Р Е Ш Е Н И Е № 379 град София, 11.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1064 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимата М. Г. против решение № 62 от 28.03.2012 г. по внход № 382 /2011 г.на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение е „ неправилно и незаконосъобразно” поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Подробно се описват пропуските, които апелативният съд допуснал при събирането, проверката и анализа на доказателствата по делото. Подчертава се, че те попречили да се установят по категоричен начин важни обективни и субективни обстоятелства с решаващо за изхода на делото значение. В заключение в жалбата се обобщава, че съдът не е постигнал несъмнен извод за виновността на подсъдимата, поради което тя трябва да бъде оправдана. Пред касационната инстанция подсъдимата и нейната защита поддържат жалбата по изложените съображения с акцент върху неубедителността на данните за осветеността на местопроизшествието. Частният обвинител не взема становище по жалбата. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция. Окръжният съд в гр.Пазарджик с присъда № 63 от 15.10.2010 г. по нохд № 317/2010 г. признал подсъдимата М. А. Г. за виновна в това, че на 19.10.2009 г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство, нарушила правилата за движение по чл. 5, ал.2, т.1 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. Г. К., като след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.”б” във връзка с чл.343, ал.1, б.в” във връзка с чл. 342, ал.1 от НК я осъдил на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.. Подсъдимата била оправдана по обвинението по чл. 343, ал.1, б.”в” от НК. В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с решение № 247 от 23.11.2010 г. по внход № 532/2010 г. изменил тази присъда, като оправдал подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 343а, ал.1, б.”б” във вр. с чл. 343, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1 от НК за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и намалил размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от шест на четири месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, сезиран с жалба от подсъдимата, с решение № 154 от 08.06.2011 г. по наказателно дело № 1087/2011 г.отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд. Касационната инстанция съзряла съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и обърнала внимание върху необходимостта да се отстрани противоречието относно момента, в който подсъдимата е имала възможност да възприеме пострадалия като участник в движението. При новото разглеждане на делото въззивният съд изпълнил указанията, съдържащи се в отменителното касационно решение. Били допуснати и изслушани петорна комплексна експертиза и свидетелски показания. Съдът изискал и допълнителна техническа документация от Община –Пазарджик. С второто въззивно решение № 62 от 28.03.2012 г. по вход № 382/2011 г. Пловдивският апелативен съд отново оправдал подсъдимата по обвинението за нарушаване на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП и намалил срока на лишаване от право на управление на моторно превозно средство на четири месеца, потвърждавайки присъдата в останалата част. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:. На първо място в текста й впечатлява изразената непоследователност при коментара на процесуалната екзактност на действия на въззивната инстанция, насочени към пълното и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Докато на стр. 2 се прави оплакване за неправилно отклоняване на доказателствени искания, които биха допринесли за изясняване на основни спорни факти , то на стр.8, in fine, се приема, че съдът е изчерпал всички доказателствени възможности за постигане на обективната истина. Независимо от това противоречие касационната инстанция, приемайки и двете твърдения за принципно допустими, не намира основание за тяхното уважаване. Въззивната инстанция правилно е отказала да изслуша поемните лица, посочени в огледния протокол - А. И. и И. В., след неуспеха на упоритите усилия да бъдат издирени и призовани. Прочее, допускането на свидетелките е резултат на проявена от съда , а не от защитата активност.Съдебният състав използвал други доказателствени източници – експертни и писмени, с които компенсирал заличаването на свидетелките от списъка на лицата за призоваване. Протоколът за оглед не бил оспорен като доказателствено средство за извършеното процесуално действие, за спазване на процесуалния ред и за събраните чрез него доказателства, поради което, след разпита като свидетели на други лица, присъствали непосредствено след инцидента на местопроизшествието, показанията на поемните лица загубили приносното си значение за установяване на фактическата обстановка по делото. На второ място данните по делото опровергават твърденията на защитата, че изводите за отнето предимство на пострадалия велосипедист за изградени хипотетично и презумирано. Безспорен е фактът, че подсъдимата навлязла в кръстовището от път без предимство.Тук няма място за колебания или вариативни разсъждения, тъй като пътното платно на [улица], по който се движела жалбоподателката, било сигнализирано с напречна пътна маркировка /”Стоп-линия”/ и знак №”Б-2”,ясно очертаващи по силата на чл. 45, ал.1 от ППЗДвП предимството на пътните превозни средства, движещи се по кръстосващия се с него [улица]. Лишени от доказателствена и логическа подкрепа са и твърденията, че посоката на движение на велосипедиста не е установен и пострадалият би могъл да навлезе в кръстовището по друг от възприетия от съда начин. Предходните инстанции са изследвали свързаните с това обстоятелство доказателства детайлно и при отчитане на взаимната им обвързаност.Още първата инстанция е възстановила маршрута на С. К., позовавайки се на данните от показанията на свидетелката Г., свидетеля Ч. и експертната интерпретация на обективните данни за повредите върху двете пътни превозни средства след сблъсъка. Петорната експертиза, изслушана от въззивния състав, не е направила изводи , които да разколебаят заключението , че пострадалият е управлявал велосипеда си по [улица]. Централно място в настоящия процес заема въпросът за осветеността на кръстовището и свързаната с нея възможност за подсъдимата да възприеме велосипедиста преди инцидента. Въззивният съд старателно е събрал и анализирал достъпните доказателства и законосъобразно заключил, че подсъдимата е могла да забележи пострадалия в момента на потеглянето си от 13,46 м и е разполагала с техническа опция да избегне произшествието.Изводите на съда биха търпяли сериозен процесуален укор, ако бяха базирани единствено на документите, издадени от общинските власти години след инцидента.С основание защитата отбелязва тяхната главно бюрократична ценност и твърде отдалечена връзка с конкретната ситуация в момента на произшествието.Съдът обаче е разполагал с други неопровергани доказателства, съдържащи се в протокола за оглед и в показанията на очевидеца Ч.. От тях той установил , че на местопроизшествието е имало улично осветление,/недостатъчно адекватно според св.Ч./, но реално. Според експертизата велосипедистът попаднал в обхвата на светлинния сноп от фаровете на подсъдимата едва след навлизането му дълбоко в опасната зона за спиране, но ,освен от тях, кръстовището е било осветено и от уличната лампа. Тезата на защита би имала основание , ако се приеме , че подсъдимата е управлявала колата си в пълен мрак и фаровете й били единственият светлинен източник. Не са такива обстоятелствата по делото. Осветлението е било достатъчно за извършване на огледа и и за изготвяне на фотоалбума към тях, а преди навлизане в кръстовището велосипедистът е бил на три метра от уличната лампа. Ето защо крайният извод на съда за допуснато от подсъдимата нарушение на чл. 50 , ал.1 от ЗДвП е законосъобразен Опасността за движението не е възникнала внезапно и непредвидимо , за да е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Въпреки лошите атмосферни условия и слаба осветеност подсъдимата е била в състояние да възприеме движещият се по път с предимство велосипедист и да му осигури безпрепятствено преминаване през кръстовището. Деянието й е съставомерно при посочената от въззивната инстанция квалификация /след оправдаването за нарушение по чл. 5,ал.2 , т.1 от ЗДвП / по чл. 342а, ал.1, б.”б” вр. с чл.343, ал.1,б.”в” от НК при форма на вината небрежност. На последно място в отговор на жалбата следва да се отбележи , че предходните съдебни състави са отчели в пълен обем каузалния принос за произшествието от страна на пострадалия, който управлявал велосипеда си в нарушение на чл. 79, т.3 и т.4 от ЗДвП , но правилно са приели , че той не игнорира основанията за наказателна отговорност на подсъдимата, която допуснала нарушение на правилата за движение,намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Обобщено, не са налице касационни основания за ревизия на въззивното решение в исканата от жалбоподателката насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 28.03.2012 г. по внход № 382 /2011 г.на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.