че лицето е изразявало валидна правна воля?
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Злидолски оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и релевира доводи за правилност на въззивния съдебен акт. Релевира доводи, че формулираните от касатора въпроси са въпроси по съществото на спора и отговорът им зависи от събраните по делото доказателства; въпросът по т. 1 не отговаря на фактическите обстоятелства, защото Л. К. не е била упълномощена от страна на Л. К. да преупълномощава други лица; въпросите по т. 2 и т. 5 от изложението са неотносими, като следва да се имат предвид постановките в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК; въпросът по т. 4 не е включен в предмета на спора; въпросът по т. 8 е неотносим.
Ответникът Г. Т. К. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че на 14.01.2016г. е настъпило пътно - транспортното произшествие между лек автомобил марка „Ситроен”, модел „К. – П.“, ДК [рег.номер на МПС] , управляван от Г. Т. К. и пресичащия пътното платно за движение Л. Д. К., в резултат на което е пострадал Л. Д. К.. Въз основа на заключението на комплексната съдебноомедицинска и автотехническа експертиза и медицинската документация съдебният състав е установил, че вследствие на получената тежка черепно-мозъчна травма Л. К. е изпаднал в безсъзнателно състояние и на 11.03.2016г. е починал, като през цялото време /от получаване на черепно-мозъчната травма на 14.01.2016г. до смъртта на 11.03.2016г./ той е бил в бъзсъзнание и не е могъл да извършва никакви самостоятелни волеви и съзнателни действия, респективно да контролира и ръководи действията и постъпките си, включително и да изразява правно валидна воля, като упълномощава процесуални представители, изразява желание да бъде проведено съдебно производство, по което той да е ищец или да „упълномощава“ съпругата на неговия брат да извършва правни действия от негово име. Приел е, че пълномощното и договорът за правна помощ са подписани за клиент, респективно упълномощител от съпругата на брата на Л. Д. К., а не от самия Л. К..
Изводът за недопустимост на първоинстанционното решение и прекратяване на исковото производство е аргументиран с обстоятелството, че исковата молба не е подписана от ищеца Л. Д. К., нито от негов надлежно упълномощен процесуален представител. Изложени са съображения, че Л. К. не е изразил правно валидна воля за предявяване на иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ или на което и да е друго правно основание във връзка с пътно-транспортното произшествие, при което той е пострадал; не е упражнил правото си да упълномощи надлежно процесуален представител, който от негово име да проведе граждански иск с цел обезщетяване за причинени вследствие на произшествието вреди. Въззивният съд е посочил, че подписването на адвокатското пълномощно от Л. К. като пълномощник на Л. К. /по пълномощие, дадено преди инцидента/ е без правно значение, тъй като същата като негова снаха не е сред лицата, визирани в разпоредбата на чл. 32, т.1-5 ГПК, като възможни процесуални представители по пълномощие; от името на Л. К. е действало трето лице, подписало неистинска искова молба и неистинско адвокатско пълномощно, въз основа на което адв. Р. К. е извършвал процесуални действия в исковия процес; исковият процес, образуван по исковата молба на Л. Д. К., е опорочен от самото начало поради неистински упражнено право на иск и неистинско упълномощаване, което води до опорочаване на всички последващи процесуални действия по делото. Въззивната инстанция е изложила също, че неистинското предявяване на иска от адв. Р. К. въз основа на неистинско адвокатско пълномощно са порочни процесуални действия, представляващи по същество злоупотреба с процесуални права, поради което не могат да бъдат поправяни от страната, съответно поправените действия не могат да се считат за редовни от момента на извършването им по реда на чл. 101, ал. 1 и 2 ГПК. Поради това съдебният състав е заключил, че развилият се въз основа на неистински иск процес е опорочен изцяло и е недопустим, поради което съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора в т. 1, 3 и 5 от изложението към касационната жалба могат да бъдат уточнени по следния начин: Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може ли да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК и влиза ли в обема на представителната му власт сключване на договор за процесуално представителство с адвокат? При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, може ли пълномощникът да преупълномощи друго лице – адвокат, и налице ли е валидно процесуално представителство?
Уточнените правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за делото и са обусловили правните изводи на въззивния съд. Съгласно константната практика на ВКС /решение № 586/1996г. на ВКС, 5-членен състав/ пълномощник, който няма качество на процесуален представител, тъй като не е от кръга на лицата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. „а“ – „д“ ГПК /отм./, понастоящем чл. 32, т. 1 – 4 ГПК, може да предяви иска, но не може по-нататък да бъде процесуален представител на ищеца. В определение № 337/14.05.2013г. по ч. т. д. № 2081/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че не може да бъде споделена тезата, че след като преупълномощителят не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, той не може да преупълномощи лице, притежаващо съответните качества по чл. 32 ГПК за представителство пред съд; изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално представителство, а не по отношение на пълномощника, на когото страна е възложила преупълномощаването. В определение № 765/10.07.2012г. по ч. т. д. № 232/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 33/28.02.2013г. по гр. д. № 1284/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. е възприето разбирането, че в материалния закон /чл. 43 ЗЗД/ са уредени две предпоставки за преупълномощаване: при изрично овластяване на пълномощника да преупълномощава или когато преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
С оглед формираната константна практика на ВКС се налага извод, че е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на разрешението на релевантните правни въпроси във въззивното решение с разрешението, дадено в горепосочените и други съдебни актове на ВКС.
Отговорът на материалноправния въпрос, посочен в т. 2 от изложението към касационната жалба, е в зависимост от отговора на горепосочените релевантни правни въпроси, по които следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Посоченият в т. 4 от изложението към касационната жалба въпрос не съответства на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт, а е формулиран с оглед твърдението на касатора, че е налице надлежно упълномощаване.
Посоченият от касатора в т. 6 от изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос е относим към правилността на обжалваното въззивно решение предвид оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което проверката следва да бъде извършена при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 7 и 8 въпроси е неоснователен, тъй като въпросите не съответстват на мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл по тях и същите не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по релевантните правни въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2673 от 16.11.2018г. по в. гр. дело № 1586/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 600 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|