Р Е Ш Е Н И Е
N 66
София, 03.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети март.....................................
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря....Р. Иванова..................…........................................................ в присъствието на прокурора .........….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................
гр.дело N 3413/2013 година.
Производство по чл.290 ГПК.
[фирма], София, чрез процесуалния си представител адв. А. Б. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 26.02.2012 година по гр.д. N 30/2013 година на Кюстендилския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 616 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 1553/2012 г. на Дупнишкия районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. Г. Г. от Д., служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „крупие” и е присъдено обезщетение за оставането му без работа в размер на 3 150 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. В жалба и допълнителна касационна са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа жалбата в открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Б.. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът А. Г. Г. от Д., чрез пълномощника си адв. Е. Й., оспорва жалбата с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение № 1145 от 18.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: Само работодателят ли, в лицето на управителя, може да събира обяснения от работника/служителя или може да делегира правата си на друго лице, и как следва да стане това, както и може ли прекият ръководител да изиска обясненията по чл.193, ал.1 КТ от работника/служителя?
Касационното обжалване е допуснато на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради наличието на задължителна, трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд /р. № 322 по гр.д. № 301/2009 г. на ІІІ г.о., р. № 499 по гр.д. № 1687/2009 г. на ІІІ г.о., № 459/14.04.06г. на ВКС, III г.о. и др./, която се отклонява от приетото във въззивното решение. В отговор на въпросите следва да се има предвид още следното:
Делегирането на правомощия в дисциплинарното производство по КТ е изрично уредено в нормата на чл.192, ал.1 КТ. Работодателят, чиято е дисциплинарната власт, може да възложи налагането на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В този случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната дисциплинарна процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Възможността прекият ръководител да изиска обясненията по чл.193, ал.1 КТ може да се реализира и без нарочна делегация. В този случай той действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а на лице, което извършва фактически действия по събирането и предаването на обясненията. Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали е извършено дисциплинарно нарушение, дали нарушителя може и трябва да бъде санкциониран в предвидения от закона срок и какво наказание да му наложи, за да има съразмерност с тежестта на нарушението. От съществено значение е обясненията да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита.
При така дадените отговори въззивното решение се явява неправилно. Съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства управителят на игралната зала да е надлежно упълномощен от управителя на дружеството да налага дисциплинарни наказания, а дадените пред него обяснения следва да се приемат за липсващи /не изискани/. На това основание заповедта за дисциплинарно уволнение е прогласена за незаконна и е отменена с произтичащите от това последици - уважаване на акцесорните искове за възстановяване на работа и за заплащане на съответно обезщетение.
Съдът не е отдал нужното значение на факта, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена от управителите на фирма [фирма] - инж. К. и П., които действат заедно, т.е. от работодателя, а не от упълномощено лице. В самата заповед е посочено, че са спазени изискванията на чл.193, ал.1 КТ, т.е. работодателят е запознат с обясненията на наказаното лице и ги е оценил. Ответникът-касатор не е поддържал становище, че работодателската дисциплинарна власт е делегирана на някой друг и че поради това той е приел обясненията на наказаното лице, а както се посочи, такъв извод не следва и от данните по делото. Решението трябва да се отмени на това основание, тъй като единствения аргумент за незаконност на уволнението съдът е свързал с даването на обяснения пред ненадлежен орган.
При този изход на спора делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по другите оплаквания на служителя в исковата молба – за наличие на закрила при уволнение, основана на чл.333, ал.2 КТ и по същество – за това, че не е извършил нарушенията, че работодателят не е съобразил тежестта на нарушенията с наложеното наказание и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № от 26.02.2012 година по гр.д. N 30/2013 година на Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |