Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 15. януари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3244 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 1704/04.11.2016 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1088/2016, с което е уважен предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен. Молителят В. Н. Н. иска отмяната на посоченото решение, тъй като е бил лишаван от възможност да участва в делото поради заболяване и конфликт с адвоката му, вследствие на което не е могъл да организира защитата си и да представи доказателства, както и поради наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото – посочва решение № 1670/30.07.2018 на Бургаския районен съд по гр. д. № 5756/2017. На молителя е предоставена възможност в двуседмичен срок от приключването на съдебното дирене да представи писмена защита от упълномощения адвокат по делото. По негово искане от 22.12.2020 г. срокът е продължен до 11.01.2021 г., през което време делото е било на негово разположение в адвокатската стая, но до изтичането на продължението писмена защита на е представена. С молба от 22.12.2020 г. молителят е поискал също отвод на съдебния състав, тъй като същият състав се е произнесъл по допускането на касационното обжалване на въззивното решение, като не е допуснал същото. Тази молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като в касационното производство не е постановено решение по съществото на делото, а съдът се е произнесъл по повдигнатите в касационната жалба правни въпроси, които се различават от заявените основания за отмяна, които са предмет на настоящото производство. Ответникът по молбата М. К. Г., представляван от адв. Л. Ц. от БАК, я оспорва, като счита, че молбата е недопустима, тъй като е просрочена, както и че представеното ново доказателство не установява нови обстоятелства от значение за решаването на делото. Поддържа, че молбата за отмяна е постъпила в съда с вх. № 19022/02.06.2020 след изтичането на тримесечния срок от момента, в който представеното решение № 1670/30.07.2018 г. е станало известно на молителя. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 04.11.2016 г., влязло е в сила на 23.04.2019 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на вх. № 19022/02.06.2020, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че ответникът не е изпълнил задължението си по сключения на 16.10.2015 г. предварителен договор да представи необходимите документи за сключване на окончателен договор в уговорения между страните срок (трикратно продължен по тяхно съгласие до 21.01.2016 г.). Съдът е приел, че ответникът се легитимира като собственик на процесните идеални части от имота, а ищецът е изпълнил задължението си за плащане на цената по договора, поради което е обявил за окончателен сключения между страните предварителен договор. В подадената молба за отмяна не се съдържат оплаквания, които да обосновават допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, довели до нарушаване на правото му на участие, нито пропускът на молителя да поиска извършването на съдопроизводствени действия да се дължи на такова нарушение. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая първоинстанционният съд е приел, че молбата за отлагане на делото е неоснователна, доколкото приложените от ответника медицинско направление и амбулаторен лист не удостоверяват причина, която не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, поради което непредставянето на доказателствата, с които молителят твърди, че е разполагал, не се дължи на процесуални нарушения, а на неполагане дължимата грижа за добро водене на делото. Въпросът за освобождаването на молителя от такса е решен окончателно, като е прието, че към съответния момент той е разполагал с достатъчно средства да заплати дължимата по закон такса за разглеждане на въззивната му жалба. Представеното решение на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу друг съсобственик на обещания имот няма значение за решаването на делото, нито формира сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Видно от изложеното подадената молба за отмяна е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Ответникът по молбата М. К. Г. не претендира разноски в производството по отмяна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. Н. за отвод на съдебния състав. ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Н. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 1704/04.11.2016 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1088/2016 на основание 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.