6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
С., 04,04,2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
При участието на секретаря: Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1165/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С. П. К. от [населено място] е подал касационна жалба против решение № 414 от 26.07. 2011 г. по гр.д. № 547/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът е поддържал оплаквания за недопустимост на съдебния акт, поради това, че ищецът не е упражнил правото си по чл.254 ГПК / отм./ и тази възможност вече е преклудирана. Поддържано е нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложено разбирането за неправилност на решението, с оглед приетото от съда за основателност на иска поради това, че менителничното задължение във всички случаи е свързано с доказване на каузата, с оглед която е съставен ефекта. Поддържано е още, че ищецът не е установил твърденията си, като не е доказал връзка между трудовото правоотношение с [фирма] и процесния запис на заповед. Направен е и довод, че при валидно издаден запис на заповед, създаващ задължение, произтичащо от абстрактна сделка, основанието се изчерпва единствено с тази сделка и след като ответника не твърди изпълнение по каузална сделка, то и самото възражение за липса на такава не може да бъде правопогасяващо.
Ответникът по касация- С. М. С., чрез пълномощника си – адв. З. Й. сочи, че в определението по чл.288 ГПК е допусната неправилност с оглед отразяване на постановения от въззивния съд правен резултат,според който иска предявен от страната е бил уважен, а не отхвърлен. По същество е твърдяла, че решението е правилно, поради това, че ответникът не е установил, че между страните са съществували отношения, за които е бил издаден процесния запис на заповед. Претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Ирелевантно за настоящето производство е поддържаното от пълномощника на ответника по касация, относно допусната в определението по чл.288 ГПК техническа грешка. Този извод произтича от това, че тази грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода за наличие основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е залегнала в диспозитива на акта за да бъде отстранявана по реда на чл.247 ГПК.
Неоснователно е развитото оплакване на касатора за недопустимост на иска по чл.124 ГПК поради това, че ищецът не е упражнил правото си по чл.254 ГПК/отм./. По въпроса за защита на длъжника в изпълнителния процес с общия установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, когато изпълнителния лист е издаден по молба, подадена преди влизане в сила на действащия ГПК има установена и задължителна за съдилищата практика на ВКС – решение №129/14.10.2011г. по т.д. 864/10 на ВКС, І т.о и решение №216 по т.д. 913/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение №33/06.03.2013г. по т.д. 1178/11 на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които когато с установителен иск длъжникът оспорва вземане, за което е издаден изпълнителен лист по чл.237 ГПК / отм./ искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Следователно, съобразно тази практика, която настоящият състав напълно споделя, предявения иск е допустим и правилно квалифициран.
С определение № 769 от 22.11.2012г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, формулиран от касатора относно връзката между каузалната и абстрактна сделка и нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните при всеки случай на вземане произтичащо от запис на заповед.
За да постанови обжалвания резултат, с който е потвърдил решението на първостепенния - Старозагорски окръжен съд, за уважаване на предявения от С. С. против С. К. отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК- за признаване за установено между страните, че С. не дължи на К. сумата 30000лв. по запис на заповед от 21.07.2004г., въззивният съд е приел, че в производството по предявения отрицателен установителен иск ответникът в съответствие с правилото на чл.154 ГПК носи доказателствена тежест да установи задължението на ищеца, което е станало причина за издаване на записа на заповед. След като не е конкретизирал каузалното правоотношение, ответникът не е доказал фактите, от които произтича вземането му и съответно не е доказал съществуването му.
Поставения въпрос е разрешен със задължителна за съдилищата практика – решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение №78 от 17.07.2009г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. 29/09г., решение №5 от 02.02.2012г. по т.д. 75/2011г. на ВКС, І т.о., решение №145/10г. на ВКС, І т.о., решение №173/11г., на ВКС, І т.о., решение 119/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение №105 от 03.07.2012г. по т.д. №564/11 на ВКС, ІІ т.о. решение №54 от 20.07. 2012г. по т.д. 336/11 на ВКС, І т.о., решение №114 от 26.10.2012г. по т.д. 907/11г. на ВКС , І т.о. и др.
Противоречието, допуснато от въззивния съд с цитираната задължителна практика в случая се извежда от това, че състава е разглеждал общо правоотношенията между страните, без да съобрази, че процесното вземане, произтичащо от запис на заповед налага специфика, свързана както с разпределението на доказателствената тежест, така и с изискването за установяване на каузалните правоотношения при определени условия, осъществяването, на които пряко рефлектира върху доказването на задължението, произтичащо от абстрактна сделка. Макар, обаче и мотивите му да са общи, което да води до извод за наличие на несъответствие с цитираната задължителна практика по поставения от касатора въпрос, въззивният съд е постановил правилен краен резултат.
С решение №73/01.02.2013г. по т.д. 870/11г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е разгледана аналогична хипотеза на тази по настоящия спор и изрично е прието, че когато длъжникът твърди безпаричност на записа на заповед, следва да конкретизира това твърдение, чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга. В този случай тежестта на доказване е на издателя. Но ако длъжника установи сочените от него обстоятелства, свързани с причината, поради която същия е издал ценната книга, тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане- т.е. пораждането на задължението и дължимостта му към завеждане на иска.
В случая длъжникът – ищец по иска е твърдял безпаричност на записа на заповед, поради това, че като работник в [фирма] бил задължен като всички постъпващи на работа, работници да подпише запис на заповед, като гаранция, че ще изпълнява задълженията си добросъвестно. Доказателствената тежест за установяване на така изложените в исковата молба твърдения, с оглед разгледаната практика е била негова. По делото, С. е ангажирал гласни доказателства – показанията на свидетеля В. В., като същите са обективни, съобразени със събрания доказателствен материал и следва да бъдат кредитирани, дори и при съобразяване с нормата чл.172 ГПК, с оглед наличието на съдебен спор между [фирма] и свидетеля.От показанията на този свидетел се извежда и установеност на поддържаното от ищеца за това, че при постъпване на работа в [фирма] се подписва задължително и запис на заповед, за задължение размерът, на което бил съобразен с длъжността. Свидетелят също подписал запис на заповед, който му е бил предявен след напускане на работа и по повод, на който било заведено дело. Заявил е, че и други работници и служители във фирмата подписвали такива документи, на които при напускане, не били връщани. Свидетелят е посочил, че е напуснал предприятието по здравословни причини и когато поискал да му върнат записа на заповед му отказали без причина. От поставените към свидетеля въпроси от защитата на ответника, навеждащи на установени липси, с оглед отчитане на изразходваното гориво, се индицира потвърждаване на поддържаното от ищеца за обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо добросъвестното изпълнение на трудовите му задължения, в съответствие и с лаконичното обяснение по реда на чл.176, ал.1 ГПК на ответника. Ответникът не е твърдял наличие на задължение, възникнало в резултат на недобросъвестното изпълнение на трудовите задължения на ищеца, но и тук следва да се отбележи, че отговорността на работника, за вреди, произтичащи от липси се установява и реализира по друг ред, едва след провеждането, на който, може да бъде ангажирана. Показанията на свидетеля, че е налице съдебен спор са потвърдени с удостоверението на Районен съд – Стара Загора за наличие на висящо производство между него и [фирма]. Установено документално е било и твърдението на ищеца, свързано с промяната в неговата длъжност, с оглед поддържаното основание за издаване процесния запис на заповед -приложено кс. копие на удостоверение 04.09./09.11.2007г. Или ищецът е установил твърдяните обстоятелства, при които е издал ценната книга. Доколкото обратно доказване на тези факти не е осъществено, а кредиторът – поемател по записа на заповед не е сочил никаква друга причина за издаването му, въпреки дадените от съда възможности и указания чрез призоваването му по реда на 176 ГПК,/ не са изяснени писмените обяснения - л.83 по гр.д. 1116/09г.на СтОС-, като не е уточнен произхода на задължението/, то следва да се приеме, че крайният извод на въззивният съд е правилен.
Касаторът е поддържал довод за неправилност на въззивното решение , с оглед разбирането си, че въззивният съд не следвало да изследва наличието или липсата на каузално правоотношение. Съобразно вече изложеното относно съществуващата и цитирана задължителна практика този довод е неоснователен В тази връзка разгледаната и интепретирана каузална практика от пълномощника на касатора, подкрепяща това негово разбиране е без правно значение, с оглед именно наличието на задължителна за съдилищата практика, свързана с отговора на поставения въпрос.
Неоснователен е и довода свързан с поддържаното за недоказаност на твърдяните от ищеца обстоятелства за безпаричност на записа на заповед. При наличието на ангажирани от ищеца доказателства, в тежест на касатора е било да осъществи тяхното обратно доказване, като посочи и установи причината за издаване на записа на заповед, след като поддържа, че липсва връзка между трудовото правоотношение на ищеца и записа на заповед. Оше повече, че това възражение на страната е опровергано с изслушаните гласни доказателства, създаващи достоверност за наличието на такава връзка. Поради това и твърденията за това, че трудовото правоотношение между [фирма] и ищеца били прекратени по взаимно съгласие/ точно на това безспорно между страните обстоятелство се е позовал и ищеца, като е поддържал че прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е довело до разбирането му, че подписния от него запис на заповед е бил унищожен/, както и това, че ответникът е подписал менителничния ефект в качеството му на физическо лице, не могат да опровергаят установените по спора факти и да освободят ответника от задължението да установи фактите, от които произтича вземането му.
С оглед изложеното не са налице основания за касиране на акта и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 1500лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 26.07. 2011 г. по гр.д. № 547/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. П. К. от [населено място] да заплати на С. М. С. от [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 1500лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |