Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр.София, 08.06.2021 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3135/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “ТОП АГРО 11“ ЕООД, представлявано от управителя М. Л., чрез адвокат М. К. – М., срещу въззивно решение № 676/06.07.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 544/2020 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 96/19.02.2021 г. в частта, с която е отменена заповед № 9(без дата), издадена от управителя на „Топ Арго 11 ЕООД, [населено място], с която Й. М. Д. е уволнен дисциплинарно, той е възстановен на заеманата дотогава длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и работодателя е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на Д. в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ по следните правни въпроси: може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя.
По поставените въпроси има формирана съдебна практика, намерила израз, както в посочените от касатора решения - № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о., решение № 459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г., IV г.о.; решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; определение № 3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о., така и в множество други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав.
Разрешението на първия от правните въпроси е, че непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. В този смисъл, при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 193 КТ при дисциплинарно уволнението на ищеца, недопустимо е съдът сам да преценява дали наказанието е след поискани обяснения. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове.
По втория материалноправен въпрос, във връзка с тълкуването на чл. 193 КТ, законодателят ясно е посочил, че изискването работодателят предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание, не се прилага, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя. Това е така, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, без основателна причина. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се упражняват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, съответно да злоупотребява с правата си.
По касационните оплаквания:
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът “ТОП АГРО 11“ ЕООД, представлявано от управителя М. Л., чрез адвокат М. К. – М., излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят.
Насрещната страна Й. М. Д., чрез адвокат Б. П., изразява становище за неоснователност на жалбата в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК и в писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание. Счита, че решението е правилно, независимо, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 193 КТ извън сезирането, защото заповедта за уволнение е немотивирана и основанието, на което е издадена – неосъществено. Претендира разноски за инстанцията.
Въззивният Пловдивски окръжен съд установил, че ищецът Й. Д. заемал длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил“ по трудов договор с “ТОП АГРО 11“ ЕООД. Със заповед № 9/23.04.2019 г. служителят е уволнен поради неявяване на работа. Тя му била връчена на същата дата. С последваща заповед № 7/24.04.2019 г., издадена по реда на чл. 344, ал. 2 КТ, уволнението било отменено от самия работодател, като за това работникът бил уведомен едва на 14.08.2019 г. На 21.08.2019 г. на служителя била връчена втора заповед № 0000009 (без дата), с която, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, трудовото правоотношение било прекратено поради неявяване на работа. Въззивният съд посочил, че по делото няма доказателства за взети преди това писмени или устни обяснения от служителя. Направил извод, че уволнението е незаконно поради нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ. Посочил, че предвид установената незаконосъобразност на заповедта, не следва да обсъжда останалите доказателства, представени по делото. Установил, че след повторното уволнение Д. не е работил по трудов договор и му присъдил обезщетение в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
В противоречие са дадения от съда по-горе отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е преценявал спазването на чл. 193 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, въпреки, че подобно твърдение за незаконност на уволнението не е било въведено от ищеца в исковата молба. В същото време, не се е произнесъл по нито едно от твърденията по исковата молба, обуславящи основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Даденото от въззивния съд тълкуването на чл. 193 КТ не само, че е извън предметния обхват на спора, но още е и в нарушение на материалния закон - чл. 193, ал. 3 КТ. Работодателят е изпратил „писмо-искане“ до работника, получено от него на 14.08.2019г ., с което е поискал да обясни неявяването си на работа за периода от 16.08.2018 г., до 13.08.2019 г. Същият не е отговорил в указания му срок – 16.08.2019 г., нито по-късно. При това положение, работодателят няма задължение да изслуша или вземе писмени обяснения предварително, преди налагане на дисциплинарното наказание.
Въззивният съд, като се е ограничил до преценката на чл. 193 КТ, а и при неточното й приложение, е допуснал още и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил наведените от ищеца твърдения в исковата молба за незаконност на заповедта за дисциплинарно уволнение. Решението е формалистично, съдът изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства, дори и по повод на собствения си извод за нарушение на чл. 193 КТ; не са обсъдени доводите на страните във връзка с мотивирането на заповедта за уволнение (районният съд намерил, че тя е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ), нито са установени фактите относно осъществяването на деянието, за което е наложено наказание. Не е ясно въз основа на какви доказателства е приел, че първата заповед за уволнение от 24.04.2019 г. била връчена на същата дата на Д., като и сам той твърди, че не е знаел за съществуването й до получаване на съобщение за отмяната й.
Съдът, произнасяйки се по иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да разгледа всички основания за незаконност на уволнението, като обсъди релевантните доказателства, доводи и възражения на страните и въз основа на това направи съответстващи фактически и правни заключения.
В заключение, въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено, като касационната инстанция постанови решение по съществото на спора. Допуснатите от въззивния съд нарушения са от такова естество, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че те са били в трудовоправни отношения, по силата на договор от 02.03.2018 г. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, но няма данни, нито твърдения, че е прекратен на 02.09.2018 г., като явно и двете страни приемат, че работникът е продължил да работи и след посочената дата, за което няма възражения от работодателя. Б. Й. е изпълнявал длъжност шофьор тежкотоварен автомобил. Със заповед № 8/23.04.2019 г. той е уволнен, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Няма данни по делото, а и сам ищецът не твърди, че тази заповед му е връчена, което значи, че с нея ефективно не му е наложено дисциплинарно наказание (арг. чл. 195, ал. 3 КТ). Страните не спорят, че тази заповед е издадена преди да са поискани обяснения от служителя, поради което работодателят сам я е отменил със заповед № 7/25.07.2019 г. Последната е връчена на Й. на 14.08.2019 г., чрез неговата майка. На същата дата, отново чрез майка си, той е получил и писмо – покана за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа за периода от 16.08.2018 г. до 13.08.2019 г. Обяснения – писмени или устни не са последвали в посочения от работодателя срок – 16.08.2019 г. Той е издал нова заповед за дисциплинарно уволнение, в която е посочено само правното основание – чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Тя е връчена на работника на 21.08.2019 г. Същият е получил и уведомление от НАП по чл. 62, ал. 5 КТ, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 22.08.2019 г.
От така установеното следва, че трудовото правоотношение от срочно се е трансформирало в безсрочно, на осн. чл. 69, ал. 1 КТ и е съществувало, без прекъсвания, в периода 02.03.2018 г. – 22.08.219 г. Първата заповед за уволнение от 23.04.2019 г. не е връчвана на работника, поради което и с нея трудовият договор не е прекратен – съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ моментът на прекратяване на трудовия договор без предизвестие, вкл. при дисциплинарно уволнение, е при получаване на писменото изявление за това.
Договорът между страните е прекратен с връчване на заповед № 9, без дата, с която Й. е дисциплинарно уволнен - на 22.08.219 г.
Както е изяснено в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, отговаря на условието за мотивиране по чл. 195 КТ, когато от съдържанието й работникът има възможност да разбере причината, поради която е санкциониран, а съдът може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали заповедта е законосъобразна. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, щом той е станал достояние на работника или служителя. Този документ може да е и писмено поискано обяснение, преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, когато в него са изложени съществените елементи на допуснатото нарушение, а на работника е предоставено достатъчно време за отговор. В този случай не е необходимо и в заповедта за уволнение изрично да се препраща към писмото, с което са поискани обясненията, защото работникът вече е бил осведомен и запознат с конкретното нарушение. Когато дисциплинарното нарушение е бездействие, изразяващо се в неявяване на работа за целия работен ден, и е осъществявано в рамките на определен период от време, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя – задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ. Случаят е точно такъв. В заповедта за уволнение, като основание са посочени само правните норми – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което е дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни. Преди това, наказаният работник е получил писмена покана да даде обяснения за допуснати от него нарушения, изразяващи се в неявяване на работа, като е посочен и периодът на неизпълнение на трудовите задължения. Индивидуализацията на деянието е достатъчно и разбираемо за работника.
При така изложеното, съдебният състав намира, че доводът за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ се явява неоснователен.
Й. Д. не оспорва, че не се е явявал на работа за времето 16.08.2018 г. до 13.08.2019 г., а и това е видно от представените по делото копия от присъствени форми. Казаното е установено и от проверката, извършена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за която Д. е уведомен с писмо, изх. № 19075837/22.08.2019 г., представено по делото от самия него с исковата молба.
Оправданието му, съставляващо и основание на иска по чл. 344, ал. 1 КТ е, че с пратката, получена на 14.08.2019 г. за отмяна на уволнението от 24.04.2019 г., не било записано, че е възстановен на работа и може да я заеме в 14-дневен срок.
Периодът на нарушението е до 13.08.2019 г., а не след това. Първата заповед за дисциплинарно нарушение не му е била връчвана изобщо, така че нито наказанието е наложено, нито трудовото правоотношение е прекратено, за да бъде възстановявано. От друга страна, в периода, в който е осъществено деянието, послужило като причина за втората заповед, с която е прекратен трудовият договор, има достатъчно последователни работни дни, в които Д. не се е явявал на работа, вкл. и за времето преди издаване на първата (отменена) заповед от 24.04.2019 г.
Извършеното от работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина. То е тежко и продължило през изключително голям период от време. Съдът, като съобрази изложеното, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на Д., намира, че наложеното от работодателя наказание е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
В заключение, заповедта за уволнение е законосъобразна, поради което исковете по чл. 344, ал. 1, т 1 и т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът следва да заплати на ответника съдебноделоводни разноски – заплатена държавна такса за въззивна жалба и адвокатски хонорари за първа и втора инстанция, съразмерно отхвърлената част от исковете (в предмета на спора пред районен и окръжен съд е включена и друга претенция, частично уважена), общо в размер на 1901 лв. Работодателят – касатор, няма надлежно заявено искане за присъждане на съдебноделоводни разноски за настоящата инстанция.
Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от исковете - за сумата от 2388,94 лв., която е извън предмета на касационно обжалване. Съдът намира, че Д. има право да му бъде възстановена сума в размер общо на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 676/06.07.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 544/2020 г. в частта, с която е отменена заповед № 9(без дата), издадена от управителя на „Топ Арго 11“ ЕООД, [населено място], с която Й. М. Д. е уволнен дисциплинарно, той е възстановен на заеманата дотогава длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и изцяло в частта относно съдебноделоводните разноски.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Й. М. Д. за отмяна на заповед № 9 (без дата), издадена от управителя на „Топ Арго 11“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. М. Д. да заплати на „Топ Арго 11“ ЕООД, [населено място] сумата в размер на 1901 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото.
ОСЪЖДА „Топ Арго 11“ ЕООД, [населено място] да заплати на Й. М. Д. сумата в размер на 300 лв. – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|