1 Р Е Ш Е Н И Е № 254 Гр.София, 12.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ИРЕНА ВЕЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 1479/2017 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] К. срещу Решение № 69/17 март 2017 г. по в.т.д.№ 45/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Окръжен съд Кърджали Решение № 152/16.11.2016 г. по т.д.№ 7/2016 г. по описа на същия съд. С първоинстанционното решение са отменени решения на ОС на съдружниците в [фирма] К., проведено на 18.02.2016 г. по иск на К. Д. К., в 4 пункта, както следва: По т.1 – изключване на съдружниците К. Д. К., Г. С., К. Д., Д. Д. и Д. Д.; По т.2 одобряване на предложеното разпределение на дяловете на изключените съдружници По т.3 – приема предложените промени в дружествения договор на [фирма], задължава управителя на дружеството да предприеме необходимите стъпки за вписването им в Търговския регистър по партидата на дружеството и По т.4 – Упълномощава управителя да ипотекира изрично посочени магазини в полза на банка-кредитор като му дава право ако имотите са недостатъчни да ипотекира и други магазини в същия комплекс, собственост на дружеството. В касационната жалба на ответното дружество се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта относно отмяната на изключването на съдружниците Г. С., К. Д., Д. Д. и Д. Д. и на решението по т.4 – относно ипотекирането на магазини поради липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.74 ТЗ и неправилно в останалата му потвърдителна част по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилване на решението в недопустимата му част и отмяната му – в останалата част. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация К. Д. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна и претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция - 840 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12 юни 2017 г. В проведеното на 12 юни 2018 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата срещу въззивното решение по съображения за недопустимост и неправилност, изложени в нея. Ищцовата страна не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване на решението на Пловдивския АС от 17 март 2017 г. по в.т.д.№ 45/2017 г. е допуснато с определение по чл.288 ГПК по настоящото дело за проверка на процесуалната му допустимост при наведен довод от касатора за частична недопустимост на иска по чл.74 ТЗ поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му. Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото с оглед заявените касационни основания и становищата на страните съобразно правомощията си по чл.290 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение на Кърджалийския ОС, с което са отменени всички решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 18.02.2016 г. по иск на К. Д. К., въззивният съд е приел, че за нея е налице правен интерес от отмяната им, включително и относно решенията за изключване на останалите четирима съдружници, тъй като ищцата притежава качеството съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на процесното общо събрание на съдружниците – 18.02.2016 г. и за нея няма процесуални пречки да предяви конститутивен иск по чл.74 ТЗ, упражнявайки потестативното си право като титуляр на членствени правоотношения. Д. на касатора за недопустимост на иска и съответно на постановеното решение на К. съд поради липса на правен интерес от атакуване изключването на останалите четирима съдружници е заявен с въззивната жалба на дружеството и се поддържа пред двете инстанции. В отговора на касационната жалба процесуалният представител на К. К. застъпва становището, че в производството по иск за отмяна решение на Общото събрание на служебна проверка като положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните подлежи не правният интерес, който принципно съществува при уредените изрично от закона конститутивни и установителни искове, а наличието на активна процесуална легитимация на ищеца, изразяваща се в притежаване качеството на съдружник в ответното дружество, чиито решения на общото събрание се атакуват. Защитната теза на ответника по касация, застъпена и в доктрината /Н. Маданска/, не се споделя от настоящия съдебен състав. Правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички видове искове. Чрез правото на отмяна всеки съдружник или акционер може да защити своите права, ако те по някакъв начин са засегнати или съществува опасност да бъдат засегнати от незаконосъобразно или противоустановно решение на Общото събрание. В случая ищцата не е изложила съображения за съществуването на правен интерес от отмяната на изключването на останалите четирима съдружници, чиито потестативни права в защита на правото им на ЧЛЕНСТВО не е легитимирана да упражнява. Същите не са встъпили в производството по делото съобразно предвидената в чл.74 ал. 3 ТЗ възможност за всеки заинтересован съдружник да поддържа иска. Само изключеният съдружник има право да иска отмяна на решението на Общото събрание за изключването му, прекратяващо принудително членството му. Останалите решения на ОС са свързани с последици от прекратяването на членствени правоотношения, изменения на дружествения договор, рефинансиране и обезпечаване ипотечни кредити на дружеството, поради което несъмнено биха могли да засегнат по един или друг начин правната сфера на ищцата, която поради нередовна процедура по свикване на процесното ОС не е поканена и не е взела участие в приемането на решенията, с първото от които е изключена. За правния интерес от предявяване на иска и съответно за допустимостта на съдебните актове ВКС се произнася служебно в рамките на правомощията си по чл.293 ал.4 ГПК във вр.чл. 270 ал.3, вр.чл. 269 ГПК. Въззивното решение е обжалвано изцяло. Същото следва да бъде обезсилено в частта, в която е потвърдена отмяната на решенията по т.1 – относно изключването на съдружниците Г. С., К. Д., Д. Д. и Д. Д. по иск на К. Д. К. като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО, а производството по делото – прекратено в посочената част. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр.чл. 270 ал.3 изр.1 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 69/17 март 2017 г. по в.т.д.№ 45/2017 г., на Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА, В КОЯТО е потвърдено Решение № 152/16.11.2016 г. по т.д.№ 7/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд за отмяна на взетите на 8.02.2016 г. от Общото събрание на съдружниците в [фирма] К. решения за изключване на съдружниците Г. С., К. Д., Д. Д. и Д. Д., както и потвърдената с нея част на първоинстанционното решение на ОС Кърджали. ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от К. Д. К. против [фирма] К. за отмяна решения на Общото събрание на дружеството от 18.02.2016 г. за изключване на съдружниците Г. А. С., К. И. Д., Д. Е. Д. и Д. К. Д. поради процесуалната му недопустимост. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/17 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 45/2017 г. в останалата му обжалвана от [фирма] част. ОСЪЖДА [фирма] К. да заплати на К. Д. К. сумата 420 лв., представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: