3 Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 07.03. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1792/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 357 от 27.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 317 от 24.06.2009 г. по в. гр. д. № 774/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за дяловете на съделителите, при които е допусната делба на земеделски земи. Касаторите И. Б. М. и Й. Г. У. искат то да бъде отменено като неправилно и притежаваният от тях дял в съсобствените имоти да бъде определен на 1/2 ид. ч. /или 27/54 ид. ч./, а останалите 27/54 ид. ч. / 1/2 ид. ч. / да се разпределят между останалите сънаследници. Ответниците по касация М. М. Кипаришева, И. М. Ш., Б. Ц. Х., К. А. М., Надежда Л. М., Л. Л. М., действащ чрез законната си представителка П. Л. С., и Надежда Л. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Л. С., не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е намалено завещателното разпореждане, извършено с универсално саморъчно завещание на 22.02.1992 г. от К. М., починал на 21.03.1993 г., в полза на Г. К. М., до размер на 2/3 /запазената част/ от имуществото на завещателя. С оглед на намаляването дяловете на касаторите - наследници по закон на ползуващия се от завещанието Г. К. М., са определени по 9/54 ид. ч., или общо 1/3 ид. ч., на колкото възлиза разполагаемата част на завещателя, а запазената част - 2/3, е разпределена между останалите наследници, които са упражнили правата си по чл. 30, ал. 1 ЗН. С решение № 408 от 18.09.2009 г. молбата на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение относно правата на съделителите е оставена без уважение. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: при уважаване на искане по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва ли наследникът по закон и по завещание да получи и дял от запазената част от наследството. Съгласно възприетите в чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗН принципи всяко лице, което е навършило 18 години и не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание. Доколкото чрез такива завещателни актове се засягат права на други лица, законът ги охранява само частично и за ограничен кръг наследници, на които е признато право на запазена част. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане с оглед да се възстанови запазената част е имуществено право, което може да бъде упражнено само от титуляра му или неговите наследници. Намаляването се извършва в размер, необходим за попълване на запазената част на наследника с такава част, доколкото той е упражнил това си право. В този смисъл е и т. 3, б.б. “б” и “в” от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане, с което завещателят се разпорежда в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. При общите /универсалните/ завещателни разпореждания намаляването им, за да се възстанови запазената част, се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството. С уважаване на иска /искането/ за възстановяване на запазената част, облагодетелствуваният от завещанието изгубва права над частта, с която то е намалено поради накърняване на запазената част на упражнилия субективното потестативно право по чл. 30, ал. 1 ЗН. Такова разрешение е дадено и в решение № 541 от 09.06.2009 г. по гр. д. № 4005/2008 г. на IV-то г. о. на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК и послужило като основание за допускане на касационното обжалване. Когато наследникът по завещание е наследник със запазена част, при уважаване на иска /искането/ по чл. 30, ал. 1 ЗН той следва да получи разполагаемата част и своята запазена част, а ако има и наследници с право на запазена част, които не са упражнили правото си да искат възстановяването й, той получава и техните части. С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна. Запазената част от наследството се определя според правилата, установени в чл. 29 ЗН. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е 2/3 от имуществото на наследодателя при две и повече деца или низходящи от тях. Разглежданият случай е именно такъв. Наследникът по завещание и първоначален ищец Г. Кр. М., заместен в процеса от процесуалните си правоприемници И. М. и Й. У., е един от четиримата наследници по закон /деца/ на завещателя. Останалите наследници са Я. К. Ш., Ц. К. Х. /Х./ и А. К. М.. След като завещателното разпореждане е намалено по искане на всички ответници по иска за делба, общата запазена част от 2/3 следва да се разпредели между всички наследници, имащи това право, включително и наследника по завещание, или всеки наследник с право на запазена част ще получи по 2/12 ид. ч. При това положение делът на наследника по завещание и по закон Г. М. е равен на сбора от разполагаемата част - 1/3 ид. ч., и неговата запазена част от наследството - 2/12 ид. ч., или общо 6/12 ид. ч., която се разпределя между ищците по равно - по 3/12 ид. ч. Ответниците М. М. Кипаришева и И. М. Ш. - низходящи на Я. Кр. Ш., ще получат по 1/12 от наследството на К. Д. М.; Б. Цв. Х. - син на Ц. Кр. Х. /Х./, ще получи 2/12 ид. ч., а делът на А. Кр. М. - 2/12 ид. ч., следва да се разпредели между съпругата му Надежда Л. М. и сина К. Ат. М., които ще получат по 2/36 ид. ч., и низходящите на починалия му син Л. А. М. - Л. и Надежда Л. Маджарови, с права по 1/36 ид. ч. С оглед на всичко изложено, обжалваното решение, както и решението за отказ да се поправи очевидна фактическа грешка, следва да се отменят като неправилни и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд. Делбата следва да се допусне при квоти по 9/36 ид. ч. за И. М. и Й. У., по 3/36 ид. ч. за М. Кипаришева и И. Ш., 6/36 ид. ч. за Б. Цв. Х., по 2/26 ид. ч. за Надежда М. и К. М. и по 1/36 ид. ч. за Л. и Надежда Л. Маджарови. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 317 от 24.06.2009 г. и решение № 408 от 18.09.2009 г. по в. гр. д. № 774/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която са определени дяловете в допуснатите до делба земеделски земи и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Делбата на земеделските земи да се извърши при КВОТИ: 9/36 ид. ч. за И. Б. М., 9/36 ид. ч. за Й. Г. У., 3/36 ид. ч. за М. М. Кипаришева, 3/36 ид. ч. за И. М. Ш., 6/36 ид. ч. за Б. Ц. Х., 2/36 ид. ч. за Надежда Л. М., 2/36 ид. ч. за К. А. М., 1/36 ид. ч. за Л. Л. М., действащ чрез своята майка и законна представителка П. Л. С., и 1/36 ид. ч. за Надежда Л. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Л. С.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: