Р Е Ш Е Н И Е                                   № 48     София, 05 март 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 781 по описа за 2008 година.   Постъпила е касационна жалба от подсъдимия К. Д. В. против решение № 250 от 03.11.2008 г., постановено по внохд № 255/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив. Претендира се наличието на основанията по чл.349 ал.1 т.т.1 и 3 НПК и се иска оправдаване или намаляване на наказанието, отхвърляне или намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди. Пред ВКС жалбата се поддържа. Гражданските ищци не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъдата на Окръжен съд-гр. Кърджали постановена по нохд №55/08 г.. Подс. В. е осъден на основание чл.124 ал.1 вр.с чл.129 ал.2, чл.63 ал.1 т.3 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл.115 вр.с чл.20 ал.2 и чл.63 НК. На основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане на жалбоподателя, считано от 03.10.2007 г.. На основание чл.45 ЗЗД п. В. е осъден, солидарно с неподалия касационна жалба Д. О. Б. , да заплати обезщетения за неимуществени вреди на: А. Ч. лично – 30 000 лева, на същата като майка и законна представителка на малолетната Н. Ч. – 35 000 лева и на непълнолетната М. Ч. , със знанието и съгласието на нейната майка Аnbsp;000 лева, като гражданските искове до пълно предявените размери са отхвърлени като неоснователни. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Предмет на настоящата касационна проверка, изводимо от съдържанието на подадената от п. В. жалба, е осъждането му за престъпление по чл.124 НК и ангажирането на гражданската му отговорност по реда на чл.45 ЗЗД. Жалбата е неоснователна. Правилното приложение на закона се оспорва при съображения, които по своето съдържание са преразказ на обясненията на п. Василев. Наред с това се поддържа, че същите намират опора в заключението на вещите лица по приетата съдебно-медицинска експертиза относно механизма на причиняване на средната телесна повреда. Възразява се, че липсват доказателства, жалбоподателят да е участвувал в изпълнителното деяние по причиняване на последната, станала причина за настъпване на смъртта на пострадалия. Поради това и се иска оправдаване. Така направеното възражение е неоснователно. С касационната жалба не се оспорва процесуалната дейност на съда, най-вече тази по събиране, проверка и оценка на събраните по делото доказателства. ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила от кръга на абсолютните такива, за които касационната инстанция следи служебно. Твърдението, че липсва доказателствена основа за извода относно авторство на деянието в лицето на жалбоподателя е декларативно. То очевидно не държи сметка, по-скоро игнорира дейността на съда по същество по доказателствата. Мотивите на оспореното решение сочат, че за изясняване на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници, в това число и противоречиви такива. Всички те, поотделно и във взаимната им връзка са анализирани детайлизирано, за което свидетелствуват пространните съображения на решаващия съд, намерили своето място в мотивите на решението. По аналогичен начин стоят нещата и с оценката на заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза. По делото са приети две такива – единична и тричленна. Заключенията на вещите лица с особена прецизност са анализирани, в това число и свързано с обективните находки и останалите доказателства. Известно е, че вътрешното убеждение на съда по същество по фактите, не може да бъде подменено от касационната инстанция, щом са спазени процесуалните изисквания за неговото формиране, какъвто е настоящият случай. На плоскостта на казаното дотук, касационната проверка за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна в рамките на приетото за установено от ПАС от фактическа страна. Изложените в мотивите фактически положения съдържат констатации относно поведението на жалбоподателя, които са получили адекватна правна оценка. Съдът е изпълнил задължението си да изложи съображения по изведените, въз основа на фактите, признаци от обективна и субективна с. на инкриминирания престъпен състав, по който е ангажирана отговорността на подсъдимия В. Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. К. не е установил основания за индивидуализация на същото по реда на смекчената наказателна отговорност, съдът правилно е определил същото в рамките на предвиденото от закона. По размер наложеното на жалбоподателя наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такова е справедливо. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в гражданско-осъдителната част. Обезщетенията за причинени неимуществени вреди са определени по размер след оценка на всички относими обстоятелства, при съобразяване с изискването по чл.52 от ЗЗД са справедливост. При тези съображения, като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваното въззивно решение, на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250 от 03.11.2008 г., постановено по внохд № 255/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: